Решение № 209 от 11.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 171/2025
- Вид
- Решение № 209
- Подписан
- 11.07.2025
- В сила
- 11.07.2025
- Състав
- Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 345 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 209 гр. С., 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева
Членове:
Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20255501000171 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „А.“ ЕАД срещу решение № 596/21.06.2024 г., постановено по гр.д. № 763/2023г. по описа на Районен съд – гр.С., с което е признато за установено по отношение на въззиваемата И.
М. Ц., че дължи на въззивника „А.” ЕАД сумата от 1120.42 лева за главница от неплатени месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги от 14.12.2020 г. до 13.07.2021 г. по договор № 503267796/13.09.2019 г. с приложенията към него и фактури №№ 0424271637/18.01.2021г., № 0425820548/17.02.2021г.,
№0427361221/17.03.2021г.,
№
190429067317/16.04.2021 г.,
№
0430602287/17.05.2021 г.,
№0432131586/16.06.2021 г. и № 0433665159/16.07.2021 г., със 155.08 лева мораторна лихва от 18.02.2021 г. до 14.09.2022 г., и законна лихва върху тази главница от 29.09.2022 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед № 2007/03.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 4574 по описа за 2022 г. на С. районен съд, като са отхвърлени, като неоснователни, предявения от „А.” ЕАД с п.а., против И. М. Ц. п.с., иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането за мораторна лихва за забава в плащането на посочената главница, в останалата му част, с която се претендира съществуване на вземане за такава лихва и за периода от 18.02.2020 г. до 18.02.2021 г., както и предявените от „А.” ЕАД с п.а., искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на И. М. Ц. п.с., че му дължи и сумата от 855.10 лева за главница от неплатени месечни и предсрочно изискуеми разсрочени вноски по 1 договори за продажба на изплащане №№ 503267796/13.09.2019 г., №503267796/01.12.2019 г.,
№
503267796/18.08.2020 г., и
№
503267796/26.08.2020г., и фактури
№№
0424271637/18.01.2021г.,
№0425820548/17.02.2021 г.,
№
0427361221/17.03.2021 г.,
№0429067317/16.04.2021 г.,
№
0430602287/17.05.2021г.,
№
0432131586/16.06.2021г. и № 0433665159/16.07.2021 г., със 107.20 лева мораторна лихва от 18.02.2020 г. до 14.09.2022 г., и сумата от 662.92 лева за неустойки по сметки
№№
0555114577/20.02.2021г.,
№0556047087/01.07.2021г.,
№
0556047088/01.07.2021г.,
№
0556047089/01.07.2021г.,
№0556047106/01.07.2021г.,
№0556047107/01.07.2021г., №0556047116/01.07.2021г., № 0556047117/ 01.07.2021г., №**********/01.07.2021г., № 0556047132/01.07.2021 г., №0556047133/01.07.2021 г., и № 0556047134/01.07.2021 г., за предсрочно прекратяване на договор № 503267796/13.09.2019 г. с приложенията към него, с 81.11 лева мораторна лихва от 18.02.2020 г. до 14.09.2022 г., и законна лихва върху тези суми от 855.10 лева и от 662.92 лева от 29.09.2022 г. до изплащането им, за които парични задължения е издадена заповед № 2007/03.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 4574 по описа за 2022 г. на С. районен съд.
Присъдени са и разноските по делото.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в частта му, с която се отхвърля иск за сумите 855,10 лв. непогасена сума за устройство на изплащане, 662,99 лв. начислени неустойки за прекратяването на рамковия договор по вина на абоната и 188,31 лв. мораторна лихва върху горепосочените главници. Счита решението в посочената част за неправилно и излага съображения в тази връзка. Моли, да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че въззиваемата И. М. Ц., с ЕГН **********, със постоянен адрес: гр. С., ** дължи на А. сумите:
- 855,10 лв. - цената на вноските за изплащане на закупено устройство на изплащане за отчетния период от 14.12.2020 г. до 13.07.2021 г. (период на изискуемост на задължението 18.01.2021 г. до 31.07.2021 г.), начислена съгласно условията на договорите за продажба на изплащане към рамковия договор № 503267796 по партида № М2855261;
- 662,99 лв. - неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № 503267796 за услугите по партида № М2855261, по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на Приложения № 1 към Договора;
- Както и мораторната лихва от в общ размер на 188,31 лв., начислена върху горепосочените главници и която е формирана, както следва:
107,20 лв. - мораторна лихва върху сумата от 855,10 лв., претендирана като неплатени вноски за устройства - предмет на продажба на изплащане.
Лихвата е начислена за периода от 18.02.2020 г. до 14.09.2022 г.; 81,11 лв.
- мораторна лихва върху сумата от 662,92 лв., претендирана като неустойки.
2
Лихвата е начислена за периода от 21.02.2020 г. до 14.09.2022г.
- Както и законната лихва върху сборната сумите 855,10 лв. и 662,99 лв., от датата на образуване на ч. гр. д. № 4574/2022 г. на 4-ти състав на PC – С. до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 4574/2022 г. на 4-ти състав на PC - С..
Моли, да му бъдат признати и присъдени разноски в настоящото производство, както и разноските в първоинстанционното и в заповедното производство в размер, съгласно уважената част от иска.
Въззивникът „А.“ ЕАД е депозирал и въззивна частна жалба срещу определение № 3373 от 02.12.2024г. постановено по гр.д. № 763/2023г. по описа на РС – гр.С., с което е отхвърлена молбата му за допълване на решение № 596/21.06.2024г. постановено по делото, за присъждане на доплатеното възнаграждение за вещо лице, съразмерно уважената част от иска. Моли, да се отмени атакуваното определение и да се уважи молбата за допълване на първоинстанционното решение за присъждане на доплатено възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част на иска.
В законния срок отговори на въззивната жалба и на въззивната частна жалба от въззиваемата не са постъпили.
Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 4574/2022 г. по описа на С. районен съд, по заявление, подадено от „А.“ ЕАД, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2007/03.10.2022 г. срещу И. М.
Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ** за следните суми: сумата 2638,51 лв.
/две хиляди шестстотин тридесет и осем лева и 51 стотинки/ за главница, с 343,39 лв. мораторна лихва от 18.02.2021г. до 28.09.2022г. и законната лихва от 29.09.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата 59,64 лв. държавна такса и 75 лева юрисконсултско възнаграждение - разноски по делото.
Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на Договор № 503267796 за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М2955261.
Длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което в срока по чл. 415 от ГПК са предявени настоящите искове.
С исковата молба ищецът моли съда да признае за установено, че И. М.