Решение № 239 от 30.04.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 3053/2025
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 30.04.2026
- В сила
- 02.06.2026
- Състав
- Марина Христова Христова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38,ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26,ал.1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
- § 13а, т. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- § 1,т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. Ямбол, 30.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марина Хр. Х. Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело № 20252330103053 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Х. П. против „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на сключен между ищцата и първия ответник договор за потребителски кредит № ******* от 27.12.2024 год. и искане за прогласяване на нищожност поради заобикаляне на закона на сключен между ищцата и втория ответник договор за предоставяне на гаранция № ******* от 27.12.2024 год.
В исковата молба се твърди, че на 27.12.2024 год. между ищцата и първия ответник е бил сключен договор за паричен за сумата от 2000 лв.,лихва в размер на 325, 77 лв., платим на 17 вноски. Ищцата счита, че в договора не е посочен реалния ГПР , като в него не е включено дължимото възнаграждение за поръчител, касае се за заблуждаваща търговска практика, което прави клаузата за ГПР неравноправна, а целия договор недействителен.
На същата дата ищцата била задължена да сключи и договор за предоставяне на гаранция с втория ответник, с който не разполагала. С договора било уговорено възнаграждение за гаранта в размер на 1244, 23 лв. , разсрочено на вноски съгласно погасителен план, платими в едно със заемните вноски по кредита. Така следвало да върне общо сумата от 3570 лв. Счита посочения договор за недействителен поради противоречие с добрите нрави.
Излагат се подробни доводи и съображения за недействителност на договора за кредит, като противоречащ на законови разпоредби от ЗПК и ЗЗП. Твърди се и , че договорът за гаранция в действителност се явява част от кредитното правоотношение , като целта му е да бъде осигурено допълнително възнаграждение за кредитодателя , сключен е с предварително определено ЮЛ свързано с кредитора .
Претендира се за уважаване на претенциите, както и за присъждане на разноски, 1 вкл. по реда на чл. 38,ал.1, т.3 от ЗА.
С ОИМ ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ оспорва исковите претенции.Твърди че ИМ е нередовна , а претенцията неоснователна. Посочва че договорът за паричен заем е валиден и сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК. Посочва и ,че ГПР е коректно изчислен и включва всички разходи по кредит а по смисъла на чл.
19,ал.1 от ЗПК. Същевременно възнаграждението по договора за гаранция не представлявало разход по кредита и не следвало да бъде включено при изчисляване на ГПР. Излагат се подробни доводи и съображения, като се оспорват твърденията да е налице противоречие със закона, респ. с добрите нрави. Оспорва се и твърдението на ищцата, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за отпускане на кредита. Договорът бил отделно облигационно правоотношение възникнало между отделни правни субекти , което не е част от заемното.
Претендира се за отхвърляне на претенцията по изложени доводи, както и за присъждане на разноски.
Ответникът „Файненшъл България“ЕООД оспорва претенцията като нередовна и неоснователна. Твърди, че договорът за гаранция не е сключен в противоречие с добрите нрави. Същият отговарял на приложимите изисквания на закона. Твърденията на ищцата били неаргументирани и неоснователни. Бил спазен принципа за еквивалентност на престациите, а при сключване на договора дружеството действало добросъвестно. Излагат се и доводи за действителност на договора за кредит. Посочва се и че била налице изрична уговорка, че договорът за гаранция влиза в сила ако кредитополучателят в 3- дневен срок не представи друго обезпечение. Заплащането на дължимото възнаграждение по сметка на кредитора било за улеснение на потребителя.
Не било налице скрито оскъпяване, нито заобикаляне разпоредбата на чл. 19,ал.4 от ЗПК.
Претендира се за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.
В с.з. ищцата, редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Ответните дружества , редовно уведомени, не изпращат представители.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото писмени доказателства на 27.12.2024 год. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството на заемодател и Т. Х. П. в качеството на заемател е бил сключен договор за паричен заем № *******, въз основа на който заемодателя е предал в собственост на заемателя сумата от 2000 лева, която заемателят се е задължил да върне, при следните условия: размер на двуседмичната погасителна вноска 136, 81 лева; срок на заема – 34 седмици; брой вноски – 17, като са били уговорени между страните и падежните дати на всяка от 17- те погасителни вноски. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема – 45 % , както и че с всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва.
Посочена е в договора и общо дължимата от заемателя сума по договора – 2 325, 77 лева, включваща размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора, при годишен процент на разходите – 56, 42 %. Изрично в договора е посочено, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора, както и други разходи, освен посочените в договора.
2
В чл.3 от Договора страните са се съгласили, че с подписването на договора същият има силата на разписка за предадената, съответно за получената сума.
С чл.4 от Договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до 3 дни считано от датата на сключването му за представи едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, отговаряща на посочените в договора условия; банкова гаранция с бенифициер или одобрено от заемодателя дружество – гарант.
Във връзка с горното и за обезпечаването на вземането е бил сключен от същата дата и договор за предоставяне на гаранция № ******* между ищеца и второто дружество ответник - „Файненшъл България“ ЕООД, с който / чл.3 /от е прието, че потребителя дължи възнаграждение на гаранта в размер на 1244, 23 лева платимо на вноски като са посочени падежните дати съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем. Представен е погасител план видно от който размера на отделната вноска е 210 лв. и е определен общ размер на дължимата от потребителя вноска, включваща главница по договора за заем, лихва по договора за заем и възнаграждение за предоставената гаранция в размер на 73, 19 лв. месечно.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са ОСИ с правно основание чл.26, ал.1 предл.1 и чл. 26,ал.1, предл.
2 от ЗЗД.
В случая страните не спорят, че между ищцата е първия ответник съществува облигационно правоотношение по процесния договор за кредит от 27.12.2024 год., както и ,че между ищцата и втория ответник съществува облигационно правоотношение по договор за предоставяне на гаранция от същата дата.
Предвид качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че правоотношението притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива № 93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение № 23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. № 1739/2017 г., II т.о., решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.
В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен ГПР и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от 3 общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1,т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Такъв разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР, съдът приема, че е възнаграждението за гарант, уговорено по договора за гаранция, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД. Това е така, доколкото договорът за поръчителство е свързан с договора за кредит,поради което и предвиденото в него възнаграждение за гаранта е разход, който е пряко свързан с договора за кредит. Наред с това заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД очевидно е бил запознат с договора за поръчителство и неговото съдържание, още към датата на сключване на договора за кредит, доколкото в самия договор за гаранция е отразено /чл.4/, че „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжника по договора за кредит след като бъде поискано писмено това от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Наред с това заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД събира вноските за възнаграждение за гаранта видно от представения погасителен план, от който се установява, че в двуседмичните погасителни вноски по договора за паричен заем е включен и размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция. Ето защо съдът намира, че кредиторът е следвало да включи възнаграждението на гаранта в ГПР и в общо дължимата сума по кредита. Като не е сторено това е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита по ясен и разбираем начин, и на основание чл.22 ЗПК договора за паричен заем се явява недействителен, поради което искът срещу първия ответник следва да бъде уважен.
Видно от договора за предоставяне на гаранция за обезпечаване на задълженията на ищеца по договора за кредит от страна на „Файненшъл България“ЕООД, в полза на последното дружество се дължи възнаграждение в размер на 1244, 23 лева, разсрочено и платимо заедно с погасителните вноски по договора за кредит /видно от горепосочения погасителен план/. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на „Файненшъл България“ЕООД, от извършената от него търговска дейност като гарант, се разпределя в полза на едноличния собственик - „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за гаранция се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК като в договора за гаранция се уговоря възнаграждение за гарант , което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за гаранция не се цели реално обезпечаване на договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД кредиторът плаща вземането сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели и постига едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора , което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за гаранция,на основание осн. чл.26, ал.1, предл. 2, във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК. В този смисъл съдът намира и, че искът срещу втория ответник е основателен и следва да 4 бъде уважен.
Разпечатката съдържа 34 от 109 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/065118c8-270b-4b3a-b40a-24187a2010a2