Определение № 264 от 19.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 264 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Търговско дело № 20261100900063 по описа за 2026 година

Производството е по чл.130 ГПК.

С исковата молба са предявени иск за прогласяване нищожността на решение на „БЕХ“ЕАД за освобождаването на ищеца като член на Надзорния съвет на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД и иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на несъществуването на вписани по партидата на дружеството обстоятелства заличаването му като член на Надзорния съвет на „ЕСО“ ЕАД и вписването на нов член-И.С.И., с твърдения, че за ищеца – физическо лице, като избран след конкурсна процедура член на Надзорния съвет на „ЕСО“ ЕАД, предсрочно освободен с решение на СД на едноличния собственик „Български енергиен холдинг“ ЕАД обективирано в Протокол №78-2025/16.12.2025 г., е налице правен интерес да иска признаването за нищожността на решението и на несъществуването на обстоятелствата относно състава на органа на управление, вписани в ТРРЮЛНЦ.

Съдът, след като взе предвид доказателствата по делото и извърши служебна справка в търговския регистър, за да се произнесе съобрази следното:

С протокол от 16.12.2025 г. на СД на „БЕХ“ ЕАД е взето решение за освобождаване и избор на член на Надзорния съвет на „ЕСА“ ЕАД, чиито едноличен собственик на капитала е дружеството Тези обстоятелства са заявени за вписване на 08.04.2026 г. и от справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че са вписани под рег. № 20260114104435.

Искът по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е установителен, при който наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта му и за нея съдът е длъжен да следи служебно. Правен интерес от предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ има лицето, чието правно положение е засегнато от вписаните обстоятелства и правното му положение зависи от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Съществуването на правния интерес следва да 1 бъде налице в хода на процеса и до приключването на спора с окончателен съдебен акт.

Непротиворечива е съдебната практика, че активно легитимирано да проведе установителните искове чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. При уважаване на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ настъпва последицата по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ и вписаните обстоятелства, които по иска са признати за несъществуващи, ще бъдат заличени. Заинтересовано е и лице, което не е било страна в охранителното производство, т. е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца - Решение № 234/ 23.12.2016 г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС.

Правният интерес на ищеца по този иск е предпоставен от възможността, вследствие уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение, като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване.

За ищеца по настоящето производство, не е налице процесуална легитимация да предявява искове за защита срещу заличаването му от търговския регистър като последица от решение на Общото събрание по чл. 221, т.4 ТЗ, респ. упражняващия правата му едноличен собственик на капитала –чл.219, ал.2 ТЗ, по отношение на вписването на което законът предвижда само оповестително, не и конститутивно действие. Съдът съобрази и съдебната практика в решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС, както и цитираната в Определение № 2588 от 10.10.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1079/2024 г., I т. о., ТК съдебна практика - Решение № 234 от 23.12.2016 г. по т. д. № 54/2016 г. на ВКС, I т. о., решение № 247 от 11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение № 311 от 6.02.2019 г. по т. д. № 2742/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., в която е прието, че преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца. Правото на участие в управлението на дружеството по смисъла на чл. 123 ТЗ принадлежи на съдружниците, а не на управителя, който не е съдружник. Правата на управителя, който не е член на дружеството, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки, като законодателно уредена е в чл. 141, ал. 4 ТЗ свободната преценка на общото събрание да освободи управителя, оттегляйки овластяването му /дадения мандат/ по всяко време, без тази преценка да е обвързана с основания за освобождаване. Ищецът няма признато от закона право да участва в управлението на ответното дружество, предвид на което и не може да обоснове интерес от атакуване на решенията за избор или освобождаване на член на СД с доводи за тяхната нищожност. Разпоредбите в ТЗ, с които се регламентират правилата относно възникването, съществуването и дейността на акционерни дружества, не уреждат съществуването на субективно право на трето за дружеството лице да бъде избирано в 2 състава на управителните органи на акционерно дружество. Лице, което не е съдружник, няма регламентирано от ТЗ „право” да бъде член на управителния орган на търговското дружество, защото правото на участие в управлението на дружеството принадлежи на съдружниците. В този смисъл, активната легитимация на управителя, който не е съдружник, да оспорва като порочно вписването на заличаването си като управител и вписването на нов управител, не би могла да бъде обоснована с "нарушаване" на гарантирано от закона "право", възстановимо по реда на така предявените искове, ако биха били основателни.

Цитираната практика, макар да е формирана за дружества с организационна форма на ООД, е приложима и в случая, доколкото страните са обвързани само от мандатно, но не и от членствено правоотношение. Така съображенията в цитираните решения са приложими и към настоящата хипотеза на освободен член на орган на управление на акционерно дружество, доколкото относимите към двата вида дружества разпоредби относно действието на решенията за назначаване и освобождаване на управителни органи не разкриват разлики.

По отношение на иска за нищожността на решения на СД на едноличния собственик на капитала „БЕХ“ ЕАД, съобразявайки дадените указания Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002г. по тълк. д. №1/2002 г. на ВКС, ОСГК и това, че в исковата молба не са изложени твърдения за наличието на нито един от изброените пороци, а за противоречието им с императивни разпоредби на ТЗ и Закона за публичните предприятия, които обуславят отмяната им по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ като незаконосъобразни, но не и нищожни, съдът намира същият за недопустим. Липсва правен интерес от установяване нищожността на решението на едноличния собственик на капитала за освобождаване на ищеца като член на НС, поради липсата на някоя от материалноправните предпоставки за предсрочно прекратяване на договора за поръчка по чл.24 от ЗПП, също така недопустима е и отмяна на решенията на принципала като незаконосъобразни, тъй като съдът не е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 74 ТЗ.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

В Р Ъ Щ А исковата молба с вх.№ 3058/12.01.2026 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по търг.дело № 63 по описа за 2026 година на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI- 14 състав, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3