Решение № 1195 от 07.10.2019, Районен съд - Велико Търново

Р Е

Ш Е Н

И Е

№....... гр.В.Търново, 07.10.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2791 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че по силата на договор за кредит

№386189 от 30.05.2016г., сключен между ответника и кредиторът "Ф Б" ЕООД, който договор се сочи, че е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, във формата на електронен документ, като се излагат твърдения, че конкретните действия по отпускане на заема са описани в ОУ, уреждащи отношенията между кредитодателя и кредитополучателите. Ищецът твърди, че по силата на договора на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 800лв., който е следвало да бъде върнат заедно с лихва, представляваща печалба за кредитора в размер на 184 лв. за срок от 360 дни. На следващо място се излагат твърдения, че на 30.05.2016г. между ответника и „Ф б”/гарант/ е сключен договор за гаранция с №386189, по силата на който гарантът се задължава в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като по силата на този договор ответникът се задължил да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 616 лв. Излагат се твърдения, че ответникът не погасила задълженията си по договора за кредит, които били изпълнени от гаранта и той встъпил в правата на кредитор. Сочи се, че датата на последната вноска по кредита е била на 25.05.2017г., от която дата се твърди, че вземането е изискуемо в пълен размер.

Ищецът заявява, че съгл. чл.10 от ОУ, при забава в плащанията се дължи такса за събиране на вземането в размер на 80лв. Ищецът заявява, че с договор за цесия от 01.12.2017г. и Приложение Г от 01.12.2017г. кредиторът "Ф Б" ЕООД прехвърлил на ищеца "АКПЗ" ООД вземанията си по процесния договор за кредит. Ищецът заявява, че подал до съда заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и по образуваното частно гр.дело 1619/2018г. по описа на ВТРС се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК сумата в размер на 800 лв.- главница до погасяване на кредита, сумата от 184 лв. - договорна лихва за периода от 29.06.2016 г. до 25.05.2017 г., сумата от 80 лв. - такса за събиране на вземането, сумата от 616лв. – такса гаранция, сумата от 40,71 лв. - мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата 26.05.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени указания ищецът предявил настоящите положителни установителни искове за установяване дължимост на сумите по заповедта за изпълнение. Ищецът отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание ответникът редовно призован, не се явява, не се представлява.

С определение от 25.06.2019г., съдът, по искане на „А за с на в” ЕАД е допуснал встъпване и конституирал в процеса „А за с на в”ЕАД в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца „А на к на п з”.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017г. между „Ф Б» ЕООД, от една страна като цедент и „А за к на п з” ООД, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който продавачът-цедент продава и прехвърля на купувача-цесионер всички дългове в портфейла/продукт «кредит на вноски» и «заем до заплата»/ и всички свързани с тях права. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. По делото е представено пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.

По делото е представена на хартиен носител информация за заявка за кредит №**** от 30.05.2016г. за сумата 800лв.

Посочен в заявката срок за кредита е 360 дни, при лихва по кредита 184лв., начин на получаване на заема-„cPay”, падежна дата 29.06.2016г., както и информация за заявителя, като е посочено името Н.Д.Е. и лични данни.

По делото са представени с исковата молба Общи условия към договор за гаранция/поръчителство/, сключен между „Ф Б Л” и Клиента, по силата на който „Ф Б” се съгласява да предостави гаранция под формата на поръчителство, като се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит между Клиента и „Ф Б” ЕООД. В чл.4.2 от ОУ е посочено, че гарантът предоставя гаранцията след като Клиентът подаде искане за гаранция. С подаване на искане за гаранция, потенциалният клиент попълва пълни и верни лични данни и информация за желания кредит и собственоръчно подписва по реда на чл.4.3 предоставените данни и своето запознаване и съгласие с ОУ и договора. В чл.4.3. от ОУ е посочено, че за да пристъпи към сключване на договора, Гарантът следва да е одобрил предоставянето на гаранцията на клиента и да го е информирал за това по посочените в ОУ начини, като след получаване на одобрението за предоставяне на гаранция, клиентът е необходимо да изрази своето съгласие за сключване на договора за гаранция, по някой от посочените в ОУ начини. В чл.5 от ОУ е записано, че клиентът е длъжен да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, като точния й размер се съдържа в индивидуалния договор за предоставяне на гаранция и погасителния план към него. Таксата за гаранция се заплаща от клиента на равни месечни вноски, дължими на падежни дати, посочени в погасителния план към договора за гаранция. В чл.7 от ОУ е предвиден регресен иск на гаранта срещу клиента. Гарантът има право да предяви пред съд регресния иск срещу клиента след като погаси към кредитора главното задължение, но не преди да е настъпила изискуемостта на последното.

На 29.05.2018г. ищцовото дружество АКПЗ е подала до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Н.Д.Е.. Въз основа на заявлението на “АКПЗ” ООД, гр.София е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.05.2018г. по ч.г.гр.д.№1619/2018г. на Великотърновски районен съд за сума в общ размер на 1 720.71 лева (хиляда седемстотин и двадесет лева и седемдесет и една стотинки), представляваща задължение по Договор за гаранция, сключен на 30.05.2016 год. между "Ф Б" ЕООД и Н.Д.Е. във връзка с Договор за кредит № 386189/30.05.2016 год., от които главница в размер на 800.00 лв., договорна лихва в размер на 184.00 лв. за периода от 29.06.2016 год. до 25.05.2017 год., такси в размер на 80.00 лв., гаранция по кредитната сделка в размер на 616.00 лв. и мораторна лихва в размер на 40.71 лв. за периода от 26.05.2017 год. до 17.05.2018 год., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 75.00 (седемдесет и пет) лева, от която 25.00 лева разноски за държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.

26 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като след дадени от съда указания, в едномесечния срок от съобщаването, заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.

Видно от договор за покупко-продажба на отписвания на вземания от 03.05.2019г. между „АКПЗ» ЕООД, от една страна като цедент и „А за с на в” ЕАД, от друга страна като цесионер, е постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на който продавачът-цедент продава и прехвърля на купувача-цесионер вземания по кредити/заеми, които е придобил от банки и небанкови финансови институции. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. По делото е представено пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания е упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустими- предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен договор за кредит.

По делото не е спорно и от представените доказателства се установява, че между „Ф Б” и ответника е сключен договор за кредит/паричен заем/, по силата на който посоченото дружество е поело задължение да предостави на ответника паричен заем в размер на 800 лв. срещу задължение на ответника да върне заетата сума и да заплати договорена лихва в размер на 184лв. в срок 360 дни. Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно чл.3 от ЗЕДЕП, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или др. носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. В този случай съставените електронни и писмени документи могат и да не бъдат подписани. Представените по делото документи имат този характер и не носят подписа на ответницата като заемател, по който въпрос няма спор по делото. Същественото в случая е обаче, че договорът за заем е реална сделка и същият се счита сключен от предаване на сумата в заем (чл. 240, ал.1 ЗЗД), а не с подписването на договор, съдържащ задължение за това. Заемът е и не формална сделка и писмената форма за него не е задължителна. От страна на ответника няма оспорване на получаването на сумата по заема, поради което съдът приема, че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на заемателя заемната сума в размер на 800лв., като за заемателя е възникнало насрещно задължение за връщане на заетата сума в размер на 800лв. и договорената лихва в размер на 184лв. По делото няма наведени от ответника твърдения за погасяване на неговото задължение, няма и ангажирани доказателства в тази насока, поради което съдът приема, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заем, сключен с „Ф Б” в уговорения срок да върне заемната сума и договорната лихва, поради което е изпаднал в забава, като в случая срокът на договора е изтекъл и вземанията по него са изискуеми в пълен размер.