Решение № 5017 от 01.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5017 гр. София, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Добромир Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Добромир Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20251100507941 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по жалба от „Климатроник“ ЕООД чрез адв. А. срещу разпореждане на ЧСИ М.К., обективирано в съобщение изх. № 9363 от 16.10.2024 г., с което е отказано да бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20247880400782.

В жалбата се твърди, че приетият от ЧСИ размер на адвокатско възнаграждение от 500 лева в полза на взискателя бил прекомерен и не съответствал на извършената работа по делото. Той следвало да се редуцира до размера на предвиденото в чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.

Искането към съда е обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Взискателят не е подал възражение срещу жалбата. В становище до ЧСИ от 16.10.2024 г. по възражението на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение от 14.10.2024 г. е заявено, че искането е неоснователно.

Посочено е, че възнаграждението било съобразено с разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и материалния интерес по делото от 2500 лева.

ЧСИ Колев е депозирал мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в които е изразено бланкетно становище за неоснователност на жалбата. Искането към СГС е тя да бъде оставена без уважение.

1

Въззивният съд, като съобрази изложеното в жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ и материалите по делото, намери от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в законния двуседмичен срок по чл.

436, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

На 02.10.2024 г. по молба на ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров“ е образувано изпълнително дело № 20247880400782 по описа на ЧСИ М.К., рег.

№ 788 към КЧСИ, с район на действие СГС, срещу длъжника „Климатроник“ ЕООД на основание издаден изпълнителен лист от Административен съд Велико Търново по адм. дело № 347/2023 г. Претендираните от взискателя суми са неолихвяема главница в размер на 2500 лева и сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело. С молбата е възложено на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи начина на изпълнение като същевременно е поискано то да бъде насочено срещу банковите сметки на длъжника.

Към молбата са представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адв. С.М., с предмет процесуално представителство по изпълнителното дело. Договореното възнаграждение е в размер на 500 лв., което е заплатено в брой при подписване на договора. На 02.10.2024 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение, получена от него на 04.10.2024 г. С постановление от 02.10.2024 г. ЧСИ е приел като разноски по изпълнителното дело сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

На 02.10.2024 г. са изпратени запорни съобщения до „Обединена българска банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника. На 03.10.2024 г. сумата от 3798 лева, предмет на запора, е преведена на съдебния изпълнител от „Обединена българска банка“ АД. На 04.10.2024 г. ЧСИ е изпратил съобщения до цитираните банки за вдигане на наложения запор. На 14.10.2024 г. длъжникът е депозирал пред ЧСИ възражение вх. № 9725 срещу размера на възнаграждението като е поискал то да бъде редуцирано до сумата от 200 лева. С разпореждане, обективирано в 2 съобщение изх. № 9363 от 16.10.2024 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение възражението. Това съобщение е получено от длъжника на 21.10.2024 г. На 25.10.2024 г. длъжникът е подал чрез ЧСИ жалба до СГС срещу отказа му да намали размера на адвокатското възнаграждение, която жалба е предмет на разглеждане в настоящото производство.

По същество жалбата е основателна.

Систематичното място на чл. 78, ал. 5 в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. . Той препраща към Наредба №1/2004 г. на ВАдвС, която в редакцията си към датата на сключване на процесния договор на правна помощ е предвиждала минимуми на адвокатски възнаграждения по видовете дела. Съгласно Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения.

Съдебната практика приема като критерии за определяне на фактическата и правна сложност на делото вида на производството, характера на търсената защита, материалния интерес на делото, броя на страните по делото и тяхното процесуално качество, обема на доказателствения материал, приложимите към спора национални и международни правни норми, броя на откритите заседания, в които процесуалният представител е участвал, броя, значимостта, изчерпателността и относимостта на извършените от него процесуални действия, пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела.

Настоящият състав намери, че процесното изпълнително дело се отличава с ниска фактическа и правна сложност. Единственото действие, което е извършил по него процесуалният представител на взискателя, е подаването на молбата за образуването му до съдебния изпълнител. Вземането е събрано на следващия ден след входирането й, в резултат на наложения от ЧСИ запор върху банкова сметка на длъжника.

След като съобрази характера на изпълнителното производство, вида и 3 количеството на извършената работа от адвоката, съдебната практика по сходни дела, и използва приетото в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело от 200 лева като ориентир, съдът намери, че обоснованият размер на дължимото на взискателя възнаграждение за адвокат по обсъжданото изпълнително дело е в размер на 200 лева. По делото няма доказателства адвокатът да е регистриран по ДДС, поради което такова не следва да бъде начислявано.

По тези съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено за разликата над сумата от 200 лева до приетия размер от 500 лева за дължимо от длъжника адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Софийски градски съд, IV-В въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане по изпълнително дело № 20247880400782 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 към КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано в съобщение изх. № 9363 от 16.10.2024 г., с което е отказано да се намали по възражение на длъжника „Климатроник“ ЕООД, ЕИК 175340669, размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя в изпълнителното производство за горницата над 200 лв. до приетата от съдебния изпълнител сума от 500 лева, като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на разноските за адвокатско възнаграждение на ПГХТ „Проф. д-р Асен Златаров“ по изпълнително дело № 20247880400782 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 към КЧСИ, с район на действие СГС, до сумата от 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4