Решение № 1119 от 26.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1119 гр. Пловдив, 26.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330200598 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „Юнион Ивкони“ ЕООД, ЕИК 121444454, със седалище и адрес на управление: 1000, обл. София /столица/, общ.

Столична, гр. София, р-н „Средец“, ул. „Цар И. Шишман“ № 17, против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8504373410 /ЕФ/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в допълнително становище, чрез процесуален си представител адв. А. И., дружеството-жалбоподател „Юнион Ивкони“ ЕООД прави искане за отмяна на обжалвания ЕФ и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. С.-Г., с писмено становище и в съдебно заседание излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ и моли същият да бъде потвърден, като се присъди юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният ЕФ, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

1

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваният ЕФ е издаден за това, че на 22.11.2020г. в 13:10ч. е установено нарушение № В57B0F3В38В50822Е053031F160АЕ48С с ППС автобус „Темса ХД 12“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, без ремарке, в община Родопи, за движение по път А-1, км.107+663, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20211, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км.107+663.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл.102 ал.2 от ЗДП и е отразено, че на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв., като собственик, на когото е регистрирано ППС.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че въпросното ППС е собственост на „Юнион Ивкони“ ЕООД, както и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път А–1, км.107+663, съставляващ автомагистрала и включен в списъка, Приложение към т.1 на Решение № 101/2020г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че за датата и часа на нарушението за ППС няма получени тол декларации и маршрутни карти за ППС.

Според чл.102 ал.2 от ЗДП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно другата разпоредба, на която е основан ЕФ, а именно тази на чл.179 ал.3б от ЗДП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата /всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага 2 имуществена санкция в размер 2500 лв.

Според съда, в конкретния случай са налице няколко отделни и самостоятелни основания за отмяна на ЕФ.

На първо място дори и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на ЕФ за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая. Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДП, на която се позовава в писменото си становище въззиваемата страна, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр.105/2018г./, която съвпада с датата на издаването на ЕФ, сочи, че при нарушение по чл.179 ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДП, за която се отнася предвиждането на чл.189ж ал.1 от ЗДП да се издаде ЕФ урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата . В нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж ал.1 от ЗДП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл.189ж ал.7 от ЗДП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДП се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на

ЕФ, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до нормата на чл.167а ал.4 от ЗДП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в 3 която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. Такава възможност /за издаване на ЕФ за процесното нарушение/ не се извежда и от разпоредбата на чл.187а ал.4 от ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение именно п о чл.179 ал.3б от ЗДП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДП, за които са издадени електронни фишове или са съставени актове за установяване на административно нарушение, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл.189ж ал.1 от ЗДП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДП. С оглед на посоченото и към датата на извършване на нарушението, респ. на издаването на ЕФ, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен ЕФ за нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл.189ж ал.1 от ЗДП или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл.179 ал.3б от ЗДП, защото се касае до ред за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Впрочем, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДП, в сила от 13.02.2024г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на ЕФ за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и п о чл.179 ал.3б от ЗДП. До изменението на закона обаче липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДП с допълнението на чл.179 ал.3б от ЗДП има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2020г., е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при 4 приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на ЕФ и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл са Решение № 287/2024г. по к.а.н.д. № 18/2024г. на Административен съд - Шумен, Решение № 2940/2024г. по к.а.н.д. № 306/2024г. на Административен съд - Бургас, Решение № 395/2024г. по к.а.н.д. № 11100/2023 г. на Административен съд - София-град и др.

Отделно от посоченото, в случая, видно от съдържанието на ЕФ, в същия липсва с нужната яснота отразяване на изпълнително деяние на нарушението, като се има предвид, че съгласно чл.102 ал.2 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП се санкционира поведение на собственик/ползвател, който допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. В случая, в ЕФ е посочено само, че за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Липсва допълнителна и необходима според съда конкретизация обаче на фактите на нарушението, относими към неговото правилно квалифициране. Данни за тези обстоятелства не могат да се извлекат и от съдържанието на административната преписка, като е видно, че едва в приложеното по делото становище от „Джиджитол Смарт Инфраструктура“ АД, при това изготвено вече след депозиране на жалбата против ЕФ в съда, е дадена яснота относно начина на извършване на нарушението, а именно поради това, че бордовото устройство, асоциирано към ППС с рег. № ***, асоциирано към ППС, е било изключено /вследствие на изчерпана батерия/ или неправилно включено в електрическото захранване, което е довело до преустановяване на работата му в периода от 22.11.2020г. в 11:35ч. до 22.11.2020г. в 16:32ч., когато е отново включено в захранването. Те. едва в съдебно заседание се установява причината, поради която бордовото устройство не е осъществявало връзка с мобилната мрежа и сателитите в обхват, вследствие на което не са генерирани данни за геолокация на устройството за преминаване през сегмента на рамката, съответно няма създадени тол декларации към момента на регистриране на нарушението, като това е причината за регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа. Подобни обстоятелства обаче изобщо липсват в ЕФ, като това според съда съставлява съществено нарушение на административните правила, тъй като засяга пряко правото на санкционираното лице да разбере кое именно негово поведение бива наказвано, за да може и да ангажира адекватно защитата си по фактите. Липсата на изложение на посочената правно релевантна информация в Е Ф на практика лишава и съда от възможност да провери правилността на правния извод на наказващия орган, ч е за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Допуснатият порок в съдържанието на Е Ф е неотстраним в съдебната фаза чрез събиране едва сега на доказателства и установяване за първи път от съда каква е съставомерната форма на 5 изпълнителното деяние и какви са съставомерните факти, които обуславят противоправния резултат. Съгласно Тълкувателно решение № 8/2021г. на ВАС по т. д. № 1/2020г. се приема, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В тази насока и правомощията на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, е дадено само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти обаче /в случая липсва и съставомерна форма на изпълнителното деяние/ единственото правомощие на съда е да отмени обжалвания ЕФ.