Определение № 710 от 06.02.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 710 гр. Варна, 06.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500103 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. №50/03.01.2025г. от „Профи кредит България ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49,бл. 53Е, вх. В срещу разпореждане №5396/11.12.2024г., постановено по ч.гр. дело №20243130101570/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх.

№8880/28.11.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу С. Д. А. /Ш. Х. А./, ЕГН **********, адрес с. Белоградец, общ.

Ветрино, ул. „Хан Крум“ №15 за сумите: 38.91 лева, договорно възнаграждение за периода от 25.02.2020г. до 25.12.2020г.

В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че договорът за кредит е действителен.

Заповедният съд не разполага с компетентност да се произнася по валидността на договор за потребителски кредит поради нарушение на закона и добрите нрави. Законодателят е предоставил правомощие на заповедния съд да преценява дали вземането се основава на неравноправна клауза. Отделно от това съдът не е извършил задълбочен анализ на съдържанието на договора, като същият не съдържа неравноправни клаузи.

Счита се, че се дължи договорна лихва, годишният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Спазена е разпоредбата на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит по 1 отношение на размера на ГПР.

Неправилно също съдът е отхвърлил заявлението за обезщетението за забава. То е законова последица. Не е налице анатоцизъм, ако върху неплатената договорна лихва е начислено обезщетение за забава.

По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Частна жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу С. Д. А. /Ш. Ханас А./ за сумите: 568.91лв., главница по договор за потребителски кредит №30042401708/06.02.2020г., 38.91 лева, договорно възнаграждение за периода от 25.02.2020г. до 25.12.2020г.; 60.00лв., възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“, 160.00лв.лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 10.00лв., такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания,100.00лв., такси за извънсъдебно събиране на вземания, 48.38лв., обезщетение за забава за периода от 26.02.2020г. до 25.12.2020г., 207.30лв., обезщетение за забава за периода от 25.12.2020г. до 27.11.2024 г.

След запознаване с депозираното заявление въззивният съд намира, че същото е редовно от формална страна, но са налице отрицателните предпоставки на чл.411, ал.1, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК досежно възнаградителната лихва. Заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави. С оглед изложеното, релевираните възражения от частния жалбоподател в тази насока се явява неоснователни, като съдът няма да превиши правомощията си, навлизайки в преценка по същество дали основанието, от което произтичат вземанията противоречи на закона и добрите нрави.

2

След извършен анализ на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на заявителя, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна длъжникът, като физическо лице се явява потребител на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесният договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа, в частност за правилно посочен ГПР.

В случая съдът констатира, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план.

Според нормата на чл.19, ал.1 от Закона за потребителския кредит годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая действията, предвидени в допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с отпускането и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит. Следователно следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C‑714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48.

3

Невярното отразяване на ГПР без всички негови компоненти е равнозначно на липса на ГПР.

Изложеното обуславя извод, че договорът за кредит на основание чл.22 от Закона потребителския кредит е нищожен, като противоречащ на закона поради липса на съдържание по чл.11, ал.1, т.10. На основание чл.23 от същия нормативен акт потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

С оглед изложеното и това, че нищожните договори не пораждат задължения за плащане по тях /договорни лихви/, съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК в коментираните му части се явява неоснователно и подлежи на отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да бъде потвърден в тази му част.

По изложените правни съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5396/11.12.2024г., постановено по ч.гр. дело №20243130101570/2024г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. №8880/28.11.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „Профи кредит България ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49,бл. 53Е,вх. В срещу С. Д. А. /Ш. Х. А./, ЕГН **********, адрес с.

Белоградец, общ. Ветрино, ул. „Хан Крум“ №15 за сумите: 38.91 лева, договорно възнаграждение за периода от 25.02.2020г. до 25.12.2020г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4