Решение № 112 от 11.07.2019, Окръжен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11.07. 2019 г. гр.Търговище,

В името на народа

Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение

На първи юли 2019 година в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ

ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

БИСЕРА

МАКСИМОВА

Секретар Анатолия А.,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

В.гр.дело

№ 190, по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от „П.к.Б.“ ЕООД г.С. представлявано от ю.к. Р.И., против решение № 243/16.04. 2019 г. на РС Търговище, по гр.д. № 1684/ 2018 г. на РС гр. Търговище. С решението е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателите иск за установяване на вземането му срещу Д.С.А. за сумата от 700,33 лв., главница, ведно със законната лихва от 09.05. 2018 г. до окончателното изплащане, дължима по договор за потребителски кредит от 21.07. 2016 г., за което има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1095/ 2018 г. на ТРС, като неоснователен. Излагат се съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението и особено срещу основния извод на съда, че договорът е недействителен, като противоречащ на императивни разпоредби на ЗПК.

Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. В съд. зас. не се яви представител, но в писмена молба жалбата се поддържа.

От въззиваемата страна – ответникът по иска, е постъпил писмен отговор, подаден от особения представител адвокат Л. Михайлов.

Тя моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В съд.зас. поддържа отговора.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Решението е валидно и процесуално допустимо.

По същество е отчасти неправилно.

Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата е имала задължение по договор за заем, сключен на 21.07. 2016 година.

На посочената дата е сключен между страните договор за потребителски кредит № **********. Ответницата е получила в заем сумата от 500 лв., която е следвало да погаси на 9 равни месечни вноски, в размер на 65,51 лв. Страните са договорили, годишен лихвен процент в размер на 41,17% и годишен процент на разходите 49,87

%. Така общото задължение по договора става 589,59 лв.

Ответницата е закупила и допълнителен пакет услуги в размер на 465,66 лв., а вноската по този пакет е в размер на 51,74 лв. В резултата общото задължение по договора за кредит и пакета допълнителни услуги е 1 055.25 лв., вноската е в размер на 117,25 лв. При забава на една месечна вноска с повече от 30 дни, настъпва предсрочна изискуемост на договора, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомен. Твърди се, че ответницата е изпаднала в забава и съгласно чл.12.3 от Общите условия, договорът е прекратен и обявен за предсрочно изискуем, на 14.02.2017 година.

Ищецът твърди, че е уведомил въпреки това длъжника за прекратяването на договора на 15.02. 2017 г.

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по отношение на дължимите суми. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5, във вр. с чл. 47, ал.1 и ал. 3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. С оглед на това е предявен и настоящият иск. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, съществуване на вземането му от ответницата, което е в размер на 700,33 лв., главница, която включва 349,90 лв., главница по договор за кредит, договорно възнаграждение в размер на 43.16 лв. и 307.27 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство.

Ответникът, чрез назначения си особен представител оспорва предявените искове. Твърди се, че длъжникът не е уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита, а представеният пакет за допълнителни услуги представлява скрито увеличение на лихвите по договора за кредит, което противоречи на добрите нрави и изискването за добросъвестно упражняване на правата на страните по договора, което е в нарушение на ЗЗП, няма доказателства, ответникът да се е възползвал от тези услуги.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 1095/18 год. на РСТ, в полза на ищеца е била е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 712,05 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за кредит от 21.07. 2016 г., от която 700,33 лв., главница, сумата от 11.72 лв., представляваща лихва за забава, за периода 04.09. 2016 г. до 14.02. 2017 г. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5, във вр. с чл. 47, ал. 1 и ал.3 от ГПК, поради което на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, обстоятелство обуславящо правния интерес от предявяване на иска.

Ищецът е предявил иск за установяване на вземането му за главницата от 700,33 лв., поради което заповедта е обезсилена в частта относно лихвата за забава в размер на 11,72 лв.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по сключен договор за потребителски кредит „Профи

Стандарт“ № **********, по който ищецът е кредитор, а ответницата – клиент, при подписани от страните ОУ, неразделна част от договора за потребителски кредит /ДПК/.

Сумата по кредита по този договор възлиза на 500 лв., със срок на изплащане 9 месеца. Размерът на вноската е бил 65,51 лв., ГПР/%/ 49,87, годишен лихвен процент 41,17%, лихвен процент на ден: 0,11, като обща дължима сума по кредита е 589,59 лв.

Няма спор, че с процесния договор за потребителски кредит /ДПК/, ответницата е избрала и закупила пакет от допълнителни услуги „Бонус“, за който е подписано между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. По избрания и закупен пакет от допълнителни услуги, възнаграждението за същия е 465,66лв., вноската за него е 51,74 лв. Така даденото общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 1 055,25 лв., като общият размер на вноската е 117,25 лв.

Ищецът се позовава настъпила предсрочна изискуемост на задълженията по договора. Към момента на подаване на заявлението обаче – 22.06.

2018 г., срокът за изплащане на задължението е бил изтекъл – 9 месеца от подписване на договора – към края на месец април 2017 г. Т.е., независимо от обявената предсрочна изискуемост, кредиторът не се е възползвал от правата си по нея и е подал заявление много след изтичане на срока на целия договор.

При така установеното съдът прави следните изводи:

Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, срокът за изплащане на цялото задължение е бил изтекъл. Така че, независимо от това дали има или не предсрочна изискуемост, то налице е общата изискуемост по договора. Всички неплатени вноски стават изискуеми с изтичането на уговорения девет месечен срок.

Кредиторът признава, че ответницата е погасила три вноски от по 117,25 лв., като в тях е включено задължението по договора за кредит и това по допълнителния пакет. За да се установи обаче какво е точното задължение на ответника, съдът следва да прецени дали сключеният договор за предоставяне на допълнителен пакет услуги е действителен.

Съдът приема, че визираните от ищеца клаузи от процесното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, са неравноправни, съгласно ЗЗП, респ. нищожни, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и добрите нрави. Клаузите определящи задължение за плащане на сума за включен пакет от допълнителни услуги са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита, определени в ЗПК. Ответницата се е задължила да заплати възнаграждение в размер на 465,66 лв. за предоставянето /респективно възможността за предоставянето/ на определен пакет услуги. Следва да се отбележи, че в съотношение с искания кредит, който е в размер на 500 лв., договореното възнаграждение за този пакет е почти равен на размера на получения кредит, което е основание за извод, че е налице противоречие с принципите на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка и основния правен принцип за защита на всеки признат от правото интерес.

Така определената сума по допълнителния пакет, следва да се приема, че реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР. Води до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. Действително страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение. Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. Ответницата-клиент дължи на кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно възможността за предоставянето на допълнителни услуги от избрания пакет Бонус, т.е. дължи възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна на възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и с оглед цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените в обществото норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Като такива те са нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.

От друга страна дадените възможности в процесния пакет, определено не могат да се приемат, че зависят само от волята на потребителя. Напротив, последният е зависим от волята на кредитора. Така както са отразени допълнителните услуги в пет точки, определено не дават основание да се счита, че те са конкретни, а напротив. В същото време няма данни, че ответницата е ползвала една или част от услугите, а в договора за нея се поражда задължение да заплати стойността им, независимо от това дали се е възползвала от тях. Нито една от тези услуги няма стойностно измерение, от което да се установява нейната тежест и да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването на тези възможности. Нито една от възможностите визирани по допълнителното споразумение не е обвързана количествено и стойностно или във времето с вноските по допълнителния пакет, дължими от клиента ежемесечно.

Всички това дава основание да се приема, че клаузите касаещи допълнителния пакет услуги действително са в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал.2-4 от ЗПК.

Този пакет услуги противоречи и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това следва от обстоятелството, че с начисляването и събирането на посочените суми по "Пакет допълнителни услуги" не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита и с които разходи се надхвърлят ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Тези клаузи, регламентиращи заплащането на цената на услугата по т.нар. "Допълнителен пакет услуги" са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Посочената разпоредбата дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.

В случая, от страна на кредитополучателя при подписването на процесните клаузи тя плаща пълната цена на тези услуги, но на практика получаването им зависи единствено от волята на кредитора. Реално, независимо, че тези услуги може да не бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, това в нито един момент няма да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги.

След като, заемополучателят плаща цена за получаване на услуга, която е изцяло във волята на търговеца, то това води до неравновесие между правата и задълженията между последния и потребителя и оттам следва извод за неосъществяване хипотезата на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗПК. В резултата следва да се приемат за нищожни, по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.