Решение № 207 от 17.10.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Смолян, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500184 по описа за 2024 година

Производството е по чл.58-чл.273ГПК

С обжалваното решение №4/18.01.2024г по гр.д. №346/2023г Районен съд –Девин е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.422, въввръзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.280 и чл.92 ал.1 ЗЗД от Т. В. Ш. чрез пълномощник адв. Ел. Д. - Р., да се установи по отношение на И. А. П., че му дължи сумата от 3 600 лева , представляваща дължима компенсация (неустойка) по договор за поръчка от 18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 27.06.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и направените разноски по заповедното производство по ЧГД № 229/2023г. по описа на Районен съд Девин, в размер на 572 лева , от които72.00 лева ДТ и 500.00 лева адвокатски хонорар с включен ДДС, за което е издадена Заповед № 110/28.06.2023г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 229/2023г. по описа на Районен съд – Девин,като неоснователен и е осъдил Т. В. Ш. да заплати на И. А. П. разноските, сторени в настоящото производство в размер 680 лева -адвокатско възнаграждение.

В законният срок е постъпила въззивна жалба с вх.

№465/07.02.2024г. от Т. В. Ш. чрез пълномощника си адв. Ел. Д. Р. срещу решение № 4/18.01.2024 г. по гр.д.№ 346/2023 година по описа на РС-Девин ,което намира ,че е незаконосъобразно и необосновано, като при произнасянето си съставът на съда счита ,че е допуснал нарушение в 1 прилагането на материалния закон. С обжалваното решение районен съдДевин е приел, че предявеният иск е неоснователен относно основанието и размера си, както и приема за основателни наведените възражения от страна на ответника относно липса на съществени реквизити по изпълнение на така поетите общи ангажименти от двете страни като физически лица по подписания договор, предвиждащ организирането на два концерта - един концерт в град Девин, който е следвало да се състои на 29.05.2023г. и един в град Смолян - на 30.05.2023г. В това съглашение И. П., който се е задължил да изпълни поетите финансови ангажименти, е посочен в договора като „вдъхновител и организатор на концертите“, както и счита за установено, че между ищеца и ответника не е възникнало валидно договорно правоотношение по смисъла на чл.280 ЗЗД, тъй като договорът не съдържа всички съществени елементи на договора за поръчка, следователно е нищожен поради липса на предмет и липса на съгласие между възложител и изпълнител.Счита ,че районния съд не се е мотивирал какви са съществените реквизити на договора, чиято липса се приравнява на нищожност на договора поради липса на предмет. Липсата на съгласие, изведено от състава на съда, само по себе си счита ,че също не е мотивирано За да направи извода си за липсата на предмет на договора, счита ,че районният съд се е позовавал на неясните според него задължения на двете страни, както и на липсата на изрично наименование на страните „възложител“ и „изпълнител“, а наименованието в договора „главен вдъхновител и организатор“ е приравнил директно на противоречащо на закона, като от това е извел липсата на договор.

Счита, че състава на съда не е изпълнил процесуалните си задължения за пълното и всестранно обсъждане на събраните по делото доказателства, както и изследване на действителната воля на страните, прилагайки разпоредбата на чл.20 ЗЗД.Счита ,че липсват мотиви на районния съд относно проведената писмената комуникация по вайбър, съдържаща етапите на преговорите и постигането на съгласие по съществените елементи на договора за поръчка, който иначе правилно съдът е определил като неформален договор, за чието съществуване не е необходима писмена форма за действителност.Въпреки, че в проведеното от районен съд съдебно заседание тази кореспонденция е била представена и приета по делото, счита ,че от страна на ответника реално е направено признание за автентичността и в съдебното заседание и на същата се направи позоваване от страна на ищеца, то съдът не е намерил за необходимо да обсъди същата като прието доказателство и на базата на всички доказателства да открие действителната воля на страните.Твърди че договора не е изготвен от лице с юридическо образование, а от хора-творци, поради и което само по себе си липсата на юридически прецизно посочване на страните като „изпълнител“ и „възложител“ само по себе си счита ,че няма как да води до извода за липсата на предмет и липсата на яснота кой какви задължения е поемал. Счита ,че организирането на събитията, предмет на договора за 2 концерта на „Тоника“ СВ, са такива действия, който са свързани с предоставяне на власт от страна н а ищеца-Т. Ш. на ответника-И. П. в същността си включва да се избере 2 подходяща стратегия относно реализацията и план за действие със зададени срокове, да се осигури на озвучение, както и да се осъществи воденето на преговори с Общините Девин и Смолян относно осъществяването на концертите. Счита ,че договора за поръчка няма законоустановено изискване страните винаги да се посочват в договора като „Доверител“ и „Довереник“, а това може да се изведе по конклудентен път след анализирането на съдържанието на договора. Намира ,че правният извод, че съглашението за поръчка в настоящото производство е нищожно поради липса на предмет на основание чл. 26 ал.2 ЗЗД и съгласие е неоснователен, тъй като не почива на правната теория и задължителната за съда съдебна практика.Сочи съдебна практика и Тълкувателно Решение №3/2014 гр.София, 28 юни 2016 година.Счита ,че става ясно ,че е било утоворено у говорено е, че ответника И.

П. ще организира концертите, за което изрично сочи и неговото прозвище в договора - „главен вдъхновител и организатор на концертите“.

Твърди ,че в договора се съдържа задължението за заплащане на сума за всеки от концертите за всеки един член на групата, както и дължимата от И. П. сума при отмяната на концертите, задължение за поемане на пътните разходи и хотел на всеки член на групата. Твърди че договора е сключен между физически лица, защото групата „Тоника СВ“ няма правосубектност в правния мир.Счита ,че по никакъв начин не може да се приеме, че липсва предмет или че е налице невъзможен предмет ,нито от фактическа страна, нито от правна.Съгласието за сключване на договора в устна форма през 2022г. е ясно и непротиворечиво изразено, видно от кореспонденциите, ,приети като доказателства по делото от първоинстанционния съд, като и е обективирано и от страните по договора е договора подписан от 18.05.2023г.

Вторият от изводите на съда за недействителност на неустойката поради противоречие с добрите нрави, съгласно ТР№1/2009г. на ОСТК на ВКС от 16.06.2010г., счита ,че не е правно издържан, като липсва излагането на каквито и да е мотиви в съдебния акт в тази насока. В диспозитива на посоченото тълкувателно решение се твърди, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Счита ,че уговорката в един договор за неустойка се договаря между страните, в определен от тях размер, като последният не подлежи на доказване, а е необходимо единствено да се установи, че е налице неизпълнение, докато когато имаме обезщетение то се доказва, като се доказва неговия произход, както и неговия размер. В договора счита ,че ясно е посочено, че при отмяна на някой концерт И. П. ще заплати сумата от 50 % за всеки концерт по отделно на Т. Ш., Др. Д., М. Б., Р. А.а и Ст. Д., следователно още на договорно ниво счита ,че е определен размера на компенсацията, която би била дължима.

Счита ,че в случая се касае за освен за обезщетителна функция на неустойката, то и наличието на обезпечигелна и санкционна функция, като целта е да се стимулира изпълнението и да се избегне допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции. Сочи съдебна практика .Счита ,че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение 3 на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение. Доколкото по - големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави.

Счита ,че нищожността, поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД, както и съдебната практика се приема, че дори неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя е действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада изцяло. Съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк. д. № 1 по описа па за 2009 г. на ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.Счита че в настоящия случай подобни предпоставки не са налице, нито пък се излагат мотиви защо това е прието от състава на съда. В случая неустойката е предвидена до 50 % от договореното между страните възнаграждение в случай, че организаторът изпълни задължението си. Твърди ,че при запознаване с практиката на самия съдебен състав, постановил подобна нищожност установили , че същият е присъждал суми за неустойка,която надхвърля 3 пъти размера на самата главница .Поради това счита ,че недоумение буди обстоятелството, защо в настоящия случай е прието наличието на прекомерно превишаване на неустойката до степен да противоречи на морала.Явно според състава на съда въвеждането в заблуждение и явното неизпълнение на договорни отношения не е нито морално, нито правно укоримо поведение и следва да бъде толерирано, като се постановява едно явно несправедливо решение.Счита ,че по никакъв начин не е направено разграничението кога една неустойка е прекомерна и кога е нищожна, нито пък е разсъждавано какъв размер на неустойката би бил непротиворечащ на морала според конкретната ситуация, кой съответно би бил валиден, но прекомерен или съответстващ по размер на предвидените от закона функции на неустойката.

Счита ,че липсата на мотиви само по себе си е съществено нарушение на процесуалните правила, което следва да води до отмяна на постановения съдебен акт.

Счита ,че съдебното решение е неправилно и в частта на разноските, присъждайки такива за наличието на процесуално представителство по делото, каквото не е осъществено и не е заявено, като по този начин е нарушил отново правилата на чл.78 ГПК. Предвид гореизложеното моли въззивният съд да отмени Решение №4/18.01.2024 г. по гр.д.№ 346/2023 година по описа на PC-Девин като неправилно постановено и вместо него постанови съдебен акт, с който да уважи изцяло предявената искова молба от Т. В. Ш., като присъди направените и пред двете съдебни инстанции разноски, съобразявайки представените списъци по чл.80 от ГПК, включително и пред въззивната инстанция в пълен размер.Представя кореспонденцията по повод сключването и организирането на концертите изцяло, с оглед на направените 4 от съда изводи и с оглед на липсата на указания в доклада по делото за неангажиране от страна на ищеца на доказателства за валидността на договора или неговия предмет, което м о л и да приеме съда като процесуално нарушение по смисъла на чл.266 ГПК.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№717/29.02.2024г от И. А. П.,който моли въззивният съд да потвърди изцяло обжалваното решение като законосъобразмно и обосновано постановено Доказателствата, които жалбоподателят е посочил и приложил към въззивната си жалба, счита ,че не са за новооткрити и нововъзникнали факти.Счита ,че няма посочване във въззивната жалба на основателни причини, поради които жалбоподателят не е могъл да представи пред първата съдебна инстанция доказателствата, които представя с внесената въззивна жалба.В доказателствените искания като причини, които са попречили на жалбоподателя да представи за първи път пред първата съдебна инстанция доказателства за факти, предхождащи датата на исковата молба, е посочено „липсата на указания в доклада по делото за неангажиране от страна на ищеца на доказателства за валидността на договора или неговия предмет“.Тази посочена от жалбоподателя причина счита ,че е неоснователна. Внесената в районен съд-Девин първоначална искова молба се основава на писмени доказателства - Договор за поръчка от 18.05.2023 г. и Покана за доброволно изпълнение от 15.06.2023 г. Счита че текста , съдържанието на един писмен облигационен договор, какъвто и да е той, включително и Договорът от 18.05.2023 г., е достатъчно доказателство само по себе си за възникването или не на правоотношения между страните, подписали договора. По тази причина намира ,че съда пред когото е представен писмен договор, не е длъжен да изследва обстоятелства, които са предшествали подписването на договора, нито да дава указания на страните в тази насока. С чита ,че самия текст на договора е достатъчно доказателство за нуждите на установяването на реа лно възникнали или невъзникнали по силата му правоотношения, съответно и за констатиране на негови пороци, правещи го нищожен. Счита ,че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение по смисъла н а чл. 266 ГПК Поради това счита ,че не следва да се допускат представените за първи път с жалбата доказателства , които са съществували преди внасянето на искова молба, но ищецът е пропуснал да ги представи пред първата съдебна инстанция.Счита ,че районния съд е обсъдил в решението си събраните доказателства. Единственото главно доказателство, представено по делото, е Договорът за поръчка от 18.05.2023 г. и това доказателство е подробно анализирано от съда с оглед неговото съдържание и установяването на неговото правно значение.Намира ,че всеки един от изводите на районния съд е направен след анализ на съдържанието на Договора от 18.05.2023 г. ,подкрепен е в постановеното решение и със съответните мотиви, които жалбоподателят също не е обсъдил във внесената жалба, нито е опровергал.Счита ,че опитите на жалбоподателя да оправдае съществените недостатъци на Договора за поръчка от 18.05.2023 г., които практически го правят нищожен , с позицията, че страните са физически лица без юридически познания и че договорът е неформален, са изцяло 5 несъстоятелни.Счита ,че няма значение в случая как страните са стигнали до подписването на един нищожен договор, когато тази нищожност се вижда пряко от текста на договора и задължава съда служебнода се произнесе по нея, доколкото претенциите на ищеца се основават именно на този писмен договор, а не на някакви предходни събития.