Акт от 14.03.2023, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№79 гр. Велико Търново, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – осми състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Костова при участието на секретаря П. И.и прокурора от ВТОП – В.К., изслуша докладваното от съдия Костова адм. д. №31 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.

1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 284, ал. 1 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е образувано по искова молба на Н.А.Н. ***, 7 група , 11 килия против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. ..с искане за присъждане на обезщетение, в размер на 780 лева ведно със законната лихва от момента на увреждането 5.8.2022г. до окончателното изплащане, представляващи претърпени неимуществени вреди за периода от 2.06.2022г. до 5.08.2022г. когато ищецът е бил задържан с МНО „Задържане под стража“ в Следствения арест гр. Велико Търново в килии №№1 без осигурена благоприятна среда и условия за съхранение на физическото и психическото здраве на ищеца, като достатъчна жилищна площ – по малка от тази предвидена в чл. 3, ал.2 и ал.1 от ЗИНЗС, съобразно чл. 29 и 31, ал. 5 от КРБ, чл. 2, т. 3, чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС.

Това е рефлектирало негативно върху него, като не се уточняват конкретните неимуществени вреди. С уточнение вх. № 668/8.2.2023г. посочва, че вредите , които са му причинени са в резултат на липса на достатъчно пространство в килията. Това от своя страна чрез невъзможността за раздвижване в стаята е довело до атрофия и крампи, задух. Посочва, че претендираният период е от 3.06.2022г. до 5 август 2022г.

Ищецът счита, че неизпълнението на произтичащи от закона задължения от страна на ответника ГДИН да осигури благоприятна среда и условия за съхраняване на физическото и психическо здраве на ищеца е рефлектирало негативно върху него, с което са му били причинени неимуществени вреди в претендирания размер. Фактите, които доказват неизпълнение на задълженията от страна на ответника са : размер на килиите под 4 кв.м., като допълнително пространството е било ограничено от наличието в килията на две двуетажни легла, масичка и столове. Смята, че е нарушен чл. 43 от ЗИНЗС , като липсата на достатъчно жилищна площ се приравнява на изтезание, за което следва да бъде обезщетен със сумата от 780 лева, представляваща минималната работна заплата.

. В съдебно заседание ищецът се явява лично. По изложени в исковата молба съображения от съда се иска да уважи предявения иск в претендирания размер. Намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че са доказани всички факти от значение за претендираните права, а именно условията, при които е пребивавал ищеца, и същите не отговарят на изискванията както на вътрешното законодателство, така и на европейското. Били са неблагоприятни, предизвикващи чувство на унижение, подтискане на човешкото достойнство и създаващи негативни емоции. Предвид нормативно установената в ЗИНС презумпция, че когато условията не отговарят на нормативните изисквания, то настъпването на неимуществените вреди се предполага, счита, че не е необходимо същите да се доказват с други доказателствени средства.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител главен ... О, в представен отговор на искова молба, оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения по всяко от твърденията на ищеца, като аргументира липсата на незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица от неговата система, липса на доказани вреди от такива действия, съответно липса на пряка и непосредствена причинна връзка между тях.

В съдебно заседание поддържа становището, че не се обективира съставомерност по чл. 284, вр. чл. 3 от ЗИНЗС. Неправилно ищецът е посочил периода на престой в следствения арест в гр. В Търново, като видно от представените по делото справки, същият е от 2.06.-5.08.2022г. Останалото време, посочено в исковата молба е бил настанен в друг следствен арест напр. този в гр. Бургас. Освен това поради претовареност на ареста, за определен период от време в килията са били настанени и други лица, но по- голяма част от времето са били само двама задържани. От справката представена по делото може да се види, че от 3.06.до 11.06.2022г. са били само двама в килията. С оглед на така изложеното периода от 21.7.2022г. до 31.7.2022г. следва да бъде изключен. В отговора на исковата молба подробно са описани условията в килийните помещения и по- конкретно това с № 1, където е бил настанен ищецът. В о.з. посочва, че в хода на съдебното дирене не е доказано наличието на неимуществени вреди и техния размер .

Показанията на изслушания по делото свидетел не са достатъчни, за да се разбере в какво се състоят неимуществените вреди, както в кой момент са били споделени със свидетеля. По тези съображения моли искът да бъде отхвърлен като в полза на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че искът е частично основателен. Счита, че от доказателствата по делото се установява, че по време на престоя си в следствения арест в гр. В. Търново, с оглед конструктивните особености на сградата, ищецът е бил изложен на неблагоприятни условия, които в съдебната практика са приети като унизително отношение към човешката личност. Установява се, че ищецът е бил лишен от минимално нормативно установената жилищна площ, но това не касае целия престой, а само за част от него, видно от представената от ответника справка. Съгласно презумпцията на чл.

284, ал. 5 от ЗИНЗС при престояване в неблагоприятни условия в ареста, настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. С оглед на това счита, че искът е доказан по своето основание. По отношение на претендирания размер , същият следва да се определи съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД по справедливост като съдът съобрази следните факти: не много дългия престой в ареста, както и обстоятелството, че не през целия период е било нарушено изискването за минимална жилищна площ, още повече , че в част от този период ищецът е пребивавал на територията на друг арест.Или с други думи по отношение на размера намира ,че същият е завишен с оглед възприетите критерии за справедливо обезщетение и утвърдената практика на съда. Моли последния да се произнесе в този смисъл.

Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:Съгласно данните от справка с вх.№ на АСВТ 767/14.2.2023г . на Главен надзирател в РСИН – Велико Търново при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – гр. Велико Търново /л. 22 и сл. от делото/ ищецът е задържан в арест в гр. В.

Търново, както следва На 2.06.2022г. с Постановление № 3930/2.6.2022г. на Прокурор в РП гр. В. Търново за задържане за срок от 72 часа по ДП № 425/2022г. по описа на РУ гр. В. Търново. С протоколно определение от 3.06.2022г. по ЧНД 671/22г. ВТРС е постановил по отношение на ищеца вземане на мярка „Задържане под стража“. При постъпването си в ареста, същият е бил настанен в спално помещение № 1 , заедно със следните лица: за периода от 2.6.2022г. до 3.6.2022г. с И.М., от 2.06.2022г. до 21.7.2022г. с А.А., от 11.6.2022г. до 21.7.2022г. с Т.Р.. На 21.7.2022г по Разпореждане с № 3930/22г./15.7.2022г. на Прокурор във ВТРП ищецът е изпратен в следствения арест в гр. Бургас за извършване на процесуални действия по разследването с негово участие по ДП ЗМ 383/21 по описа на 4 РУ гр.

Бургас. За срок от пет дни , считано от 25.7.2022г. до 29.7.2022г. На 1.08.2022г. ищецът е върнат в следствения арест гр. В Т отново е настанен в килия № 1 заедно с А.А. и Т.Р., където пребивава до 5.08.2022г. От това следва, че общата продължителност на престоя му в следствения арест в гр. В. Търново е 54 дни.

От представените в административната преписка писмени доказателства- стр. 30 от справката и изслушаните свидетели –Д.Д.П., - Главен надзирател в „Следствен арест „ В. Търново и свидетеля А.А., който е бил задържан за известно време заедно с ищеца, се установява следното : Арестът е в експлоатация от 1982 г. и според тогавашните изисквания помещенията са без външни прозорци, като светлина се осигурява от луминисцентни лапми, разположени над вратите на спалните помещения и чрез отваряне на плътните им врати към арестния коридор, откъдето се извършва и проветряване на помещенията. В същото писмено доказателство е посочено, че арестанските помещения са 11 на брой, като всяко е с площ по 8 кв. м. и в тях са разположени две „вишки“ с по 2 легла, масичка, столчета 2 , шкаф за лични вещи. Леглата са стандартни единични, с дюшеците като във всички места за лишаване от свобода. Масичката и столчетата са закрепени към стената и пода, а шкафът е пластмасов с чекмеджета за съхранение на личните вещи на задържаните. Арестът разполага с общ санитарен възел с течаща вода и е бил ежедневно хигиенизиран и дезинфекциран. Достъп до тоалетна и течаща вода се е осигурявал на всички задържани лице денонощно, като и всички са били извеждани покилийно с цел запазване сигурността в ареста. Топлата вода се е осигурявала с електрически бойлери, като липсва каквато и да било практика задържаните да удовлетворяват своите естествени нужди в пластмасови бутилки. Отоплението се е осигурявало чрез централно парно отопление през деня в делнични дни и чрез климатици през нощта, почивни и празнични дни. Почистването на спалните помещения се извършва от задържаните лица, съгласно чл. 176, ал.1 от ППЗИНЗ. При поискване от тяхна страна охраната им е предоставяла препарати и други помощни средства за почистване.В арестанските помещения са били извършвани частични ремонти за освежаване на спални помещения, санитарен възел, подмяна на плочки, умивалници. Спалното бельо се сменя всяка седмица, одеялата се изпират периодично, най- малко едни път на три месеца и извънредно – по преценка на медицинското лице в ареста.

Дюшеците и възглавниците редовно се дизенфекцират. Изпирането на личните дрехи на задържаните лица се извършва покилийно , в санитарния възел , в неделя, като просторите са разположени в коридора. Не са постъпвали жалби за повредени легла,а проверката за това се прави ежедневно. Съгласно т.35.2 от Заповед № Л- 1321/ 10.3.2020г. на ГД на ГДИН, задържаните лица се хранят в спалните помещения, като им се осигурява индивидуален комплект прибори и съдове за хранене, . Във всички спални помещения има обособен кът за хранене- масичка и две столчета. При настаняване на задържаните лица в ареста, ответникът се е съобразявал с това дали са пушачи или не. Дезинсекцията в спалните помещения се извършва съгласно договор с оторизирана фирма, по график , одобрен от ответника, както и при съответни извънредни заявки.

До Началника на ареста от страна на ищеца не са постъпвали жалби за унижение на човешкото достойнство, чувство на отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх . От ответника не са ангажирани доказателства относно проверка на здравословното състояние на ищеца за процесния период.

Видно от това писмо и дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица е , че същите са били извеждани на 4 етаж в стая около 20 кв.м. с отворени пророци. Това помещение представлява място за престой на свеж въздух и има два прозореца с решетки за проветрение и достъп до естествена светлина, където задържаните се раздвижват и разхождат по график по един час в рамките на работния ден.

Разпитаният свидетел А. посочва, че са били с ищеца по едно и също време от 3.06.2022г. в Следствения арест. В килията отначало са били двама, а после е бил настанен и трети човек. Посочва, че е говорил с ищеца за условията в арест, като последният му е споделял , че не се чувства комфортно, не може да спи, имал е проблеми със стомаха, както и с ходенето до тоалетна.