Решение № 2749 от 13.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2749 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря М. А. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110114992 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба от К. Г. Г. срещу „МКД 69" ООД“.

Ищецът твърди, че е работил като хигиенист /чистач/, съгласно сключен с ответника трудов договор от 17.08.2022г. Посочва, че е бил с 80% трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане/ със срок пожизнено/, съгласно Експертно Решение № 1278 /25.03.2019г. на ТЕЛКМБАЛ „Р.Ангелова- гр.Перник" АД/. Твърди, че на 14.02.2025г. началника на 4-та смяна му е казал, че на 17.02.2025г. /понеделник/ трябва да отиде в отдел „ТРЗ"/ счетоводството на дружеството/ да подпише Молба за ползване на 2месечен неплатен годишен отпуск. На посочената дата отишъл в счетоводството на ищеца като му били предоставени документи за подпис, но не му дали да се запознае с тяхното съдържание. Впоследствие разбрал, че вместо двуседмичен отпуск са му дали да подпише Заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие/чл.325,ал.1,т.1 от КТ/, въпреки че никоя от страните не била отправяла предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Посочва, че не е била спазена процедурата и изискванията на чл.325,ал.1,т.1 от КТ/, поради което прекратяването на договора е било незаконосъобразно. Твърди, че брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 1100 лв. Моли съдът да постанови решение, с което да признае прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно и да го отмени, за възстановяването му на предишната му работа, както и за присъждане на обезщетение в размер на 1100 лв. за периода от 11.02.2025 г. до 14.03.2025 г., както и за всеки следващ месец в размер на 1100 лв. до евентуалното му възстановяване на работа.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че 1 между страните е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало на основание трудов договор, сключен на 17.08.2022 г. Твърди, че трудовото правоотношение е надлежно прекратено по взаимно съгласие и това съгласие е действително. Посочва, че ищецът по собствено желание е отправил волеизявление по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, което волеизявление е било обективирано в изрична писмена молба от 04.02.2025 г. Във връзка със същата работодателят е дал писменото си съгласие за прекратяване на договора по взаимно съгласие, считано от 11.02.2025 г. С оглед гореизложеното на 10.02.2025 г. е била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ считано от 11.02.2025 г. като ищецът е удостоверил с подписа си получаването й. Оспорва да са били налице заблуждаващи действия от негова страна, като между страните е било постигнато съгласие относно основанието, момента на прекратяване и т.н. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Правна квалификация:

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че е бил назначен по трудов договор при ответника, че ответникът е издал на 10.02.2025 г. заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ считано от 11.02.2025 г., размер на брутното трудово възнаграждение за м.01.2025г. и обстоятелството, че ищецът е останал без работа за периода, за който се претендира обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже, че ищецът е отправил писмено предложение до него за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, както и че това предложение е било прието от ответника и същият е уведомил ищеца за приемането в 7 – дневен срок от получаване на предложението .

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) между страните е съществувало трудово правоотношение, което е възникнало на основание трудов договор, сключен на 17.08.2022 г.; 2) на 10.02.2025 г. е била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ считано от 11.02.2025 г.

По основателността на иска:

В съдебната практика и в правната доктрина е безспорно, че "уволнението" по смисъла на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ включва както прекратяването на трудовия договор с едностранно волеизявление на работодателя – уволнение в точния юридически смисъл на това понятие (чл.

2

328, 330, 334 КТ), така и всяко прекратяване на трудовия договор, което макар и да е извършено на други основания (чл. 325, 326, 327, 331 КТ), по същество е извършено от работодателя без съгласието и против волята на работника или служителя. Ето защо уволнение ще е налице и когато трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, но работникът или служителят оспорва наличието на дадено от него съгласие, каквато е разглежданата хипотеза. Като едностранен акт на работодателя, заповедта преустановява действието на трудовото правоотношение, независимо дали е налице основанието посочено в нея или не.

От представените по делото писмени доказателства - молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие (л. 40), даденото съгласие на работодателя за това (отразено върху същата молба), както и от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение (л.25) се установява че процедурата по чл. 325, ал. 1, т.1 КТ е формално спазена. Освен това, заповедта съдържа всички необходими реквизити.

Въпреки горното, в случая от изложените от ищеца факти може да се изведе че същия намира, че волеизявлението му за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие има порок на волята - грешка и/или измама.

Макар и съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ взаимното съгласие между страните по трудовото правоотношение да следва да се изрази писмено и в разглежданата хипотеза това обстоятелство да е възникнало в обективната действителност, но даденото съгласие от страна на ищцата – работник може да е опорочено. Страната по договора може да претендира унищожаването на волеизявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 31, ал. 1 вр. с чл. 44 ЗЗД в производството по иск по оспорване на извършеното уволнение. В този смисъл константната практика Решение No 35 от 11.01.2022 г. по в.гр. д. No 20211100512244 / 2021 г. на СГС, като в този случай съдът зачита унищожаването само в мотивите на съдебното решение и не придава правни последици на огорчената сделка.

Съгласно чл. 28 ЗЗД, грешка в предмета е основание за унищожение на договора тогава, когато се отнася до съществени качества на същия. Както е прието и в решение № 331 от 21.05.2009 г. по гр. д. № 563/2008 г. на ВКС II ГО, грешката като основание за унищожаване на един договор представлява несъзнавано несъответствие между представата на сключващото договора лице с обстоятелствата които имат значение при формиране на волята му за сключване на договора досежно неговия предмет или лицето с което същата е сключена (така Решение № 169/04.06.2012 г., гр.д.№ 950/2011г. ВКС).

Константна е съдебната практика, че грешка по смисъла на чл. 28 от ЗЗД, представляваща основание за унищожаване на договора, е налице когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярна представа без умисъл, при непредпазливост, дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата (така Решение № 4250 от 28.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9271/2022 г. и 3 цитираната в него съдебна практика).

За да е налице измама по чл. 29 ЗЗД едната страна следва да е била в заблуждение както относно характера на сделката/волеизявлението така и/или относно последиците от нея, а заблуждението трябва да е предизвикано умишлено от другата страна и сделката/волеизявлението да е сключено поради заблуждението. Като факт от душевния живот на човека умисълът трудно може да бъде доказан пряко, поради което той най-често се установява чрез съпътстващи факти, от които може да се заключи за неговото проявление, като се изследва поведението и на двете страни преди и при сключването на сделката. За установяването на измамния умисъл са допустими всички доказателствени средства. За да е налице материалния компонент от първия елемент от фактическия състав на измамата въвеждането в заблуждение следва да се установят действия или бездействия на измамващия, които могат да се характеризират, като заблуждаващо поведение, имащо значение за сключването на договора (така Решение № 511 от 31.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3851/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Д. П.).

По отношение на разликата между грешка и измама: Волята на страната е опорочена винаги, когато при сключването на договора тя е имала погрешна представа за съдържанието на насрещните престации (предмета на договора), което е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по различен начин и с различни правни последици в зависимост от това кой е предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от насрещната страна. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае за съществуването й (възползвала се е). Във всички останали случаи е налице грешка. Грешка е налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Затова последиците от унищожението поради измама и грешка са различни - при измамата насрещната страна дължи обезщетение за вреди на страната, която иска унищожението, а при грешката обезщетение за вреди дължи страната, която иска унищожението. Обезщетение при унищожение поради грешка не се дължи, когато страната няма вина за изпадането си в грешка или макар да има вина за това, насрещната страна е знаела за съществуването на невярната представа и се е възползвала от това. Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно значение, но ограничената възможност да се преценяват фактите (без да се е стигнало до ограничена вменяемост или невменяемост), податливостта на внушение и други подобни душевни състояния може да улеснят възникването на невярна представа. Волята обаче е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от обстоятелствата, които са я породили или улеснили (така Решение № 396 от 4

28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 472/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).

В случая по делото не се доказа служителят да е подал/подписал молбата за прекратяване на договора по взаимно съгласие по причина, че трето лице е предизвикало невярна представа (без умисъл или умишлено) у него че подава/подписва молба до работодателя, с която иска разрешение да ползва неплатен отпуск. Не бе доказан фактическия състав на грешка по чл. 28 ЗЗД или измама по чл. 29 ЗЗД. Ищецът не е ангажирал доказателства за горните обстоятелства, същите не се доказват и от разпита на свидетеля на ответника.

Следователно иска по чл. чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен.

Неоснователни и недоказани са исковете по 1л. 344, ал. 1 т.2, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.

По отношение на разноските:

Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите независимо от тяхното процесуално качество – ищци или ответници по трудов спор /чл.359 КТ/. Безплатността се отнася за всички държавни такси и други разноски по производството /за свидетели, вещи лица и пр./и обхваща всички видове производства,както редовните, така и извънредните,но касае задължението на работника или служителя към съда.