Решение № 154 от 24.07.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Ихтиман, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20231840101251 по описа за 2023 година

„*“ ЕАД, ЕИК *, е предявило против П. В. Г. ЕГН: ********** иск по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК за установяване на вземане в размер на 708.57 лева главница за периода от 30.01.2018г. до 10.04.2023г., договорна лихва в размер на 119.60 лева за периода от 30.01.2018г. до 10.04.2023г., обезщетение за забава в размер на 49.21 лева за периода от 11.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането Ищецът твърди, че между ответника и „*“ ЕАД страните е имало сключен по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта №CREX – 15680918 от 30.01.2018г., по който на ответника е предоставена кредитна карта с кредитен лимит от 1000 лева, като била усвоена сумата от 708,57 лева. По силата на Приложение № 1 от 11.04.2023 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.02.2022 г. вземането на кредитора е прехвърлено на „*“ ЕАД В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не е подписвал договор за заем с * С.А клон България. Сочи, че договорът не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит и не е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Навежда доводи за това, че не е получавал претендираната сума.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ 1011/2023 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 651/30.10.2023 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 708,57 лева главница, 119,60 лева договорна лихва за периода от 30.01.2018 г. до 10.04.2023 г., 49,21 лева обезщетение за забава за периода от 11.04.2023 г. до 27.10.2023 г. и законната лихва върху главницата от 27.10.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Длъжникът е 1 възразил срещу заповедта за изпълнение с твърдението, че не дължи претендираните суми.

По делото е представен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта №CREX – 15680918 от 30.01.2018г., сключен между *“ ЕАД и П. В. Г., в който е посочено, че на Г. е отпуснат кредит в размер на 1242,60 лева за закупуване на спално обзавеждане. В договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален лимит 10 000 лв., като всички задължения свързани с ползването на картата ще възникнат само след активирането й от датата на първата транзакция. Към договора се съдържа Приложение относно условията на кредита по договора CARD 15948015 от 31.01.2018 г. като първоначално предоставения на ответника кредитен лимит е 1000 лева, уговореният ГПР е 44,90 %, а лихвата - 35%. В това приложение са посочени и месечните такси за обслужване и таксите за теглене на пари с картата. Минималната месечна погасителна вноска е определена в зависимост от стойността на усвоения кредит, платима на първо число от месеца следващ издаването на извлечението, което става до 15-то число на месеца.

От представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г., сключен между „* С.А., клон България“ КЧТ и „*“ ЕАД, се установява че „* С.А., клон България“ е прехвърлило свои вземания на ищеца, измежду които, съобразно приложение № 1 от 11.04.2023 г., е и вземане срещу П. В. Г. по договор CARD 15948015.

Съобразно представеното пълномощно „*“ ЕАД е била упълномощена от „* С.А., клон България“ КЧТ да уведоми длъжниците за сключения на 12.02.2022 г. договор за прехвърляне на вземания, като видно от уведомително писмо от 11.04.2023 г., получено съобразно приложената обратна разписка от П. Г. на 19.04.2023 г., той е бил уведомен за извършената цесия на задължението му.

Във връзка с възраженията на ответника за това, че не е подписвал представения от ищеца договор за кредит е допусната съдебно графическа експертиза. Съгласно изготвеното заключение, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, изследваният ръкописен текст „П. В. Г.“ в договора за потребителски кредит от 30.01.2018 г., не е изпълнен от П. В. Г., но подписите за „Клиент“, „Кредитополучател“ и „Застрахован“ в същия договор са изпълнени именно от него. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че признаците на изследваните подписи са устойчиви, независимо, че лицето е неграмотно, поради което е категорично, че именно ответникът е автор на оспорените подписи в документа.

От заключението на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в счетоводството на ищеца е заведена сумата от 708,57 лева като дължима главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта №CREX – 15680918 от 30.01.2018г, върху която е начислена договорна лихва в размер на 119,60 лева за периода от 31.0.2018 г. до 10.04.2023 г.

От правна страна:

В производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника.

В конкретния случай ищецът следва да докаже съществуването на валидно облигационно отношение между *“ ЕАД /предишно наименование „* С.А., клон България“ КЧТ/ и П. В. * по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта; валиден договор за цесия, с който е прехвърлено процесното вземане; получено уведомяване от цедента за извършената 2 цесия.

В хода на производството макар и да се установи, че между праводателят на ищеца и ответника да е имал сключен договор за Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта №CREX – 15680918 от 30.01.2018г., не се доказа съществуването на вземане във връзка с издадена международна кредитна карта „Mastercard“.

В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест в производството като частен правоприемник на кредитора съобразно представения договор за продажба и прехвърляне на вземания, не представи надлежни доказателства както за това, че ответникът е получил издадената във връзка с договора за кредит кредитна карта, така и че активирал същата и е усвоил суми от предоставения му кредитен лимит.

Нещо повече – видно от приложението CARD 15948015 към Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта №CREX – 15680918 от 30.01.2018г., същото не е подписано от ответника, т.е. няма доказателства, че той се е съгласил с условията за издаване и използване на международната кредитна карта.

Не се установява и от съдебно-счетоводната експертиза, доколкото на вещото лице не са били представени подобни данни, че кредитната карта изобщо е била активирана, както и че са били извършени транзакции с нея.

При подобна доказателствена непълнота съдът не може да се достигне до обоснован извод за възникване на спорното правоотношение, неговото съдържание и размера на дължимите суми.

В този смисъл след като ищецът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че „*“ е предоставил на ответника по процесния договор кредитна карта, че ответникът е активирал кредитната карта и че именно той е извършвал разплащания с нея, съдът приема, че не се доказа съществуването на вземането на цедента, поради което и искът на ищеца – цесионер, за установяване съществуване на вземане за главница, договорна лихва и обезщетение за забава срещу длъжника е неоснователен.

По разноските

Ответникът претендира заплащането на разноски, които предвид изхода на делото му се дължат на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Съобразно представения по заповедното производство договор за правна защита и съдействие от 13.10.2023 г., сключен между ответника и адв. Х. Т., на П. В. е била оказана безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение в съответствие с чл.36, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът прие, че ищецът дължи на пълномощника на ответника общо възнаграждение в размер на 400 лева за осъществената от него безплатна адвокатска помощ в заповедното и в исковото производство

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „*“ ЕАД, ЕИК *, седалище и адрес на управление * против П. В. Г. ЕГН: ********** от гр. *, ул. „*“ № 15 за установяване съществуването на вземане по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта №CREX – 15680918 от 30.01.2018г в 3 размер на 708.57 лв. (седемстотин и осем лева и петдесет и седем стотинки) - главница, 119.60 лв. (сто и деветнадесет лева и шестдесет стотинки) договорна лихва за периода от 30.01.2018г. до 10.04.2023г., 49.21 лв. (четиридесет и девет лева и двадесет и една стотинки) обезщетение за забава за периода от 11.04.2023 г. до 27.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.10.2023 г., до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК * седалище и адрес на управление * ДА ЗАПЛАТИ на адв. Х. Т. сумата от 400,00 (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4