Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20735 от 16.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 52354/2023
Вид
Решение № 20735
Подписан
16.11.2024
Състав
ВИКТОРИЯ МИНГОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20735 гр. София, 16.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ................. при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ................. Гражданско дело № 20231110152354 по описа за 2023 година

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. И. А. за заплащане на сумите, както следва: сумата 1165,43 лева, представляваща главница за цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр.

................. до изплащане на вземането; сумата 323,39 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода от .................. за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 14690/2019 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от ............... Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за 1 заплащане на главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху същото. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва извършването на твърдяната доставка на топлинна енергия до процесния имот. Оспорва основанието за начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва, доколкото намира разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия на ищеца за неравноправни. Оспорва средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали необходимата метрологична проверка.

Оспорва страните по делото да са обвързани от валидно възникнала облигационна връзка, както и да е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва в процесния период ищцовото дружество да е имало валиден договор, сключен с дружеството за дялово разпределение. Оспорва имотът да е топлоснабден, както и в сградата, в която се намира същият, да е била изградена сградна инсталация, за която да е извършено заснемане. Оспорва представения протокол от общо събрание на етажните собственици, като счита, че същият не е подписан от лица, притежаващи надлежно учредена представителна власт. Прави възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ................... не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № ............... се установява, че ................. е продала на Н. И. А. апартамент № ..... находящ се на адрес: гр. .................. като купувачът е заплатил изцяло продажната цена и е получил владението на имота в деня на сключването на 2 договора. Видно от приетото по делото удостоверение с изх. № 68-00-1350-(5) от 31.10.2012 г. (л. 15) е, че стар адрес гр. .............. Следователно, в качеството на титуляр на правото на собственост, считано от 27.10.2011 г., към процесния период май 2015 г. – април 2017 г. (с оглед липсата на други данни по делото), ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № ...................

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ................... при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба

№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са 3 еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14690/2019 г. по описа на СРС, 119 състав – 14.03.2019 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 14.03.2016 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания са приложими отменените Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. (за задълженията за периода м. 05.2015 – м. 06.2016 г.) и новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР (за вземанията за периода след тази дата).

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на топлопреносното предприятие.

По своята правна същност ежемесечното публикуване на дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период, т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Следователно, задълженията за периода м. 05.2015 – м. 02.2016 г. включително са погасени по давност. За последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 01.03.2016 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла на 01.03.2019 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 14.03.2019 г. Не са погасени по давност задълженията за периода м. 03.2016 – м. 06.2016 г., за които са приложими отменените Общи условия, одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г., тъй като същите са станали изискуеми след 14.03.2016 г. (съответно на 01.04, 01.05, 01.06 и 01.07.2016 г.) и по отношение на тях тригодишната погасителната давност е била прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14690/2019 г. по описа на СРС, 119 състав на 14.03.2019 г.

По отношение на вземанията за периода от м. 07.2016 г. нататък приложение намират новоприетите ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Следователно, задължението за м. 07.2016 г. (по отношение на което се прилагат новите ОУ) не е погасено по давност – за този месец задължението е 4 станало изискуемо на 14.09.2016 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 14.09.2019 г., т.е. след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 14.03.2019 г.

С оглед на гореизложеното, извън погасителната давност остават вземанията за периода 01.03.2016 г. – 30.04.2017 г. При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 417, 31 лева, до която сума искът е основателен и следва да се уважи, а за горницата над 417, 31 лева до пълния предявен размер от 1165, 43 и за периода от 01.05.2015 г. до 29.02.2016 г., следва да се отхвърли като неоснователен.