Решение № 260022 от 14.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ III-298 14.08.2020 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на единадесети август две хиляди и двадесета година в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Кремена Лазарова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка

Майска

2.мл.с.Красен

Вълев секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия

Йорданка Майска в.гр.дело № 1786 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следно :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по повод подадена въззивна жалба вх.№

1350/15.06.2020г. на РС-Средец от ГД „Гранична полиция“- МВР, Булстат-1290101250014, с адрес: гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, чрез ю.к. Я.Табакова с посочен съдебен адрес в гр.Елхово, ул.Морава № 1 против Решение № 56/05.06.2020г. по гр.д. № 755/2019г. по описа на РС-Средец, с което съдът е уважил осъдителни претенции на Г.В.Г., с ЕГН **********, съдебен адрес гр.Свиленград, бул, "България" № 77 против ГД „Гранична полиция“- МВР, за заплащане на сумата от 1614,79 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 227,80 часа за периода 06.12.2016г. – 06.12.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019г.-датата на подаване на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане, по възникнало между страните служебно правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „с.п.-в.п.а.“ в Група за охрана на държавната граница при ГПУ-Средец към РДГП-Елхово; сумата от 199,53лв.-представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците от момента, в който сумите са станали изискуеми за всяко тримесечие до датата на завеждане на исковата молба, като е осъдил въззивника да му заплати направените разноски.

Решението се обжалва като неправилно, поради което се моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.

Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.

Въззиваемият Г.В.Г., уведомен чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.М.Димитров от АК-Хасково е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва въззивната жалба, намирайки изложените в нея съображения за неоснователни. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на Г.В.Г. с искане за осъждане на Главна Дирекция „Гранична полиция“ да му заплати сумата от 1394,25лв. – възнаграждение за 214,5 часа незаплатен извънреден труд през периода 06.12.2016г. – 06.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане; сумата от 135,97лв.- обезщетение за забава върху главницата от изискеумостта на всяка до предвяване на иска и разноски.

В хода на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в размера на иска, след което същият следва да се счита предявен както следва: за сумата сумата от 1614,79 лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 227,80 часа за периода 06.12.2016г. – 06.12.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019г.-датата на подаване на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане, по възникнало между страните служебно правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „с.п.-в.п.а.“ в Група за охрана на държавната граница при ГПУ-Средец към РДГП-Елхово; сумата от 199,53лв.- представляваща сбор от мораторните лихви върху главниците от момента, в който сумите са станали изискуеми за всяко тримесечие до датата на завеждане на исковата молба.

Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не сочи доказателства.

Страните са ангажирали доказателства в подкрепа на становищата си.

С окончателния акт районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т.

3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД като решението е позитивно за ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства в първоинстанционното производсто, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за процесния период е полагала труд на длъжност като „с.п.-в.п.а.“ в Група за охрана на държавната граница при ГПУ-Средец към РДГП-Елхово, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ МВР. За процесния период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време. За процесния период съгласно посоченото в приетата експертиза ищецът реално е положила 1593 часа нощен труд, който е изплатен по 0,25лв на час. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 1820,80 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 227,80 часа, като стойността му е 1614,79 лева.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.

00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Въззивника поддържа в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според действалата за периода

01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.“ След изменението на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.

Не се спори, че при изпълнение на трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 / 7.

Според въззивника, горните правила не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №

8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което, според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №

8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.

Според настоящия състав, цитираните разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.