Решение № 2459 от 30.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2459 гр. Пловдив, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330101280 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Делта Кредит“ АДСИЦ, ЕИК 175145295 срещу Т. П. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно , кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 9386.59 лева главница за периода от 27.08.2017 год. до 27.09.2022 год., дължима на основание споразумение от 19.03.2013 год., сключено от Делта кредит АДСИЦ чрез упълномощен представител, за уреждане на задължения по договор за потребителски кредит – ваканция № ***., сключен с Алфа банк АД, чрез клона в България, вземанията по който са били прехвърлени на „С.Г.

Груп“ ООД, което ги е прехвърлило на „МТ Проджект“ ЕООД, което ги е прехвърлило на „Делта Кредит“ АДСИЦ с предишно наименование Алфа кредит АДСИЦ; 1868.29 лева за – обезщетение за забава периода от 07.08.2019 год. до 27.09.2022 год. и 23.47 лева - обезщетение за периода от 28.09.2022 год.. до 06.10.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 07.10.2022 год./ до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7670/ 01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 14477/ 2022г., по описа на РС- Пловдив.

Ищецът поддържа, че между ответника и Алфа банк АД, чрез клона си АЛФА БАНК Клон България, понастоящем Юробанк България АД бил сключен договор за потребителски кредит – ваканция № ***. По силата на посочения договор за кредит, на ответника била предадена сума в размер от 15 000лв., която следвало да бъде върната ведно с договорената възнаградителна лихва до 20.05.2013 год.

Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 25.03.2010 1 г. „Алфа Банк - Клон България“ АД в качеството си на цедент прехвърля на ,.С. Г. Груп„ ООД в качеството му на цесионер ,вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № I към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях. Сочи, че след цедираните вземания фигурира и вземането срещу ответника.

Сочи, че с договор за прехвърляне на вземания от 26.03.2010 г. „С. Г.

Груп“ ООД в качеството си на цедент прехвърля на „МТ Проджект“ ЕООД вземанията по договори за кредит, ведно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, включително с начислената до датата на прехвърлянето лихва. Сред цедираните вземания били и тези, произтичащи от процесния договор за потреблителски кредит от 19.05.2008 год.

Твърди, че с договор за прехвърляне на вземания 29.03.2010 г. „МТ Проджект“ ЕООД в качеството си на цедент прехвърля на „Алфа Кредит“ АДСИЦ, в качеството му на цесионер, с ново наименование „Делта Кредит“ А Д С И Ц , всички свои вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към Договора, с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях, сред които и договора за потребителски кредит от ***.

Твърди се, че ответникът бил уведомен за извършените цесии и за новия си кредитор – ищецът.

Твръди се, че със споразумение от 19.03.2013 год., между Делта Кредит АДСИЦ длъжникът признал дълга си, като страните постигнали договорка остатъкът от задължението да бъде погасен разсрочено съгласно описан в споразумението начин на изплащане с краен срок за изплащане на дължимите суми до 27.09.2022 год. към който срок, а и към момента на депозиране на исковата молба ответникът не бил изплатил задълженията си. С уточнителна молба, депозирана в изпълнение на указанията на съда, посочва, че със споразумението е постигната договорка за предоговаряне на условията за издължаване на дължимите суми, като същите са в размер на 17 386.59 лева.

Според погасителния план към споразумението ответникът следвало да изплаща процесното задължение ежемесечно за периода 27.03.2013 год. до 27.09.2022 год. с общ брой вноски 115, първоначална от 200 лева и всички следващи в размер на от по 150 лева и последна изравнителна в размер на 236.59 лева. Посочва се, че правният интерес на ищеца възниква, поради неизпълнение от страна на ответника по погасителния план по споразумението. Сумата за главница – 9386.59 лева била формирана от падежиралите вноски за периода 27.08.2017 год. до 27.09.2022 год., съгласно подписаното споразумение и горепосочения погасителен план, като размера и периода, въпреки липсата на плащания бил съобразен с разпоредбите за давността. Сочи, че с извлечение от Приложение № 1 – Списък на вземанията към Договора за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 год. между МТ Проджект ЕОД като цедент и Алфа кредит АДСИЦ , в качеството на цесионер с ново наименование Делта кредит АДСИЦ е посочен размера на прехвърленото вземане – а именно 17386.59 лева, от които главница 14808.84 лева и лихва 2577.75 лева, тоест размера на прехвърленото вземане бил идентичен с вземането, предмет на споразумението и от момента на цесията до сключване на споразумението ответникът не е направил плащания.

Относно сумата от 1868.29 лева, сочи, че представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислена за периода от 07.08.2019 год. до 27.09.2022 год. и начислена върху натрупваните за периода падежирали вноски за главница за периода 27.08.2017 год. до 27.09.2022 год. Уточнява, че за периода 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. не са начислявани лихви за забава. Сумата в размер на 23.47 лева сочи, че представлява обезщетение за 2 забава в размер на законната лихва, изчислена за периода от датата последваща крайния падеж на процесното задължение – 28.09.2022 год., съгласно процесното споразумение до момента на изпращане за депозиране заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 06.10.2022 год., начислена върху сбора на падежиралите вноски за главница за периода от 27.08.2017 год. до 27.09.2022 год.

Изрично посочва, че плащания за погасяване на вземането по споразумението от 19.03.2013 год. не са извършвани, както и че няма информация за извършвани плащания преди подписване на договора за цесия от 29.03.2010 год. Сочи, че няма и други дела между страните за дължимата главница за предходен период.

Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Т. П.

Т. е депозирал отговор на исковата молба. Поддържа, че исковата молба е нередовна и недопустима, поради съдържащи се в нея противоречия между твърденията на ищеца. Сочи и че същата е неоснователна, поради изтекла давност на вземането. Твърди, че в представените документи се разминават сумите за плащане, както и че не е сигурен, че споразумението е подписано от него и че има ръчни поправки. Сочи, че не е получавал съобщения за извършените цесии, както и че през посочените десет години никой не се е свързвал с него във връзка с претендираното задължение.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 14477 по описа за 202 2 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 7670/01.11.2022 г. Срещу Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано възражение, поради което с разпореждане е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. След инициирано производство по ОФГ Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Ищецът твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит с „Алфа Банк“ – клон България, за което е сключено споразумение от името и за сметка на цесионера.

3

С Договор за продажба на вземания от 19.05.2008 г., сключени между „Алфа Банк“ АД. – чрез „Алфа Банк“ – клон България и “С.Г. Груп” ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача портфейл от вземания. Представен е договор за продажба на вземания от 26.03.2010 г., сключен между “С.Г. Груп” ООД и „МТ Проджект“ ЕООД, по силата на който в полза на „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлено процесното вземане .

Приложен е и Договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2010 г., по силата на който „МТ Проджект“ ЕООД е прехвърлил в полза на ищеца „Делта Кредит“ АДСИЦ (с предишно наименование „Алфа Кредит“ АСДИЦ) процесното вземане, индивидуализирано в Приложение № 1.

Съдът намира, че е налице воля за прехвърляне на процесното вземане по договорите за цесия, доколкото и последното е надлежно индивидуализирано в представените приложения към договора.

Прехвърлянето на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в съответствие с изискванията, въведени разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като по делото са представени уведомления по всеки договор за цесия, с които цедентът уведомява длъжника за прехвърляне на вземанията.

Длъжникът не е получил уведомленията за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са представени доказателства за връчването им на длъжника. Следва обаче да се приеме, че приложените към исковата молба уведомления, изхождащи от цедентите, и достигнали до длъжника с нея, представляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /така Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, 1 ТО/.

По делото е представено Споразумение от 19.03.2013 г., сключено между ответника ответника и „Делта Кредит” АДСИЦ /с предишно наименование „Алфа Кредит“ АДСИЦ, по силата на което длъжникът е поел задължение да заплати сумата от 17 386,59 лева, представляващи задължение по договор за потребителски кредит, сключен с „Алфа Банк“ – клон България от 19.05.2008 г. на 115 погасителни вноски, считано от м. март 2013 год. – 4 всяка в размер от 150 лева, с изключение на първата – в размер на 200 лева, с краен срок за изпълнение на задължението – 27.09.2022 г. Относно автентичността на подписа на „длъжник“ в Споразумението, с определението си за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание съдът е отправил изрично запитване към ответника дали го оспорва, че положения подпис е негов, като включително до приключване на съдебното дирене, ответникът не е депозирал отговор.

В хода на съдебното дирене бе изслушана и приета и ССчЕ, като съобразно заключението на вещото лице, ответникът е сключил по договор за потребителски кредит – ваканция № ***, с „Алфа Банк“ със заемна сума от 15000 лева. Задължението по процесното споразумение на ответника към ищеца е в размер на 17386.59 лева, като по споразумението плащания не са извършвани. Размерът на обезщетение за забава за периода 27.09.2022 год. до 06.10.2022 год. в размер на 23.47 лева. В с.з. вещото лице допълва, че за периода 27.08.2019 год. до 27.09.2022 год. обезщетението за забава е 845.37лева.

По делото е представен Договор за потребителски кредит - Ваканция № ***, сключен с длъжника и „Алфа Банк“ – Клон България. Погасителен план за задълженията по договора за потребителски кредит, сключен с „Алфа Банк“ – клон България, от който се установява, че размерът на предоставената заемна сума е от 15 000 лева.