Решение № 151 от 28.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500942 по описа за 2024 година

С Решение № 483/21.11.2023г., постановено по гр. дело № 1459/2022г. по описа на Районен съд - Несебър е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 000695089, чрез специализираното звено Областно пътно управление – Бургас, със седалище гр. Бургас да заплати на Ю. С. Д., ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „М.“ № *, сумата в размер на 2 296, 32 лева, която е част от платената продажна цена от 2 928, 28 лева с включен ДДС, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в закупуване и монтаж на четири броя алуминиеви джанти и на три броя гуми 265/45 R20 на лек автомобил „Ауди“, модел „А7 / S7 Sportback-4G-ab“, рама WAUZZZ4G6DN091323, рег. № Н 1307 КА, настъпили в резултат на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 15.08.2022г. на 40-и километър на път III-906, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022г. до окончателното изплащане на главницата.

С Решение № 125 от 09.04.2024г., постановено по гр. дело № 1459/2022г. по описа на Районен съд – Несебър е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 483/21.11.2023г., постановено по 1 гр. дело № 1459/2022г. по описа на Районен съд – Несебър, като в края на диспозитива и след произнасяне по същество на спора и по разноските, като отделен пети абзац се добавя следния текст: „Делото е разгледано и решено с участието на третите лица помагачи на ответника, а именно: 1) „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, ЕИК 206474936, със седалище гр. София и адрес на управление град София, община Столична, район Средец, булевард Цар Освободител № 6, представлявано от Иван Николаев Иванов и Живко Илиев Недев, заедно и поотделно, 2) „Сет Къмпани“ ЕАД, ЕИК 205114515, със седалище гр. София и адрес на управление - град София, община Столична, район Подуяне, улица Бесарабия № 114, представлявано от Марина Веселинова Колева, 3) „Бургаспътстрой“ АД, ЕИК 102005075, със седалище и адрес на управление: град Бургас, улица Цариградска № 30, представлявано от Христо Георгиев Георгиев, 4) „Инфра Експерт“ АД, ЕИК 204342601, със седалище и адрес на управление: град София, община Столична, район Оборище, улица Велико Търново № 27, представлявано от Стефан Иванов Радев и Иван Владимиров Владимиров, заедно и поотделно, и 5) „Щрабаг“ ЕАД, ЕИК 130463628, със седалище и адрес на управление: град София, община Столична, район Илинден, улица Кукуш № 1, представлявано от Херберт Франц-Ксавие Шустер, Йохан Пьолцл и Патрик Хопфгартнер“.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат 000695089, със седалище гр.

София, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

С жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.

В жалбата е направено подробно описание на фактическата обстановка по делото. Посочва се, че с оглед правното основание на предявения иск и разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване относно твърдените от него факти и обстоятелства. Излага се становище във връзка с изложеното в мотивите на решението за недоказаност на исковите претенции. Твърди се, че в конкретния случай не съществува причинно следствена връзка между 2 възникналото произшествие и претърпените вреди. Заявява се, че ищецът е извършил по своя инициатива съответните разходи за закупуване на четири броя джанти и три броя гуми (еднакви с параметрите на вече подменените от застрахователя части). Подчертава се, че увреждане на горепосочените части, не се установява нито от органите на МВР при посещение на ПТП, нито при завеждане на щетата при застрахователя, поради което последният заплатил пълния размер на реално настъпилите щети по автомобила, равняващ се на действителната стойност на причинената вреда.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски, включително и възнаграждение за юрисконсулт.

Не се отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната жалба и претендира да бъде постановено решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство - Ю. С. Д., с който жалбата се оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с наведените от въззивника доводи за доказаност на исковите претенции в претендирания размер. Твърди се, че ищецът в първоинстанционното производство не е ангажирал доказателства относно твърдените факти и обстоятелства, както и във връзка с неизправността на автомобила, което да наложи цялостна подмяна на четири гуми и четири джанти. Посочва се, че първоинстанционния съд е изготвил своя доклад по чл. 146 от ГПК, като е разпределил доказателствената тежест за всяка от страните по делото и доклада на съда е бил приет без възражения.

В депозирания писмен отговор е направен подробен анализ на назначената и извършена по делото съдебно-автотехническа експертиза, като се акцентира върху констатациите от заключението на вещото лице и причините за подмяна на всички гуми и всички джанти.

Навеждат се доводи във връзка с твърденията на въззивника, че 3 органите на МВР и застрахователя не са установили увреждане на всички гуми и джанти.

С писмения отговор се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Ю.

С. Д. чрез своя процесуален представител депозира писмено становище, с което оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Ю. С. Д. от гр. Ш. чрез своя процесуален представител – адвокат Светлана Еленкова, със съдебен адрес за призоваване – гр. Шумен, ул. Добри Войников 9-13, офис 20/21 против Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София, с който се претендира ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 2 296, 32 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди – покупка и монтаж на четири броя алуминиеви джанти и на три броя гуми за собствения му автомобил – марка Audi, модел A7/S7 с регистрационен номер ***, вследствие на претърпяно пътно-транспортно произшествие на 15.08.2022г. след попадане на моторното превозно средство в необозначена дупка, движейки се в с. Оризаре на път ІІІ – 906 в посока – главен път І – 9, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от датата на предявяване на иска – 14.11.2022г. до окончателното плащане.

В исковата молба, ищецът посочва, че на 15.08.2022г. около 14.00 часа е пътувал със собствения си автомобил, който е бил управляван от жената, с която живее, движейки се от гр. Несебър в посока гр. Шумен, като автомобилът се е движил по пътя през с. Оризаре по път ІІІ – 906 към главен път І – 9 и е попаднал в необозначено препятствие – дупка, вследствие на което е спукал предна дясна гума, счупила се е предната дясна джанта и се е 4 повредила предната ходова част.

В исковата молба се посочва, че транспортното произшествие е било посетено от органите на КАТ и е съставен протокол за пътнотранспортното произшествие, в който са описани претърпените щети. Посочва се, че по отношение на автомобила е сключен Договор за застраховка – каско и след като е депозирано уведомление пред застрахователното дружество за претърпяната вреда е изплатено обезщетение за претърпяната вреда в размер на 631, 68 лева, но тъй като автомобилът е със специфични гуми и джанти не е възможно да бъде сменена само едната джанта и едната гума (в конкретния случай – предните десни гума и джанта), а трябва да бъдат сменени всички джанти и всички гуми, но след разговори със застрахователното дружество му е било съобщено, че сключената застраховка „Каско“ не покрива тези допълнителни разходи.

Ищецът в своята искова молба посочва, че със собствени средства е закупил четири джанти и три броя гуми на колата, за което е заплатил сума в размер на 2 928 лева и му е била съставена Фактура № **/07.09.2022г. и след като е приспаднал изплатеното от страна на застрахователя обезщетение в размер на 631, 68 лева претендира заплащане на оставащата сума в размер на 2 296, 32 лева, с която счита, че Агенция „Пътна инфраструктура“, отговорна за поддръжката на републиканските пътища следва да го обезщети.

Предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД.

Ответната страна по предявения иск – Агенция „Пътна инфраструктура“ със седалище гр. София и адрес за призоваване – гр. Бургас, ул. Цариградска № 30 – Областно пътно управление – Бургас депозира писмен отговор пред първоинстанционния съд, в който посочва, че претенцията е недопустима, недоказана и неоснователна.

Посочва, че предвид наличието на Договор за застраховка „Каско“ ищецът е разполагал с правната възможност да предяви иск за обезщетение директно срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, но предвид извършеното от страна на застрахователя плащане, покриващо настъпилите в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие имуществени вреди, то предявения иск срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ е недопустим.

5

По отношение на основателността на претенцията, ответната страна сочи, че не са налице кумулативните предпоставки на нито един от фактическите състави на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране отговорността на ответната страна за причинените вреди и в частност – не е налице причинно – следствена връзка между противоправното деяние (в случая – твърдяното противоправно бездействие) от страна на Агенцията и настъпилия вредоносен резултат.

За да уважи претенцията на ищеца и да осъди ответната страна да заплати претендираното обезщетение, първоинстанционният съд е приел, че като е заплатил сума в размер от 2 928 лева за закупуване на гуми и джанти това представлява за ищеца загуба, тъй като закупуването и монтажа им на автомобила се явява пряка и непосредствена последица от неизпълнението на вменените на ответника законови задължения за поддържане изправността на участъка от републиканския път, могла е да бъде предвидена при пораждане на това негово задължение, като не е положил грижата на добър стопанин.

Съдът изрично в своето решение е приел, че вредата се явява пряка, макар и да не е непосредствено следствие на вредоносното неизпълнение.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06534cb0-5f04-41ca-bad1-274f9e5ecba1