Решение № 165 от 19.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Бургас, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600274 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на подсъдимия А. Я, роден на ********** г. в гр. ****, гражданин на ......., подадена чрез упълномощения му защитник адвокат Константин Янушев от Адвокатска колегия – Бургас (БАК или АК-Бургас) против Присъда № 2 от 31.01.2025 г., постановена по НОХД № 734/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър (НРС или РС-Несебър).

С атакуваната присъда подсъдимият А. Я. е признат за виновен за това, че на 18.08.2024 г. около 13:00 часа в курортен комплекс „Слънчев бряг“, община Несебър, в лобито на хотел „Изола Парадайс“, извършил действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на малолетната Д. У., родена на ********** г. в *****, като три пъти потъркал интимните й части с ръката си над долнището на банските й и един път потъркал интимните й части с ръката си, след като е бръкнал вътре в 1 банските й, поради което и на основание чл. 149, ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България (НК), е осъден на лишаване от свобода за срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание времето, през което подсъдимият Я. е бил задържан първоначално с постановление на прокурора, а след това и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 27.08.2024 г. до влизане на присъдата в сила.

С обжалвания съдебен акт районният съд се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, приложени по делото, като е постановил на основание чл. 301, ал.1, т.11 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България (НПК) същите, а именно: 1 бр. видео и 4 бр. екранни снимки на оптичен носител – диск, както и 1 бр. долнище на бански, лилаво на цвят, да се унищожат след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност.

С атакуваната присъда подсъдимият А. Я. е осъден да заплати на Й. Ч.-У. и Х. Е. У., в качеството им на родители и законни представители на малолетната Д. У., тримата с адрес: *****, *****, сума в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди лева), като обезщетение за претърпените от пострадалата Д.

У. неимуществени вреди, както и сумата от 290 (двеста и деветдесет) евро, представляваща обезщетение за причинените на пострадалата малолетна Д. У. имуществени вреди, вследствие престъпната деятелност на подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 18.08.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетенията.

Подсъдимият А. Я. е осъден да заплати на Й. Ч.-У. и Х. Е. У., в качеството им на родители и законни представители на малолетната Д. У., тримата с адрес: ******, *******, сума общо в размер на 1600 евро (хиляди и шестстотин евро), представляваща равностойността на направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното и в съдебното производство.

С първоинстанционната присъда подсъдимият А. Я. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 641,83 лева (шестстотин четиридесет и един лев и осемдесет и три стотинки), представляваща направените разноски в хода на досъдебното производство, а по сметка на 2

Несебърски районен съд – сумата от 850 лева, представляваща държавна такса за приетите за съвместно разглеждане граждански искове.

Първоинстанционната присъда е обжалвана с бланкетна жалба като незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание – като явно несправедливо. Жалбоподателят е недоволен и от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че същото е завишено и се доближава до това, което обичайно се присъжда за претърпяна средна или тежка телесна повреда, поради което изразява становище, че присъденото обезщетение се явява несъобразено със закона и морала. Отправя се упрек към първостепенния съд, че при определяне на дължимото обезщетение, не е бил отчетен фактът, че размерът на претендираната сума е определен не от пострадалата, а от нейните родители, макар те, и в частност майката, също да били виновни за настъпилия противоправен резултат, тъй като били оставили без надзор детето си във фоайето на хотела за повече от 15 минути.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Намира за справедливо наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А.

Я., тъй като видът и размерът му съответстват на деянието и на дееца.

Припомня, че съдът е и редуцирал наказанието лишаване от свобода с една трета съгласно чл. 58а, ал.1 от НК заради проведеното съкратено съдебно следствие, затова не намира за основателно това оплакване.

Като неоснователно преценява прокурорът оплакването на подсъдимия А. Я., че на пострадалата е присъдено високо по размер обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Относно претенцията за имуществени вреди в размер на 290 евро, прокурорът сочи, че същите са безспорно доказани по размер предвид представените по делото писмени доказателства. Досежно претенцията за претърпени неимуществени вреди, прокурорът сочи, че при определяне по справедливост на нейния размер, следва да се отчете факта, че с деянието е била засегната както личността на пострадалата, така и нейната физическа неприкосновеност, като й е бил причинен душевен и физически дискомфорт. Поради тази причина прокурорът намира, че присъдата следва да бъде потвърдена и в тази й част.

В заключение прокурорът предлага на въззивния съд да потвърди обжалваната първоинстанционна присъда, тъй като същата е правилна, 3 обоснована и законосъобразна, и не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Родителите на малолетната пострадала, конституирани от районния съд като частни обвинители и граждански ищци, в съдебно заседание пред въззивния съд изразяват становище за неоснователност на жалбата. Твърдят, че дъщеря им все още не се е възстановила от случилото се с нея, като все още изпитва страх, сънува кошмари. Молят въззивния съд да не намалява размера на наказанието, наложено на подсъдимия и да потвърди обжалваната присъда.

Упълномощеният повереник на частните обвинители и граждански ищци също изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Изразява несъгласие с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, както и за прекомерност на присъдените обезщетения. Според него първостепенният съд е спазил закона и е постановил законосъобразна, обоснована и правилна присъда, която моли да бъде потвърдена от въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимият А. Я. поддържа жалбата си. Изразява съжаление за стореното и моли за по-леко наказание.

Служебният му защитник поддържа въззивната жалбата – както по отношение твърдяната явната несправедливост на наложеното наказание, така и относно оплакването за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Районният съд е упрекнат, че незаконосъобразно е формирал вътрешното си убеждение единствено от сърцераздирателните, по мнение на адвоката, изявления и реакции на родителите на пострадалата, а не от установените факти и обстоятелства по делото, и по този начин е индивидуализирал наказанието „лишаване от свобода“ в размер не само повисок от обичайния за този вид престъпления, но дори и за такива с поусложнено изпълнително деяние и по-висока обществена опасност. В тази връзка защитникът се оплаква, че районният съд не е отчел установените по делото многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в това число признатата от подсъдимия Я. вина и съдействието му по време на разследването, без което, според адвоката, престъплението е нямало да бъде разкрито и доказано. Защитникът упреква първоинстанционния съд и за това, че при определяне справедливия размер на наказанието на подсъдимия А. Я., не е отчел поведението на майката на малолетната пострадала непосредствено 4 преди инцидента, което, според адвоката било нехайно за един родител и до голяма степен било допринесло за неговото настъпване. Поради тези съображения защитникът на подсъдимия намира наложеното наказание за явно несправедливо по размер, а присъденото обезщетение за неимуществени вреди – за завишено, и моли обжалваната присъда да бъде изменена като въззивният съд намали размера на наказанието „лишаване от свобода“ на осем месеца, равняващи се на срока, изтекъл от задържането на подсъдимия А. Я. под стража до настоящия момент, или алтернативно – да отмени ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода и определи на подсъдимия подходящ изпитателен срок.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от подсъдим, който има безспорен защитим правен интерес, но и процесуално право да иска проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Производството пред районния съд е протекло по реда на глава XXVII от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. След като е бил уведомен в разпоредителното заседание за желанието на подсъдимия А. Я. съдебното производство да се развие по реда на съкратеното съдебно следствие, съставът на Районен съд – Бургас, на основание чл. 372, ал. 1 от НПК, изрично е разяснил на подсъдимия правата му и го е уведомил, че доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, както и направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, ще бъдат използвани при постановяване на присъдата. Пред съда подсъдимия А. Я. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. След това изявление, 5 съдът се е произнесъл с определение, съгласно разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК.

Спазвайки указанията, дадени в чл. 373, ал. 3 от НПК, районният съд е изложил в мотивите на присъдата си всички факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приемайки ги за безспорно установени, като този свой извод е аргументирал с направените от подсъдимия самопризнания, както и с доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, които го подкрепят.

От фактическа страна районният съд е приел за установено следното:

Подсъдимият А. Я. /A.J. е роден на ********** г. в гр. ****, ****, **** гражданин е, има завършено **** образование, съжителства на съпружески начала с жена, от която има дете, работи като *****, ****.

На 13.08.2024 г. частните обвинители и граждански ищци Й. Ч.–У. и Х.

Е. У. пристигнали в Република България на почивка заедно с дъщеря си – пострадалата Д. У., родена на ********** г. Настанили се в хотел „Изола Парадайс“ в к. к. „Слънчев бряг“, община Несебър. С тях на почивка била и И.– съпруга на брата на Й. Ч. – У..

На 18.08.2024 г. около 12:45 ч., св. Й. Ч. – У., дъщеря й Д. У. и снаха й И., били в лобито на хотел „Изола Парадайс“. Св. Ч. – У. и снаха й решили да отидат на басейна, а малолетната Д. У. пожелала да остане в лобито и да играе на ай-пада си.

Пострадалата седяла на малък диван, като двете свидетелки нямали видимост към нея докато били на басейна.