Решение № 2391 от 22.10.2026, Административен съд - Разград
- Съд
- Административен съд - Разград
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 563/2026
- Вид
- Решение № 2391
- Подписан
- 22.10.2026
- В сила
- 22.10.2026
- Състав
- Светла Робева, Христо Монев, Юлияна Цонева
Цитирани разпоредби
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 11, т. 5 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 16а, ал. 2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 16а, т. 2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 17 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 19, т. 2 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 34а, ал. 1 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 36 · Закон за защита от шума в околната среда
- § 1, т. 22 · Закон за защита от шума в околната среда
- чл. 14 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 348, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2391
Разград, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
ХРИСТО МОНЕВ
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА канд № 20267190600563 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от началника на Районно управление – Исперих при ОДМВР - Разград, подадена чрез гл. юрисконсулт С. М., против Решение № 16 от 22.06.2026 г., постановено АНД № 20253310200175 по описа за 2025 г. на Районен съд – Исперих, с което е отменено издаденото от него Наказателно постановление № 275-04-03/25.09.2025 г., с което на И. Д. Г. е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 16а, ал. 2 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се извода на въззивния съд, че АУАН и наказателното постановление са издадени от некомпетентни лица, като се сочи, че тяхната компетентност произтича от закона – чл. 36 и чл. 19, т. 2 ЗЗШОС и от Заповед № 8121з-829/23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи. Прави се и оплакване, че обстоятелствата относно източника на озвучаване и показателите на шума не са съставомерни признаци, поради което неправилно въззивният съд е приел, че непосочването им в АУАН и наказателното постановление нарушава изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Иска се решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът счита, че не е налице посоченото в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, а оспореното решение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, оплакванията и възраженията на страните, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Събраните по делото доказателства установяват, че полицай ППД в РУ – Исперих е съставил на И. Д. Г. АУАН серия АД, бл. № 0502729 от 15.06.2025 г. за това, че на 15.06.2025 г. около 02,30 ч. в с. Конево, обл. Разград, ул. „Хан Аспарух“ № 3 е допуснал озвучаване на открити площи в жилищна зона през времето от 23 ч. до 08 ч., като към момента на проверката се чува музика – нарушение на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС. Въз основа на акта началникът на РУ Исперих при ОДМВР – Разград е издал обжалваното пред Исперихския районен съд наказателно постановление, с което на основание чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС на И. Г. е наложена глоба в размер на 500 лв.
С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил наказателното постановление по съображения, че АУАН и наказателното постановление не са съставени от здравните органи, определени в чл. 17 ЗЗШОС и при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението. Второто основание е аргументирано с непосочване на граничните стойности на шум и на установените нива на шум в момента на нарушението, както изисква Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно чл. 36 ЗЗШОС актовете, с които се установяват административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл. 17 - 22. Съгласно чл. 19, т. 2 ЗЗШОС министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица осъществяват контрол за спазване изискванията на чл. 16а, ал. 2 и 3. С представената по делото Заповед № 8121з-829/23.07.2019 г. на министъра на вътрешните работи, т. 1.1, полицейските органи от ОДМВР са определени да съставят АУАН по ЗЗШОС. По силата на т. 2.3 от същата заповед началниците на РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗЗШОС. Следователно, процесният АУАН е съставен от компетентен полицейски орган, а наказателното постановление е издадено от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.
Касационната инстанция не споделя довода на въззивния съд за формална незаконосъобразност на акта и наказателното постановление. Констатираното нарушение е квалифицирано по чл. 16а, т. 2 ЗЗШОС, съгласно който се забранява озвучаването от физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
С горната разпоредба е установена забрана за озвучаване на открити площи в съответни зони и територии за времето от 14,00 до 16,00 ч. и от 23,00 до 8,00 ч., като понятието „озвучаване“ е дефинирано в § 1, т. 22 от ДР на ЗЗШОС - излъчване на звук в околната среда, предаван чрез механични и електронни озвучителни средства и/или чрез гласово звукоизвличане и пеене. Законодателят не е предвидил условия нито относно източника на шум, нито относно нивото на шума, поради което не е необходимо измерването му и оценката му по реда на Наредба № 6 от 26.06.2006 г. Достатъчно е да е налице озвучаване в посоченото в закона време и място, а тези съставомерни признаци са конкретно и ясно описани в АУАН и в наказателното постановление. Съответно, не са налице процесуални нарушения на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и правото на защита на наказаното лице не е накърнено.
Следва да се отбележи, че Наредба № 6 от 26.06.2006 г. е издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите на основание чл. 11, т. 5 ЗЗШОС и е приложима при осъществяване на здравния контрол върху шума в околната среда, докато полицейските органи в изпълнение на задълженията по чл. 14 ЗМВР охраняват обществения ред и спокойствието на гражданите.
С оглед на горното касационната инстанция приема, че не са налице констатираните от въззивния съд процесуални пороци, но предвид липсата на мотиви относно съставомерността и авторството на административното нарушение не може да провери приложението на материалния закон. Това налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе относно материалната законосъобразност на наказателното постановление.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК Разградският административен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16 от 22.06.2026 г., постановено АНД № 20253310200175 по описа на Районен съд – Исперих.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при спазване на дадените указания по прилагането на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�