Протокол № 1861 от 05.12.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1861 гр. Варна, 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т.

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20243100501950 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:32 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал.1 от ГПК:

ВЪЗЗИВНИКЪТ „КЕЪР СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован, представлява се от адв. Д. Р., редовно упълномощена и приет от съда от първа инстанция.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА Н. Т. Т., редовно призована, не се явява, не се представлява.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 31057/04.12.2024 г. от адв.

Д. К., в качеството и́ на процесуален представител на въззиваемата страна, с която моли да се даде ход на делото в отсъствие на страната и процесуалния и́ представител.

Адв. Р.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните не намира процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА съгласно Определение № 4363 от 09.10.2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба № 62928 от 05.08.2024г. от „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК 205937670, със седалище и адрес на 1 управление: гр. Варна, чрез процесуален представител против Решение № 2248 от 14.06.2024г., постановено по гр.д. № 3360/2022г. на ВРС, с което е въззивника е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес ******* сумата от 2085,27 евро /с левова равностойност 4078,43лв./, представляваща част от договорено, но незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 03.08.2021г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски, на основание чл.266 ал. 1 вр. чл. 258 ал. 1 ЗЗД .

Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен.

Излага, че правните изводи, които първоинстанционният съд е направил в решението, противоречат както на фактическата обстановка, така и на приложимите разпоредби на материалния закон. Излага, че по делото безспорно е установено, че на 03.08.2021г. между въззивника и Н. Т. е сключен договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД за предоставяне на услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местожителство в Германия, както и, че със същия страните са се съгласили, че разходите, необходими за изпълнение на договора, се определят в конкретен размер на 23,43 евро на ден и ще са за сметка на изпълнителя /ищеца/. Твърди, че в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства, съда е приел , че ответника следва да докаже , че посочените разходи са реално сторени, като съда не е обсъдил възражението на ответника, че в процесния договор не е уговорен метод на доказване и отчитане на тези разходи и че сумите са предварително одобрени като размер от всяка от страните, поради което изначално не подлежат на доказване. В тази връзка излага, че съда е игнорирал направеното в исковата молба от ищеца - Н. Т. признание, че е ползвала осигуреното и́ жилище и и́ е предоставяна храна, което признание следва да бъде ценено на основание чл. 175 ГПК ведно с приложените по делото фактури за извършени плащания по договорите с крайните клиенти, от които е видно, че крайните клиенти са плащали по - ниска цена от уговорената като е извършено прихващане за направените разходи.

Излага, че от събраните по делото писмени доказателства и заключенията по ССЕ, безспорно се установява , че ответника е организирал и заплатил курс по немски език за 60 астрономически часа за изпълнителя Н. Т., като за проведеното обучение възложителят Кеър Сървисиз е заплатило пълния размер на разходите, а именно 1359,44 лв. Твърди, че уреждането на отношенията между Кеър Сървисиз и неговия възложител и трето за делото 2 лице – Промедика, представлява търговска тайна, а и няма никакво отношение към предмета на делото.

Въззивника твърди нарушения на процесуалните правила - неправилно разпределена доказателствена тежест, довели до не представяне на доказателства за факти и обстоятелства, които в последствие съда е приел , че са в доказателствена тежест на ответника. Така, в тежест на доказване на ответника в първоинстанционното производство е указано от съда единствено да докаже дали действително са сторени разноските, които са удържани на основание уговорката между страните в Приложение 3 към Договора, което същия е направил. Съда не е указал на ответника да докаже в какво качество и количество е реалното предоставяне на квартира и прехрана именно на Н. Т., както и участието й в езиковия курс. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.

Адв. Р.: Запознат съм с молбата на насрещната страна и приложените към нея доказателства.

Поддържам изцяло въззивната жалба и в допълнение към нея, моля да вземете предвид, че при съставянето на доклада по делото е извършено съществено процесуално нарушение, а именно:

В доклада на първата инстанция, не е указано, за кои твърдения страните не сочат доказателства. Това е уточнение е във връзка с въззивната жалба, което не е развито вътре. Вие вземате отношение в определението към доклада. Моля все пак да имате това предвид, че има нарушение на чл. 146, ал.

2 от ГПК. В тази връзка, моля да дадете указания за това за кои факти страните не сочат доказателства и да ни дадете възможност да представим допълнително такива. Това е във връзка с доклада.

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх. № 31057/04.12.2024 г. от адв.

Д. К., в качеството и́ на процесуален представител на въззиваемата страна, в частта, в която се поддържа депозирания отговор. Настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено.

Няма искания по доказателствата. Моли за присъждане на разноски по делото и навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника.

По направеното в днешно съдебно заседание изявление от процесуалния представител на въззивника, с което поддържа и настоява да бъде извършено 3 допълване в доклада на първоинстанционното дело, СЪДЪТ отчита, че възражението на въззивника е докладвано в Определение № 4663/ 09.10.2024 г. и по същото съдът е взел отношение като е преценил, че доказателствената тежест е правилно разпределена от първоинстанционния съд, поради което се е произнесъл, че не се налага допълване или промяна на доклада.

По отношение правилността на решението и въведеното възражение с въззивната жалба, СЪДЪТ ще се произнесе по същество със съдебния си акт.

С оглед на горното, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на въззивната страна, за допълване доклада на гражданско дело № 3360/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Адв. Р.: Нямам доказателствени искания, тъй като няма нововъзникнали във връзка с това, което казахте. Предоставям списък с разноски, ведно с копие за насрещната страна.

СЪДЪТ по представените списъци с разноски

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото постъпилите от въззиваемото дружество Списък с разноски по чл. 80 ГПК; Копие от Фактура № 5292/29.10.2024 г.; Копие от Преводно нареждане от 28.10.2024 г.; Копие от Авизо за издадено праведно нареждане от 21.08.2024 г. – 2 броя.

ПРИЛАГА по делото постъпилото от въззивната страна с молба с вх.

№ 31057/04.12.2024 г. копие от Списък на разноските, ведно с копие от Договор за правна защита и съдействие.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и от правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. Р.: Изцяло поддържам изложеното във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд съвсем правилно е заключил, че уговорката между страните за определените разходи в размер на 23.43 евро е валидно и е валидно прието от страните, но в същото съдът не е разгледал доводите на „Кеър Сървисиз“, че договорът не е уговорен метод за доказване на тези разходи и че сумите са напред определени, като са в рамките на договорната свобода на страните и като напред определени, и договорени, те са доказани и не следва допълнително да се доказват. Ако възззивният съд прие, че разноските подлежат на доказван, моля да имате предвид, че в решението са 4 направени и неправилна преценка, и изводи във връзка със събраните доказателства, за направените разноски. Моля да имате предвид, че по делото са представени договорите с крайните клиенти, за които са оказвани медицински грижи и в тях е видно намаляването на цената с направена отстъпка за крайните клиенте в размер на 10 евро/ден за всеки ден, за предоставяне на храна и подслон, като е видно и от доказателствата по делото, както и във фактурите, в които изрично е написана отстъпката и съответно са представени платежните.

Моля да имате предвид, че първоинстанционният съд е отразил това, че Надка Т. е признала този факт в молбата, но това признание следва да бъде преценено от съда на основание чл. 175 ГПК, във връзка с всички останали доказателства, а в случая съдията въобще не е отбелязал този факт.

Ако мога да направя една аналогия в начина на определяне на разноските напред, въпреки, че в случая не става въпрос за трудово правоотношение по никакъв начин, законодателят по принцип е използвал подробна законодателна техника при трудовите договори, като в Наредбата за командировките е предвидено, че когато служител се изпраща в чужбина, конкретно в Германия по същото време към 2021 г., тези командировъчни трябва да са в размер на 35 евро/ден, като логиката е същата – начално е издадена конкретна сума за разноските и също не следва да бъдат доказани, по същия начин, както и в нашия случай, въпреки, че не става въпрос за трудов договор. Идеята е, че отнапред това нещо се определя и се закрепва по този начин.

В допълнение за втората линия на доказване, която имаме във връзка с разходите за езиково обучение, съдебно – счетоводната експертиза по делото не е оспорена и от двете страни, като в нея е установен разхода за езиковото обучение и това е, че е начислен от счетоводството на „Кеър Сървисиз“, включително експертът е разгледал документи и включително от системата на „Кеър Сървисиз“, че не е участвала в обучението, включително че му е платено и т.н. Тези документи са приложени към делото от първа инстанция.

От гледна точка на аргумента на първоинстанционния съд, че има противоречие между аргументите, че всичко това отива за сметка на „Промедика“ – полското дружество, в случая уреждането на тези отношения не е предмет на делото и дружествата са една икономическа група, и в тази връзка те си имат редица отношения, които от една страна предварително търсят.

Моля да отмените Решение № 2248 от 14.06.2024 г. по гражданско дело № 3360 на Варненски районен съд, като неправилно и да постановите решение по същество, с което да отхвърлите като неоснователен предявения 5 иск на Н. Т. за сумата от 4 078.34 лева, заедно със законната сила за забава върху сумата, считана от датата на завеждането. Представих списък с разноски. Няма да направя възражение за хонорара на колежката. Моля за срок за писмени бележки.

След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивната страна да представят писмена защита в едноседмичен срок, считано от днес.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:46часа.