Решение № 83 от 18.11.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. *******, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20241860200148 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от Е. С. Г. с ЕГН: **********, чрез адв. Цв.В. от САК, срещу Наказателно постановление № 21-0347-000202 от 17.06.2024 г., издадено от началник група към ОДМВР ******, РУ *******, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата, жалбоподателят изразява становище относно това, че същия не е извършил посочените в НП нарушения, в съдебно заседание, се явява, чрез процесуалния си представител заявява становище за основателност на жалбата, ангажира доказателства, претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, заявява становище за неоснователност на жалбата, обективирано в придружително писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена на настоящия въззивен състав.

Районна прокуратура-*******, ТО-******* не взема становище по жалбата.

Районен съд-*******, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства: Жалба; Заверено копие на НП 24-0347-000202/17.06.2024г.; Заверено копие на АУАН №GA 1325508/01.06.2024г.; Заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.; Справка за нарушител/водач; Разпечатка от КАТ-АНД за датата на връчване, че административно-наказателната преписка срещу 1 жалбоподателя е образувана по повод съставения срещу него акт за установяване на административно нарушение, затова, че на ГП I - 6 179 км. + 995 м., управлява МПС от кат.

М1 л.а. " Волво - ХЦ 90 " с per. номер : СВ 0712 НТ, чужда собственост, като : 1.) Движейки се от гр. ****** към гр. ******* реализира ПТП с материални щети, като пропада във възникнало препятствие на пътното платно / дупка /, вследствие на което от удара има разкъсвания по борда на предна дясна гума с поставен дот 50/21, като не спира на място, а продължава и автомобила е установен на ГП I - 6 181 км. + 410 м., е извършил: 1. НЕ СПИРА И НЕ УСТАНОВЯВА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ПТП., с което виновно е нарушил/а чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП.

Свидетелят К., на 01.06.2024г.съставил акт за установяване на административно нарушение, който е бил подписан от съставителя, свидетеля Г. и от жалбоподателя, който е отразил в АУАН, че няма възражения по същия, като препис от АУАН е връчен на жалбоподателя срещу подпис. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, жалбоподателя му е наложено административно наказание по чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 100,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

От разпита св.К.-актосъставител, се установява, дословно следното: „Съставил съм АУАН, поддържам констатациите в акта. АДВ.В.: Спомняте ли си да сте посещавал пътен инцидент на главен път I-6 при 179+995км, от кого бяхте уведомени? СВИДЕТЕЛЯТ К.: Заедно с колегата Г. бяхме назначени по дежурство, получихме сигнал за ПТП в района на този километър, където лентата за движение от ****** посока *******, имаше действително доста голяма дупка на пътната лента. Отидохме на място, но паркирайки на това място, на около 2км забелязахме въпросния автомобил, спряхме и до него имаше една жена и до нея още един автомобил с мъж и малко дете. После разбрахме, че са семейство. Жената заяви, че пътува от ****** и заяви, че е била сама с детето, ударила дупката и понеже автомобила им е с каско, желаят да им бъде издаден протокол за ПТП. Вследствие на което отидохме до мястото, за да ни покаже дупката, защото действително аз съм ходил на едно или две ПТП-а заради въпросната дупка. Вследствие, на което аз им заявих, че от моя страна няма никакъв проблем, ще издам протокол за ПТП, обаче трябва да съставя АУАН, за това че е напуснала местопроизшествието, тъй като все пак автомобила лично за мен е съвременен, вследствие на което при тоз удар, както беше спукана гумата, малко или много тя не е малка цепка, вследствие на което въздуха моментално ще излезе от нея. Аз не мога да си обясня точно как се е случило, но жената се беше придвижила горе-долу около 2км от мястото, лично за мен трябва да обезопасиш автомобила, да спреш възможно най-вдясно на пътя, като до дупката имаше отбивка, а тя беше продължила 2км напред. АДВ.В.: Кой ви уведоми за ПТПто? СВИДЕТЕЛЯТ К.: От дежурната бях уведомен, тя как се е обадила и чрез какво не знам.

АДВ.В.: Когато отидохме на мястото, откъдето е получен сигнала, тя беше ли там?

СВИДЕТЕЛЯТ К.: Тя е заявила за възникнало ПТП в близост до тухларната, където е дупката. Пътувайки натам аз виждам жената на една отбивка, тоест тя е на около 2км разстояние с колата. АДВ.В.: Имаше ли други участници освен нейния автомобил и други материални щети? СВИДЕТЕЛЯТ К.: Не, нямаше. Само щетите по гумата, нямаше 2 повредена инфраструктура, нямаше пострадали хора. Само уплашена беше жената. Тук актът е съставен за самото напускане. АДВ.В.: Пътното платно, там на мястото, където е станало ПТП-то, от колко ленти за движение е? СВИДЕТЕЛЯТ К.: Две ленти. По една лента във всяка посока. АДВ.В.: Жалбоподателката по някакъв начин да е допринесла за настъпването на този инцидент? СВИДЕТЕЛЯТ К.: За това не съм взел отношение, тъй като тук не говорим за несъобразена скорост. Аз започнах с това, че в действителност имаше голяма дупка на пътното платно, вследствие на което ако беше останала на място щях да издам само протокол за ПТП и нямаше да съставям акт. Актът е съставен, защото е напуснато мястото, не говорим за 10-15метра, а за 2км. С тази голяма дупка, няма как аз да кажа как е карала –бързо или бавно и дали ще влезеш в дупката, реално погледнато ще влезеш в насрещната лента и може да се случи необрати инцидент, но аз не съм написал за несъобразена скорост и за други неща, аз съм написал акт за напуснато местопроизшествие.

АДВ.В.: Посещавате ли други ПТП-та само с материални щети? СВИДЕТЕЛЯТ К.:

Посещавам всякакви ПТП-та. АДВ.В.: Нямам други въпроси. СВИДЕТЕЛЯТ К.: Моля да ми бъдат изплатени пътни и дневни за явяването ми в днешното с.з., тъй като пътувам от гр.******.“

От разпита на св.Г., се установява дословно следното: „Аз съм свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта. АДВ.В.: Като какво работихте към дата 01.06.2024г.? СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Работех като младши инспектор в РУ-*******. АДВ.В.:

Спомняте ли си да сте посещавал този инцидент заедно с колегата си и какво установихте?

СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Спомням си, че получихме сигнал, точен час не помня, на главен път I-6 и установихме, лицето което е управлявало автомобила, което твърдеше, че е спукало гума на пътя. Искахме да ни покаже коя дупка точно и забелязахме, че доста е преминала по пътя след нея, около 2 км. АДВ.В.: Жалбоподателката на място ли беше до автомобила, когато отидохте? Знаете ли кой е подал сигнала? СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Да, беше до гумата. Не си спомням от кой е получен сигнала. Жената беше до автомобила, не е искала да се укрие.

АДВ.В.: Тя ли е поискала издаване на официален документ? СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Да, тя искаше издаване на официален документ. АДВ.В.: Имаше ли други участници и други материални щети? СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Не, само тези по нейния автомобил. АДВ.В.: Нямам други въпроси. Да се освободят разпитаните свидетели от съдебната зала. СВИДЕТЕЛЯТ Г.:

Моля да ми бъдат изплатени пътни и дневни за явяването ми в днешното с.з., тъй като пътувам от гр.****.“

От разпита на св.Б.-Е., се установява дословно следното: „Познавам Е. от 4-5 години. В приятелски взаимоотношения сме, запознахме се покрай големите ни деца. На 01.06.2024г. имахме уговорка да посетим с.******* по повод празника на детето и решихме да пътуваме следобед. Тръгнахме, аз бях със съпруга ми в колата с двете ми деца, а Е. беше сама с малкия си син и пътуваха зад нас. АДВ.В.: Спомняте ли си по време на пътуването да се е случил пътен инцидент, къде и какво, ако може да разкажете накратко? СВИДЕТЕЛКАТА Е.:

Не мога точно да кажа на какво разстояние от с.*******, тя ни се обади и каза, че нещо се случило с колата, имало индикация, че пада налягането на лявата гума, съответно ние й казахме, че спираме със съпруга ми да я изчакаме, за да може да й съдействаме, защото тя е 3 сама с детето си. Спряхме на първото възможно място, което да е безопасно за нас и децата ни, другите участници в движението и за да не предизвикаме инциденти. АДВ.В.: Тя ли сигнализира на телефон 112 за инцидента? Опитвала ли се е да се укрие или избяга от инцидента? СВИДЕТЕЛКАТА Е.: Лично тя се обади на тел.112 за инцидента. Не се е опитвала нито да се укрие, нито да избяга. Това разстоянието между дупката и там където ние бяхме спрели да я изчакаме, за да й съдействаме е доста относително. Реакцията на нас и нейната, уплаха от ситуацията, че е сама с детето и се чудеше какво ще прави, това беше най-удачното място за спиране.АДВ.В.: Горе-долу с каква скорост управлявахте автомобилите? СВИДЕТЕЛКАТА Е.: Там на този участък нямаше как да се развие скорост повече от 40-50км/ч, ние сме съвестни граждани и шофьори.АДВ.В.: Нямам други въпроси.“ Настоящият въззивен съдебен състав следва да кредитира показанията на свидетелите относно установената фактическа обстановка, като непротиворечиви и последователни и коредпондиращи със същата.

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени и преценени по-горе гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Административно-наказателното производство не е започнало, протекло и приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН трява да са посочени законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

„Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Безспорно по делото е, че жалбоподателят е извършил ПТП, тъй като с поведението си е допринесъл за настъпването на материални щети по управляваното от МПС. Ирелевантно е дали се касае до щети и повреди, причинени на собствено имущество или такова на трети физически или юридически лица. В разпоредбата на чл. 123 от ЗДвП изрично са предвидени задълженията на участниците в ПТП. Водачът на пътно превозно средство е длъжен съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Да остане на мястото на произшествието - без да напуска местопроизшествието и да уведоми компетентната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, водачът-участник в ПТП има задължение само когато при произшествието са пострадали хора - чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, водачът-участник в ПТП има задължение да не напуска местопроизшествието само в случаите, когато между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него - чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, в конкретния случай се установява, че водачът се е убедил, че няма да създаде опасност за движението по пътя, като е спрял на първото удобно място за същот и е сигнализирал компетентните 4 органи. По този начин от една страна АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на единство между словесното описание на нарушението и неговата цифрова квалификация.