Решение № 1052 от 14.07.2023, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 2286/2023
- Вид
- Решение № 1052
- Подписан
- 14.07.2023
- В сила
- 29.07.2023
- Състав
- Силвия Георгиева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128 · Кодекс на труда
- чл. 128, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл.242 · Кодекс на труда
- чл.270, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал.1, т.12 · Кодекс на труда
- чл.358, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал.2, т.2, изр. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1052 гр. Плевен, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430102286 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
И. Ж., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл. Плевен, жк. „***“ №***, чрез адв.
М. М. от АК-Плевен, против „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №*** представлявано от В.Ф., с правно основание чл. 128, т.2 вр. чл.242 КТ.
Твърди се, че ищецът е изпълнявал длъжност „***“ при ответното дружество, считано от 2016г., като със Заповед от 16.04.2020г. е прекратено трудовото правоотношение, на осн. чл. 328, ал.1, т.12 КТ.
Ищецът твърди, че ответникът не е изплатил остатъка от трудово възнаграждение за месец март 2020г. в размер на 300 лева, както и пълния размер на брутно трудово възнаграждение за месец април 2020г. в размер на 700 лева. Претендират се посочените суми, ведно със законна лихва върху тях, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, и разноските по делото. Представени са писмени доказателства и е направено доказателствено искане за допускане на съдебно счетоводна експертиза по конкретно поставени въпроси.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор чрез адв. О. Б. от АК-Плевен. Направено е възражение за изтекла 1 погасителна давност, на осн. чл. 358, ал.2, т.2, изр. 2 КТ, така и по отношение на законната лихва. Ответникът сочи, че безспорно трудовото правоотношение е прекратено на дата 17.04.2020г. Излага съображения, че трудовото възнаграждение е дължимо за последния месец към датата на прекратяване на правоотношението. Сочи, че исковата молба е подадена след 17.04.2023г. и счита, че е изтекъл давностния срок по отношение на възнагражденията за м. март 2020г. и месец април 2020г. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.07.2023г., ищецът не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от адв. М. М. от АК-Плевен, с която поддържа исковата молба по изложените съображения, като моли да бъде допуснато изменение на размера на претенцията, на осн. чл. 214, ал.1 ГПК, и същата да се счита предявена за сумата от 1462,79 лева, вместо претендираните с исковата молба 1000 лева, съобразно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Излага доводи, че възражението на ответника за изтекла погасителна давност, е неоснователно, като се позовава на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/. Моли съда да уважи молбата като основателна.
Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на 04.07.2023г., ответникът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е и се установява от приложеното заверено копие на страница от трудова книжка на ищеца М. И. Ж., че е работил при ответното дружество „***“ *** по трудово правоотношение през процесния период от време, заемайки длъжността „***“.
Безспорно е също така, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено, считано от 17.04.2020г., на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, което е отразено и в трудовата книжка на работника.
По делото е прието заключение по назначена и изготвена съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните. Съгласно заключението, сумата, дължима за възнаграждение за месец март 2020г., е 652,05 лева, а сумата дължима за възнаграждение за месец април 2020г. е в размер на 810,74 лева. Общата дължима сума е в размер на 1462,79 лева. На въпроса към коя дата се изплащат възнагражденията за съответния месец, вещото лице дава заключение, че съгласно чл.6 на Трудов договор №***г.на М. Ж., периодичността на изплащане на възнагражденията е до 25-то число на следващия месец. В тази връзка вещото лице е дало заключение, че за месец март 2020г. трудовото възнаграждение е дължимо на 25.04.2020г., а за месец април 2020г. трудовото възнаграждение е дължимо на 25.05.2020г. Отразено е, че във възнаграждението за м.април 2020г. има начислено обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ, в размер на 480,17 лева. Посочено е, че 2 датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 17.04.2020г.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Установи се от обсъденото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, че неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за месец март 2020г. се изчислява в размер на 652,05 лева, неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца за месец за месец април 2020г. се изчислява в размер на 810,74 лева, или сума в общ размер на 1462,79 лева С оглед горното, претенцията на ищеца се явява изцяло основателна.
Ответникът е релевирал в писмения отговор възражение за погасяване на исковата претенция по давност, което Съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1, т.3 от КТ, вземанията на работника за трудови възнаграждения се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането /арг. чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/, като при срочните задължения /каквито са процесните за трудови възнаграждения/, давността тече от деня на падежа.
С нормата на чл.270, ал.2 от КТ е регламентирано, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В случая се установява уговаряне на друго в правоотношението между страните, доколкото след запознаване с документацията в счетоводството на ответника, вещото лице дава заключение, че съгласно чл.6 на Трудов договор №***г.на М. Ж., периодичността на изплащане на възнагражденията е до 25-то число на следващия месец.
Във връзка с гореизложеното, съдът приема, че ответника е дължал плащане на трудовото възнаграждение на ищеца до 25-то число включително на следващия месец. При такова разбиране, падежът на задължението за плащане на трудовото възнаграждение за м.март 2020г. е настъпил на 25.04.2020г., а за м.април 2020г. е настъпил на 25.05.2020г.
Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г./ са предвидени 3 определени мерки, относими към упражняването на права и разглеждането на дела. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 ЗМДВИП за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда /т. 1/; давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания /т. 2/.
Давностният срок за погасяване вземанията на работника за трудово възнаграждение попада в хипотезата на чл.3, т.2, предл.2 от ЗМДВИП.
С § 2 от Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП /обн. в ДВ, бр.
34 от 09.04.2020 г./ разпоредбата на чл. 3 ЗМДВИП е изменена в смисъл, че в чл. 3, т. 1 се прецизираха в Приложение изключенията на сроковете по производствата и делата, по отношение на които процесуалните срокове не спират да текат, а с изменението на чл. 3, т. 2 отпаднаха "и други срокове, предвидени в нормативни актове". Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП в редакцията след ЗИД на ЗМДВИП, ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат само давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
В § 13, ал. 1 от Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г. / е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник", а съгласно § 13, ал. 2 извършените действия от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон запазват силата си. Предвид обнародване на ЗИД на ЗМДВИП на 09.04.2020 г. се налага извод, че спрените по чл. 3, т. 2 ЗМДВИП "други срокове" продължават да текат от 17.04.2020 г.
Поради гореизложеното, съдът намира, че тригодишният давностен срок, погасяващ вземането на ищеца за трудово възнаграждение за м.март 2020г. и м.април 2020г. не е изтекъл към датата на предявяване на иска (26.04.2023г.), с оглед обстоятелството, че за м. март 2020г. е започнал да тече на 26.04.2020г., а за м.април 2020г. е започнал да тече на 26.05.2020г.
При този изход на спора, в тежест на ответника „***“ ***, ЕИК *** , следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК сторените разноски от ищеца М. И. Ж., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл. Плевен, жк.
„***“ №***, в производството, а именно 400 лева адвокатско възнаграждение.
При този изход на спора, ответникът „***“ ***, ЕИК *** , на осн. чл. 78, 4 ал. 1 от ГПК следва да заплати по сметка на РС-Плевен 58,51 лева разноски за държавна такса и 130 лева възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 242 вр. чл.128, т.2 от КТ „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №*** представлявано от В.Ф. ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Ж., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл. Плевен, жк. „***“ №***, сума в общ размер на 1462,79 лева представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2020г. и месец април 2020г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.04.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн. 78, ал.1 ГПК „***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, обл.Плевен, ул. „***“ №*** представлявано от В.Ф. ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Ж., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.
Плевен, жк. „***“ №***, разноски в настоящото производство-сумата от 400 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „***” - ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността град Плевен, улица „***“ № *** представлявано от В.Ф., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съдПлевен държавна такса в размер на 58,51 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 130 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 14.07.2023 г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5