Решение № 237 от 02.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Бургас, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20252100501736 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№38372/05.09.2025г., подадена от Г. Ж. Д., ЕГН **********, чрез адв. Марин Милев – БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Алеко Константинов“ №8, ет.1, срещу решение №1963/26.08.2025г., постановено по гр.д.№8482/2024г. по описа на Районен съд – Бургас.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил предявените от ищеца Д., срещу ответника ,,Саркос“ ЕООД, ЕИК, 203079880, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к. “Славейков“, бл.40, вх.1, ет.2, искове за заплащане на сумата от 24 800 лв., представляваща дължима наемна цена по сключен от тях на 15.03. 2021г. договор за наем на недвижим имот – гараж, находящ се на подземен етаж в 6-етажна масивна жилищна сграда, с адрес – УПИ II-116 по плана на гр.Бургас, ж.к.“Славейков” бл.169, целият с площ 151.70 кв. м., за времето от 10.12.2021г. до 21.12.2023г., евентуално, като обезщетение за неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД – поради ползването на собствения му, описан по-горе обект, от дружеството – през същия период, без наличие на валидно правно основание за това, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2024г. до окончателното плащане, като неоснователни.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се развиват съображения за неправилност и необоснованост.

На първо място се посочва, че първоинстанционният съд не обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, поради което достигнал до неправилни изводи за нищожност на иска по чл.232, ал.2 от ЗЗД.

1

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели, като е възпроизведено част от съдържанието на дадените показания.

Твърди се, че в производството пред районния съд безспорно се установило съществуването на наемно правоотношение между страните за периода от 10.12.2021г. до 21.12.2023г. Отбелязва се, че с отговора на исковата молба, ответникът направил признание относно сключването на договор за наем, заявявайки, че ползвал наетото гаражното помещение за процесния период. Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото и анализ на представените доказателства(заявление за смяна на клиент за обект/или свободен пазар от 22.03.2021г.; договор за наем/15.03.2021г.; заявление за услуга/01.10.2024г.).

Навеждат се доводи, че предявеният иск бил доказан и по размер.

Посочва се, че съгласно заключението на вещото лице по извършената по делото съдебно-техническа експертиза, справедливата пазарна наемна стойност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** за периода 10.12.2021г.-21.12.2023г., била в общ размер на 26365 лева.

Излага се становище досежно мотивите на съда за отхвърляне предявеният при условията на евентуалност иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД.

Подчертава се, че между страните не съществувал спор относно правото на собственост върху процесния гараж.

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени предявените искови претенции, както и се претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Към въззивната жалба е приложено копие от НА за покупко продажба на недвижим имот №13, том І, рег.№277, дело №13 от 2007г. на нотариус Феодора Иванова, район на действие БРС.

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че предмет на делото се явявали два обективно съединени иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и евентуален по чл.59, ал.1 от ЗЗД, основани на твърденията на ищеца, че въззиваемото дружество ползвало подземен гараж с площ от 151.70кв.м., собственост на въззивника, след изтичане срока на договора за наем от 15.03.2021г.

Твърди се, че договорът за наем бил формален и симулативен, съставен с оглед промяна партидите в ,,Електроразпределение юг“(прехвърляне на партида за ИТН 4056263), издаване фактура на ,,Саркос“ ЕООД и самостоятелно плащане на консумираната енергия. Отбелязва се, че гаражното помещение се използвало единствено от въззивника. Подчертава се, че в договора не се посочвала цена, а липсата на възмездност водела до нищожност на същия (чл.26, ал.2 от ЗЗД). Направен е подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства.

Навеждат се доводи относно липсата на предпоставки за уважаване иска по чл.59 от ЗЗД.

Заявява се, че ищецът в първоинстанционното производство не доказал, че е собственик на процесния обект(гараж), въпреки дадените от съда 2 указания.Твърди се, че партидата в ЕВН служила единствено за техническо захранване на ресторанта, за който е заплащана електроенергия от ,,Саркос“ ЕООД.

Излага се становище, че районният съд правилно приел, че договорът за наем е нищожен поради липса на уговорена цена и реално съгласие между страните, както и че не се доказало по делото ползването на имота от ,,Саркос“ ЕООД; липса на предпоставките за уважаване на иска по чл.59 от ЗЗД.

Развиват се съображения във връзка с представеното като доказателство към въззивната жалба копие от нотариален акт.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Подадена е частна жалба от Г. Ж. Д. против определение №5202 от 19.09.2025г. по гр.д.№8482/2024г. по описа на БРС, с която се излага становище за неправилност и незаконосъобразност и се иска неговата отмяна. Иска се постановяване съдебен акт на въззивната инстанция, с който бъде отхвърлено направеното искане по чл.248 от ГПК, за допълване на

Решение

№1963/26.08.2025г., в частта за разноските.

В предвидения двуседмичен срок, е депозиран писмен отговор на частната жалба, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

Въззивникът, редовно и своевременно уведомен не се явява лично и не изпраща представител в с.з.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от упълномощен представител на страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, поради което е са допустима и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по повод искова молба от Г.

Ж. Д. против „Саркос“ ЕООД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 24 800 лв. /след направено и прието изменение на иска чрез увеличение на размера в с.з. на 04.06.2025г/, представляваща наем по договор за наем от 15.03.2021г. за гараж, находящ се в подземен етаж на шестетажна масивна жилищна сграда с адрес УПИ 11-116 по плана на гр.Бургас, жк „Славейков“ за периода 10.12.2021 г. до 21.12.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, а при условията на евентуалност, на основание чл.59 ЗЗД ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 24800 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на описания гараж, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изпащане на задължението.

3

В исковата молба се твърди, че на 15.03.2021 г. между страните е сключен договор за наем, по силата на който ищецът е предоставил ответника собствения си недвижим имот, описан по-горе за временно и възмездно ползване за срок от датата на сключване на договора до 31.12.2021г. Ищецът посочва, че ответното дружество е наело описания гараж във връзка с друг нает от него имот в съседство. Твърди, че след изтичане на уговорения срок, ответното дружество продължило да ползва наетия гараж без противопоставяне на наемодателя. По повод възникнал спор между страните, ищецът заключил гаража 21.12.2023г. и от този момент преустановил ползването му от страна на ответника. В исковата молба се твърди, че по настояване на ответника в договора не е посочена наемна цена, тъй като този договор му е бил необходим за пред ЕВН за прехвърляне на партидата на ИТН на гаража на името на ответното дружество. Посочен е размер от 300 лв., а за определянето му е поискано изготвянето на съдебнотехническа експертиза.

Предявени са искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, а при условията на евентуалност и чл.59, ал.1 ЗЗД.

В срока за отговор ответното дружество оспорва исковете като на първо място счита, че липсват доказателства за активна процесуална легитимация на ищеца. Посочва се, че между ответника и „Каристо 2015“ ЕООД от 08.02.20221г. има сключен договор за наем на друг обект с предназначение –ресторант като електрозахранването на този обект се е осъществявало от две точки за мощност, поради липса на необходима свързана мощност за СО в сграда с идентификатор ***. Излагат се твърдения, че до 31.12.2021г. ответното дружество формално е наело обект – гараж като причината за това е, че част от потребената електроенергия от ресторанта се отчита от ИТН4056263, която е за гаража. Посочва също така, че дори и по време на сключения формален договор за наем, същият не е бил използван от ответника като склад за дейността на ресторанта. Пространство от един метър е използвано от персонала като място за пушене, което е преустановено от началото на 2022г, а малко след това е бил залостен от ищеца. По повод отчитане на ИТН в гаража между страните е възникнал спор, по който е образувано гр.д.№26621/2024 по описа на БРС.

Твърди се, че през цялото време ищецът е ползвал гаража като е паркирал автомобила си и за съхранение на вещи.

С горните аргументи си иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира се присъждане на разноски.

Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

Установява се, че между ответното дружество „Саркос“ ЕООД и „Каристо 2015“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е ищецът по настоящото дело, е сключен договор за наем на СО в сграда с идентификатор *** с предназначение ресторант от 08.02.2021г. в гр.Бургас, жк „Славейков“ бл.169 с площ от 344.70 кв.м., вписан в СВ /л.67/.Не се спори между страните, че електрозахранването на обекта – ресторант се е случвало от две ИТН, едната от които находяща се в гаража. За да се фактурира коректно ползваната от ответника електроенергия за нуждите на ресторанта се е наложило промяна на титуляра на партидата в „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Видно от представеното заявление /л.54/ ответното дружество е поискало да бъде сменено името на партида с ИТН405623-гараж, като е представен процесния договор от 15.03.2021г.

Наемна цена не е посочена. По делото няма и твърдения, че такава е била 4 уговаряна или заплащана. Нещо повече в исковата молба изрично е посочено, че в договора няма размер на наема.

По делото са събрани гласни доказателства – по един свидетел за всяка страна. С показанията на свидетеля Стефанов не се установяват правнорелевантни факти. Свидетелката Василева, която е служител на ответното дружество, посочва, че в началото ищецът е осигурил достъп до гаража, където други служители на ответника са пушили цигари понякога и много рядко е бил използван за стока. Впоследствие ответникът поискал да му бъде върнато дистанционното управление на гаражната врата, а впоследствие затворил и вратата, която е между кухнята и гаража. Свидетелката потвърждава, че през цялото време ищецът е ползвал гаража за автомобила си и е съхранявал там хладилници.

Разпечатката съдържа 51 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0653b314-116c-4b22-afe2-1d62b72224c7