Решение № 341 от 30.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Несебър, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Ивелина В. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150101022 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „В*****" *** с ЕИК 8****, със седалище и адрес на управление: гр. Б****, ул.

„Г****“ № ***, представлявано от Ц.М., с пълномощник гл. юк. П.А. против О.С.Ш., гражданин на Украйна, роден на *****г., Л.О.Ш., гражданка на Украйна, родена на *****г., О.О.Ш., гражданин на Украйна, роден на *****г. и А.М.О., гражданин на Украйна, роден на *****г., всички с адрес: гр. Н****, к.к. С*****, комплекс „К*****“, вх. **, ет. **, ап.**.

В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в гр. Н*****, к.к. С****, комплекс „К****“, вх.

***, ет. **, със заведена партида в базата данни с аб. № 7****. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребител на ВиК услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственици на 1 водоснабдявания обект от момента на придобиването му.

Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикувани на интернет - страницата на водния оператор. Сочи се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл.

32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“.

Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито риквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Акцентира се, че ответниците е следвало да заплатят задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че били издадени фактура № 0**** от 25.11.2022г. на 2 стойност 169.94 лева, фактура № 00**** от 24.11.2023г. и фактура № 004**** от 25.11.2024г., върху които ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 69.69 лева, считано от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 20.08.2025г., както и лихвата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди О.С.Ш., Л.О.Ш., О.О.Ш. и А.М.О. да заплатят на „В*****" *** разделно сумата в размер на 231.74 лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.11.2022г. до 25.11.2024г., с отчетен период по фактури от 05.04.2022г. до 08.11.2024г., в следните квоти: сумата от 115.87 лева, представляваща ***0 % от дълга и съответстваща на притежаваните от О.С.Ш. и Л.О.Ш. идеални части от правото на собственост върху имота при условията на СИО, сумата от 57.93 лева, представляваща *** % от дълга и съответстваща на притежаваните от О.О.Ш. идеални части от имота и сумата от 57.93 лева, представляваща *** % от дълга и съответстваща на притежаваните от А.М.О. идеални части от имота.

Моли се от съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца разделно и сумата в размер на 69.69 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, считано от 26.12.2022г. до датата на подаване на исковата молба - 20.08.2025г. в следните квоти: сумата от 34.84 лева, представляваща представляваща *** % от дълга и съответстваща на притежаваните от О.С.Ш. и Л.О.Ш. идеални части от правото на собственост върху имота при условията на СИО, сумата от 17.42 лева, представляваща *** % от дълга и съответстваща на притежаваните от О.О.Ш. вещни права върху имота и сумата от 17.42 лева, представляваща *** % от дълга и съответстваща на притежаваните от А.М.О. вещни права върху имота, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от назначения на ответниците особен представител, с който предявените искове се оспорват, като неоснователни. Изтъкват се доводи за нарушение на процедурата по отчитане на показанията. Навежда се възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за претендираната сума в размер на 169.94 лева по фактура № 0**** от 25.11.2022г. с отчетен период от 05.04.2022г. до 31.07.2022г. и отчетен период от 01.08.2022г. до 08.11.2022г. Развиват се съображения в тази насока.

За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.

3

Не сочат нови доказателства.

Явява се назначеният на ответниците особен представител в съдебно заседание, който поддържа отговора на исковата молба. Не сочи нови доказателства.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на к.к. Слънчев бряг - гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. „потребители“ на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег.№ ****, дело № *** от *****г. по описа на Нотариус с рег.№ *** на НК, с район на действие – Районен съд – Несебър /л.12-13/ се установява, че през процесния период ответниците О.С.Ш., Л.О.Ш., О.О.Ш. и А.М.О. са собственици на процесния недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.

Н***, к.к С****г, к-с „К****“, вх.***, ет.**, ап. *** с идентификатор 5****, със заведена партида в базата данни с аб.№ 7****. Този извод се подкрепя и от предственото заявление за откриване на партида /л.14/, от което се установява, че за процесния недвижим имот е била открита партида при ищеца по искане на ответника О.С.Ш.. С огледа събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че между ищеца и ответниците е възникнало валидно облигационно правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за процесния имот. От изложеното следва, че през процесният период ответниците са имали качеството „потребители“ по смисъла на Общите условия, тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила на тяхно име.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че през процесният период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор 4 между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес. Наред с това по делото не са оспорени Общите условия на ВИК, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответниците.

Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-извлечение на отчет с мобилно устройство /л.7/, съдържаща показанията на отчетеното количество вода по партида с абонатен № 7**** с титуляр: О.С.Ш.. Очевидно за процесният апартамент е въведено т.нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага.

Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по делото справкаизвлечение, отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера при две от посещенията на имота, като третият път данните от вдомера са били дадени от клиента, т.е. от някой от собствениците /л.7/. Поради тази причина, съдът приема, че количествата фактурирана вода са реално потребени. Липсват данни за „служебно“ начислено количество вода на ответника. След като дружеството-ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на ответниците за настъпила давност спрямо претендираните от 5 ищеца суми. Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото за принудително осъществяване на вземанията.

Безспорно, в случая се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите о т ВиК оператор “ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по делото доказателства, за процесният период от 05.04.2022г. до 08.11.2024г. дружеството е издало фактури в периода от 25.11.2022г. до 25.11.2024г. за стойността на осъществените от него към абоната ВиК услуги. След изтичането на срока по чл.31, ал.2 от Общите условия, абоната - потребител изпада в забава. В случая не е необходимо изпращане на нарочна покана до длъжника, тъй като задължението е обвързано със срок и се прилага разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД.