Решение № 178 от 08.05.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. гр.Велинград, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210100860 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от Ф. С. М. и Г. С. Р.а против В. А. Р. и Д. С. Р. за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на дворно място с площ 495 кв. м., представляващо имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-181214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на териториятаурбанизирана, начин на трайно ползване /ниско застрояване, до 10 м./, находяща се в гр. Велинград, ул. „*******“ № 16, при граници и съседи ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***,

ПИ *** и ПИ ***, с номер по предходен план 1712 в кв.

197, за който е отреден УПИ IV по плана на гр. Велинград, на основание давностно владение, считано от м. август 2005г., както и че Г. С. Р. е собственик на построената в имота жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, със застроена площ 96 кв.м. брой етажи-1, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, със самостоятелен вход от източната страна на сградата, при граници и съседи на сградата от изток, север и запад- дворно място с идентификатор ***, от юг жилищна сграда с ***., а Ф. С. М. е собственик на жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 1

*** по КККР на гр. Велинград с площ 90 кв. м., брой етажи-1, брой самостоятелни обекти-няма данни, със самостоятелен вход от западната страна на сградата, при граници и съседи: от изток, юг и запад- дворно място с идентификатор ***, от север- жилищна сграда с

***, построени върху дворното място.

Ищците твърдят, че от дълго време живеят и работят в чужбина. В края на 2004 год., когато били в отпуск по случай коледните празници, помолили тяхната майка-ответница В. А. Р., да им намери и да закупи незастроено дворно място, в което двете да си построят собствени къщи. За закупуване на имот и за разходи по сключването на договор за покупко- продажба, всяка от тях дала 2500 лева, или общо 5000 лева.

През м. август 2005 година майка им закупила от П.Р. незастроено дворно място с площ 495 кв.м., съставляващо УПИ № IV, отреден за имот пл.

№ 1712 в кв.197 по плана на гр.Велинград от 1983 год., идентичен с имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с административен гр.

Велинград, ул. “*******“ № 16, за което бил съставен Нот. акт № 26/29.08.20005г., нот.дело № 570/2005г.

Излагат, че тъй като нямали възможност да се явят на сделката, същата е била сключена между продавача П.Р. и майка им-В. Р., като в последствие, според уговорката им, имотът следвало да им бъде прехвърлен по нотариален път. Имотът бил закупен по време на брака между родителите им.

През същата година поръчали технически проекти, дадена им била строителна линия, издадено било и строително разрешение, закупили строителни материали и ангажирали майстори за изграждане на жилищните сгради.

Тъй като според нотариалния акт собственик била майката на ищците, всички цитирани по-горе документи съответно били издадени на нейно име.

Сочат, че сградите се строили поетапно. Първият етап и на двете жилищни сгради- сключено застрояване, бил завършен през 2015 година.

Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 96 кв.м. била построена от Г. Р., а сграда с идентификатор *** със застроена площ 90 кв. м. от Ф. М. Окончателно сградите били завършени през 2018 2 година.

Излагат, че придобили дворното място и жилищните сгради на основание давностно владение в продължение на повече от 10 години.

Сделката по прехвърлянето на имота на тяхно име се осуетила с развода на майка им през 2015 година, след което тя заминала на работа в Гърция, където се намирала и понастоящем, а също със смъртта на баща им С.Д. Р., б. ж. на гр. Велинград, починал на 09.04.2022 год.

Въпреки, че никой до настоящия момент не им е оспорвал правото на собственост и не им е пречил да владеят процесиите имоти, искали да се снабдят с документи за собственост, но ответниците не се отзовавали на поканата им да уредят отношенията си доброволно по нотариален път.

Искат от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците В. А. Р. и Д. С. Р., че Ф. С. М. и Г. С. са собственици на дворно място с площ 495 кв. м., представляващо имот с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване /ниско застрояване, до 10 м./, находящо се в гр. Велинград, ул. „*******“ № 16, при граници и съседи ПИ ***, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***,ПИ *** и ПИ ***, с номер по предходен план 1712 в кв. 197, за който е отреден УПИ IV по плана на гр. Велинград от 1983г., на основание давностно владение, считано от м. август 2005г., както и че по приращение Г. С. Р. е собственик на построената в имота жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, със застроена площ 96 кв.м. брой етажи-1, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, със самостоятелен вход от източната страна на сградата, при граници и съседи на сградата от изток, север и запад- дворно място с идентификатор ***, от юг жилищна сграда с

***., а Ф. С. М. е собственик на жилищна сграда еднофамилна с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград с площ 90 кв. м., брой етажи-1, брой самостоятелни обекти-няма данни, със самостоятелен вход от западната страна на сградата, при граници и съседи: от изток, юг и запад- дворно място с идентификатор ***, от север- жилищна сграда с ***, построени върху дворното място.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. Р. оспорва допустимостта и основателността на иска.

Счита, че от изложените в исковата молба твърдения и последващите уточнения, както и от приложените към исковата молба писмени доказателства, не става ясно и не доказват, по никакъв начин в какво се изразява владеенето на процесиите имоти, което обуславя недопустимост на предявения акт.

Излага доводи за неоснователност на иска, като оспорва твърденията, че имотът е закупен за ищците.

Излага, че дворното място било закупено от родителите им, за да построят две къщи и по този начин да осигурят за всяко от децата си дом.

Поддържа, че двете сгради в дворното място били построени от родителите ми.

Оспорва, че ищците са живели в имота, тъй като адресните им регистрации, както и неговата, били в бащината им къща в гр. Велинград на ул. „***********“ № 4, където всички са живели и израснали.

Счита, че не са налице елементите на придобивната давноступражняване на владение, т. е. осъществяване на фактическа власт върху имота, който владелецът държи лично или чрез другиго като свой, което да е явно, постоянно, непрекъсвано, спокойно и несъмнено в продължение на десет години. Ищците никога не били упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато самостоятелна фактическа власт върху сградите и дворното място с намерението си да владеят имотите изцяло като свои, противопоставяйки при това на собствениците.

С оглед на гореизложеното, претендира предявеният иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. А. Р. не подава отговор.

С писмена молба преди първото делото съдебно заседание заявява, че не оспорва иска, предявен от дъщерите й.

Не оспорва, че дворното място е закупено от нея с пари на дъщерите й, с уговорката, че като се приберат от чужбина ще им бъде прехвърлено.

Излага, че двете жилищни сгради, построени в дворното място, са изградени изцяло със средства на ищците през периода 2008г.-2009г.

,в които те живият и владеят, трайно, непрекъснато, необезпокоявано.

Съдът като прецени доводите и възраженията на страните и представените доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а и от представеното удостоверение за наследници на С.Д.

Р., се установява, че ищците Г. Р. и Ф. М. и ответникът Д. Р., са деца С. Р., починал на 09.04.2022г., родени от брака му с ответницата В. А. Р.. Към момента на смъртта на С. Р. бракът му с В. Р. е прекратен с развод.

На 29.08.2005г. ответницата В. Р. закупила на свое име недвижим имот УПИ № IV, отреден за имот пл. номер 1712 в кв. 179 по действащия план на 4 гр. Велинград, находящ се в гр. Велинград, ул. „***********“ № 13, при граници и съседи: от запад УПИ III-1691 и 1712, север: извън регулация, изток УПИ V-1712 и 1713, юг-улица с о. т. 2146, който по КККР на гр.

Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. е поземлен имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при граници и съседи: от север имот с идентификатор ***, от изток имоти с идентификатори ***, ***, ***, от запад

***, от юг *** /ул. „*******/.

В имота по одобрен архитектурен проект и въз основа на издадено разрешение за строеж, е построена двуфамилна едноетажна жилищна сграда, сключено застрояване на „калкан“-северен и южен „близнак“, със застроена площ на северната част 96 кв. м., а на южната 90 кв. м. и разгърната застроена площ 186 кв. м., видно от представеното Удостоверение № 3/05.01.2018г. за въвеждане в експлоатация на сградата.

Сградата е изгасена на етап груб строеж на 06.12.2007г. за което е издаден Акт обр. 14 от същата дата.

Според показанията на свидетеля А. И. К., съсед на имота, процесният поземлен имот първоначално бил незастроен. Впоследствие всяка от ищците Ф. М. и Г. Р. си построили в него къща.

Свидетелят К. участвал при строежа на къщата на Ф. Р., която го наела за изграждането й. Р. давала на свидетеля указания какво и как да се прави по къщата. Тя заплащала разходите за материали и труд. Казвала му, че това е нейната къща. Майка й и баща й идвали понякога, но не вземали отношение в процеса на строителството. След като къщата била построена, Ф. М. се нанесла в нея със семейството си и заживели там. Започнала да я обзавежда.

Повече от 15 години ищцата живее в къщата, която е построила.

След Ф. и ищцата Г. построила къща в дворното място. След това имотът бил ограден.

Според свидетеля ответниците никога не са живели в тази къща. Не знае между страните да е имало имотни спорове. Не знае, че дворното място е закупено от майката на ищците-ответницата В. Речева. Не е чувал В. Р. и Д. Р. да са предявявали собственически претенции по отношение на дворното място и построените сгради. Не са живели там след построяване на сградите.

Според показанията на свидетеля Д. А.К., брат на ответницата В. Р. и вуйчо на ищците и ответника Д. Р., процесният поземлен имот бил закупен от ответницата В. Р., за да си построят в него къщи дъщерите й Ф. и Г. и да заживеят там със семействата си. При закупуването му имотът бил незастроен. След това в него всяка от ищците си построила къща, разположени една до друга, с отделни входове. Първа къща построила Ф., а две или три години след това и Г.. След това имотът бил ограден. Родителите и брат им помагали при строителството.

След построяването на двете къщи всяка от сестрите заживяла със семейството си в построената от нея част. Никой друг /родителите им или техният брат Д. Р./ не е живял в построените къщи. Братът на ищците и родителите му останали да живеят в къщата, която В. Р. и бившият й съпруг 5 построили след брака си на улица „***********“ № 4. Понастоящем Д. Р. и В.

Р. продължавали да живеят там.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона срок от време. В чл.79 ЗС е регламентиран фактическият състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС. Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок /в този смисъл ТР № 1/17.12.2012г. по тълк. дело № 4 от 2012г. на ОСГК на ВКС.