Решение № 465 от 19.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. П., 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500637 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв. Е. Т. , със служебен адрес : гр.

П., бул. „М. „ № 93, в качеството й на пълномощник на ЕТ „ОСКАР -999“ К.Б. „ ЕИК 120067776, със седалище и адрес на управление : гр. П. , ул. „В. „ № 45 А, представлявано от едноличния търговец К.Б. против Решение № 260012/08.06.2022 г. по гр.д. № 788/2020 г. по описа на П. РС с подробно изложени доводи за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Счита, че решението не е съобразено с правилата за разпределение на доказателствената тежест и със събрания по делото доказателствен материал.Поддържа възражения, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото, а е дал превес единствено на твърденията на ответника Община П. и допълнителното заключение на вещото лице. Съдът неправилно бил приел, за доказан само първия елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД , а именно – незаконосъобразно бездействие на служителите на общината. Неправилен бил изводът на съда, че въпреки укоримото поведение на ответника, ищецът разполагал с всички необходими документи за извършване на продажбата по предварителния договор, а сам е поел по анекса към този договор неизпълнимо задължение – да представи доказателства а законността на извършеното строителство. Неправилно съдът е приел, че сделката ще може да бъде изповядана без документи и по-специално скица , на която са нанесени процесните сгради. Поддържа се , че дори и нотариусът да пренебрегне задължението си за изследване на собствеността и нанасяне на описанието на 1 имота в издадения нотариален акт, то впоследствие актът за собственост не може да бъде представен за вписване в Агенцията по вписванията. Поддържа се , че ответната община е лишила ищеца от възможността да докаже пред купувача неговото изискване и да се увери, че придобиваните от него сгради не подлежат на премахване. Именно удостоверението за търпимост, което било задържано от общината, доказвало , че строежът към момента на възникването му е отговарял на нормативните изисквания, което всъщност прави строежа безопасен и законен. Удостоверението не било необходимо за изповядване на сделката, но това било изискване на купувача, което ищецът не могъл да изпълни по вина на общината.

Освен това се поддържа , че общината не била изпълнила задължението си да нанесе сградите в кадастъра , за което била издадена влязла в сила заповед на кмета на общината.

Поддържа се , че дори и ищецът да е извършвал незаконосъобразни действия, както се твърди от общината и се обосновава с това нейното бездействие, то това не е основание, незаконно да задължа документи и да отказва нанасяне на съществуващи сгради. Освен това ответната община не била доказала , че ищецът незаконно е заградил общински терен.

Наред с това се поддържа, че са незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд относно липсата на доказаност на третата предпоставка от правопораждащия фактически състав – а именно реално претърпени вреди. Съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото, като дал вяра само на допълнителното заключение на вещото лице. Не бил взел предвид , че плащанията били осчетоводени от ищеца , като за плащането били издадени разписки. Сумата от 50000,00 лв. била включена в оборотните ведомости за синтетичните сметки и подсметки за периода 2017 г. , както и процесната сума била правилно отразена в счетоводния баланс на дружеството „ разходи за бъдещ период „. Неправилно съдът дал вяра на вещото лице , което в допълнителното си заключение е посочило , че сумата е неправилно осчетоводена. Поддържа се , че въпросът как е осчетоводено плащането и дали е публикуван ГФО са неотносими към спора и не могат да докажат реално плащане и предаване на процесната сума. Ето защо изводите на съда били неправилни и неподкрепени с доказателства. Твърди се, че съдът изобщо не бил обсъдил неизпълнение на процесуалното задължение на ответната община да представи заявление № 94-1953-1/17.11.2016 г. , като при неизпълнение на това задължение, съдът е следвало да приеме за доказан фактът, че ищецът е поискал изпълнение на издадената заповед на кмета на общината за попълване на кадастралния план и нанасяне на съществуващите сгради в процесните имоти, както и връщане на удостоверението за търпимост. Поддържа се, че представените разписки се ползват с доказателствена сила , а и не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК, поради което и следва да се приеме , че изявлението , което се съдържа в тях е направено от лицето , което се сочи за негов автор. Това доказвало и извършеното плащане на цялата дължима неустойка по предварителния договор. Съдът не бил обсъдил всички доказателства и поради това не бил достигнал до правилния извод, че ищецът – жалбоподател е претърпял действителни вреди последица от незаконосъобразни бездействия на служители на ответната община , като тези вреди са преки и предвидими. В такъв смисъл и било изпратеното – общината писмо- покана , в което тези последици били изрично посочени.

Излагат се подробни съображения в тази посока, с които се обосновава искането , 2 въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявения против общината иск / частичен / бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК , не е постъпил писмен отговор от ответната страна по жалбата.

В съдебно заседание, страните чрез техните процесуални представители депозират писмени становища, в които поддържат въведените в производството свои доводи и възражения. Претендират разноски.

Пазарджишкият окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост. По допустимостта на исковата претенция, настоящият въззивен състав взема предвид определение № 26 /20.07.2022 г. по адм. Д. № 4 / 2020 г. на ВКС и ВАС , както и определение № 169 / 11.05.2021 г. по ч.гр.д. № 443/ 2021 г. по описа на ВКС , според които в настоящия случай се касае до граждански спор по искова претенция с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК , който спор е подсъден на гражданския съд.

Предявеният иск с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК , във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е процесуално допустим. Спазени са и специалните изисквания предвидени в разпоредбата на чл. 415 ал.4 ГПК – установителният иск е предявен в едномесечния от срок от получаване на съобщението от заповедния съд.

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.

422 ал.1 ГПК във връзка с чл.49 ЗЗД , вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , предявен от ЕТ „ОСКАР -999“ К.Б. „ ЕИК 120067776, със седалище и адрес на управление : гр. П. , ул. „В. „ № 45 А, представлявано от едноличния търговец К.Б. против Община П. за установяване съществуването на вземане на ищеца против ответника за сумата от 5100,00 лв.,като частичен иск от общо претендираната в размер на 50000,00 лв., представляваща 3 обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на служители на общината изразяващи се в отказ да му се върне оригинала от удостоверение за търпимост на построени в имота на ищеца сгради и издаване на актуална скица , отразяваща одобрените със Заповед № 466/14.07.2014 г. на Кмета на Община П. промени в кадастралната карта на с. К.Д., обл. П. и за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 616 / 22.11.2017 г. по ч.гр.д. № 1337/ 2017 г. по описа на П. РС. Ищецът е поддържал , че именно тези незаконосъобразни бездействия са в пряка причинноследствена връзка с претърпени от ищеца вреди от изплатена в полза на негов съконтрахент по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот – неустойка след разваляне на договора поради неизпълнение.

С депозирания отговор на исковата молба процесуалният представител на ответната община е оспорил иска изцяло. Поддържано е становище , че исковата претенция е недопустима, тъй като процесният предварителен договор за покупко- продажба е нищожен поради невъзможен предмет. Поддържа се, че ищецът не е собственик на процесните сгради построени в притежаван от него недвижим имот , тъй като тези сгради са притежание на трето лице. Поддържа се , че издаденото удостоверение за търпимост на тези сгради е с невярно съдържание. Поддържа се също , че сградите не могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки. От друга страна се застъпва становище, че обстоятелството , че ищецът не е собственик на сградите не е пречка да извърши продажби на поземлените имоти , в които са построени, тъй като той ги и придобил валидно след сключени договори за продажба на частна общинска собственост. Оспорва се и основателността на предявения иск , като се оспорва , че причината за непредставяне на необходимите документи е по вина на Община П.. Дори и след като си е получил удостоверението за търпимост , ищецът не могъл да се снабди с нотариален акт за собственост на сградите , поради неясноти относно статута и собствеността на сградите. Поддържа се , че към датата на изтичане на срока по предварителния договор, ищецът не само не бил собственик на сградите , но е не би могъл да стане поради невъзможния предмет на договора. Поддържа се , че претендираните вреди не са в пряка причинно- следствена връзка с бездействието на общината, тъй като при поемане на задълженията си по предварителния договор, ищецът е разчитал на бъдещо несигурно събитие и не е положил дължимата грижа за сключване на окончателния договор само и единствено по негова вина. Оспорва се твърдението на ищеца , че предварителният договор е развален поради непредставяне от страна на продавача на необходимите документи за сключване на окончателен договор по вина на ответната община. Позовава се на възникнали спорове с общината , касаещи незаконно строителство от страна на ищеца , във връзка с които била сезирана и областната управа. Твърди се , че ответната община е предприела необходимите действия и е изпълнила заповедта на кмета за нанасяне на процесните сграда в кадастъра и това е станало няколко месеца преди изтичане на срока по предварителния договор. Своевременно била заверена и молбата – декларация и същата била получена на същия ден от представляващия ищеца адв. И.- също преди да е изтекъл срока по предварителния договор. На следващия ден / 31.05.2017 г./ в общината била получена поканата на ищеца да му бъде върнато удостоверението за търпимост , но в тази 4 покана не било посочено никъде , че е налице предварителен договор, чиито срок изтичал.

Такива документи не били представени с поканата и поради това без да бъде уведомена надлежно , ответната община не била в състояние да предвиди настъпване на вреди за ищеца. Продължили и споровете относно законността на извършено от ищеца строителство, като поискания оригинал от удостоверението за търпимост бил получен чрез адв. И. на 28.06.2017 г. С оглед на изложеното се поддържа, че общината е изпълнила добросъвестно задълженията си и единствено виновното и недобросъвестно поведение на ищеца , изразяващо се в забава и бездействие е станало причина за претърпените от него вреди.