Решение № 824 от 11.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 824 гр. София, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100512424 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20050035 о т 25.07.2022г., постановено по гр. д. № 81466/2018 г. по описа на СРС, 57-ми състав, във втората фаза на делбеното производство, на основание чл.

353 ГПК, е поставен в дял и изключителна собственост на Н. А. А. следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1, находящ се на първи жилищен /надпартерен/ етаж със застроена площ от 55,267 кв.м. и състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс, баня с тоалетна и два балкона, при съседи: североизток - калкан, югоизток - апартамент №1а, югозапад- стълбище, северозапад-двор, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №1 с площ от 3,33 кв.м., при съседи: югоизток - коридор, югозапад-двор, североизток-мазе №2, северозапад-гараж № 1, заедно с 2,078 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот №16,17, 18 в квартал 47 по плана на гр. София, местността ГГЦ Зона В-17, при граници: ***;9;10;11;14 и 15 и с описание по кадастралната схема: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1853/23.11.2013г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр. София, общ. Столична, район Сердика, ул. *******, със застроена площ от 55,267 кв.м., заедно с прилежащо мазе № 1 от 3,33 кв. и 2,078 % идеални части от общите части на сградата и поземления имот с идентификатор ***, като същевременно е отхвърлена предявената от Н. А. А. възлагателна претенция по чл.349 ал.2 ГПК относно делбения имот и Н. А. А. е осъден на основание чл. 353 ГПК да заплати на Н. Н. Ц. сумата от 19 399,00 лв. за уравнение на дяла му от имота.

Със същото решение, на основание чл. 353 ГПК, е поставен в дял и изключителна собственост на К. Т. М. следният недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №3, находящ се в гр.

Перник, общ. Перник, ул. ******* на първи жилищен етаж, със застроена площ от 57,94 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, мазе и таван, при съседи: изток 1 ул. ******* запад - ап.2, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №3 с площ 17,5 кв.м., ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 17,75 кв.м., заедно с 5,11% общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот, в който е построена сградата и с описание по кадастрална схема: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ по документи 57,94 кв.м., таванско помещение № 3 с площ от 17,75 кв. и избено помещение с площ от 17,50 кв.м., като същевременно е отхвърлена предявената от К. Т. М. възлагателна претенция по чл.349 ал.2 ГПК относно делбения имот и К. Т. М. е осъден на основание чл. 353 ГПК да заплати на Н. Н. Ц. сумата от 13 299,00 лв. за уравнение на дяла му от имота.

Със същото решение е отхвърлен предявеният от Н. Н. Ц. срещу К. Т. М. иск с правно основание чл.346 ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 519,90 лв. представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на съсобствения им апартамент №3, находящ се в гр. Перник, общ. Перник, ул. ******* на първи жилищен етаж, със застроена площ от 57,94 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, мазе и таван, при съседи: изток - ул. ******* запад - ап.2, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №3 с площ 17,5 кв.м., ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ с площ от 17,75 кв.м., заедно с 5,11% общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот, в който е построена сградата и с описание по кадастрална схема: самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-91/13.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор *** със застроена площ по документи 57,94 кв.м., таванско помещение № 3 с площ от 17,75 кв. и избено помещение с площ от 17,50 кв.м., за периода 04.06.2021 г. - 19.10.2021 г., като неоснователен. Наред с това със същото решение е прекратено като недопустимо производството по делото в частта, с която К. Г. В. е предявил срещу Н. Н. Ц., претенции по сметки за заплащане на сумата от 1344,10 лв. – разходи за погребение на В. В.а.

С оглед изхода на спора пред СРС и в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1, ал.

2 и ал. 3 ГПК страните са осъдени да заплатят разноски, а на основание чл. 355, изр. 1 ГПК съделителите са осъдени да заплатят и дължимата от всеки един държавна такса, както и такава, касаеща предявените искове по сметки, както следва: Н. Н. Ц. е осъден да заплати държавна такса в размер на 2327,88 лв., Н. А. А. – в размер на 2327,88 лв. и К. Т. М. – в размер на 1595,88 лв.

Срещу така постановеното решение, в частта, относно начина на извършване на делбата на процесиите недвижими имоти и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки по реда на чл. 346 ГПК по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 3C, е постъпила въззивна жалба от Н. Н. Ц., чрез пълномощника му – адв. Ем. Й., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Поддържа, че страните са изразили категорично по какъв начин желаят да бъде прекратена съсобствеността между тях – чрез възлагане по чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан, като в нито едно становище няма искане за приложение на чл. 353 ГПК. Счита, че разпоредбите на ГПК не следва да се тълкуват разширително. Твърди, че съдът е нарушил правата на страните, като при започване на втората фаза на делбата не е изготвил проект на доклад, не е разпределил доказателствената тежест между тях и не е посочил на нито една от страните за кои обстоятелства следва да ангажира или не е посочил доказателства. Изтъква, че не е доволен и от размера на присъдените му суми. Счита още, че неоснователно е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 346 ГПК във връзка с чл. 31, ал. 2 ЗС, като искане за обезщетение е направено, тъй като имотът е 2 неподеляем и обективно няма възможност за предоставяне на реално ползване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, а в условията на евентуалност да присъди по-висок размер на обезщетението за уравнение на дяловете.

Въззиваемият ответник Н. А. А., чрез пълномощника си – адв. П. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззиваемият ответник К. Т. М., чрез пълномощника си – адв. Н. Ц., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложени съображения и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението в частта, с която производството е прекратено като недопустимо по предявените от К. Г. В. срещу Н. Н. Ц. претенции по сметки за заплащане на сумата от 1344,10 лв. – разходи за погребение на В. В.а, не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно, постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела, но е частично недопустимо по отношение претенцията по сметки по чл. 346 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателна по следните съображения:

Относно извършването на делбата и претенциите за възлагане на Апартамент № 1, находящ се в гр. София, общ. Столична, район Сердика, ул. *******, първи жилищен /надпартерен/ етаж:

По своята правна природа съдебната делба е акт издаден от съда при участието на всички съсобственици, по силата на който съществуващата между тях съсобственост се прекратява и замества с отделни права на собственост върху отделни обекти, представляващи реални части от общия имот или отделни имоти от няколко общо притежавани имущества от досегашните съсобственици, съразмерно с притежаваните от тях дялове.

Нормативната цел на втората фаза на делбеното производство – по нейното извършване, както е в случая, е всеки един от съделителите или съвместно, по възможност, да получи в натура своя дял – арг. чл. 69, ал. 2 ЗН, като се отчетат интересите на всички съделители, вкл. и да се решат всички съществуващи между тях спорове (вкл. и облигационни), за да се изчистят въпросите свързани със собствеността.

Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл. 349 ГПК; теглене на жребий по чл. 352 ГПК; разпределение по чл. 353 ГПК и извършване на публична продан по чл. 348 ГПК. Когато се касае до неподеляем имот, основният способ, предвиден в чл. 348 ГПК, за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, е изнасянето на имота на публична продан. Относно поделяемостта на процесния апартамент в конкретния казус, от заключението на вещото лице Бойко Терзиев по изслушаната съдебно-техническа експертиза (СТЕ) пред СРС, което настоящият състав 3 намира за компетентно и обективно изготвено и кредитира с доверие, се установява, че жилищният имот е неподеляем, тъй като плановата му схема не дава възможност същият да бъде разделен на по-малки, съобразно квотите на съделителите, необезпокоявано фунциониращи, всеки от който да има свой външен достъп и да отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ за минимум едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня и тоалетна и едно складово помещение.

В настоящия случай, съделителят Н. А. А. своевременно в срока по чл. 349, ал. 4 ГПК /най-късно в първото съдебно заседание/ е предявил искане за възлагане в дял на процесното жилище по реда на чл. 349 ГПК. Доколкото хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК урежда правила за възлагане на неподеляем имот, чиято съсобственост е възникнала от наследяване, то именно тази норма е приложима в настоящия случай. Потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата, възниква при наличието на следните предвидени в хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК материални предпоставки: 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) целият имот да е придобит въз основа на наследяване; 3) съделителят, който е предявил претенцията следва да е живял в имота към момента на откриване на наследството; 4) съделителят, който е направил претенцията, следва да не притежава друго жилище.

Не е спорно по делото обаче, че съсобствеността върху делбения имот е възникнала в резултат на сделка с част от имота и наследяване – апартаментът е придобит по време на брака между В. Т.а В.а и К. Г. В., съгласно представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189, том IV, per. № 38306, дело № 733/2002 г. на нотариус-Б.Я. с per. № 258 на НК, с район на действие – СРС (л. 7 и сл. от делото пред СРС) и Акт за граждански брак № 3415/07.09.1989 г. (л. 9 от делото пред СРС), като видно от представеното удостоверение за наследници (л. 10 от делото пред СРС), наследници на В.

Разпечатката съдържа 30 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/065388ba-64bc-405e-9e4a-8a9b86299eb4