Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2989 от 03.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1551/2023
Вид
Определение № 2989
Подписан
03.08.2023
В сила
03.08.2023
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Цвета Павлова, Деница Добрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2989 гр. Варна, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Цвета Павлова

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20233100501551 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 28648/18.04.2023 год . на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против Решение № 1072/31.03.2023 год., постановено по гр. д. № 12934/2022 год. по описа на ВРС и насрещна въззивна жалба с вх. № 44898/14.06.2023 год. на Н. К. Н. - П. против отхвърлителните части на същия акт.

С въззивна жалба с вх. № 28648/18.04.2023 год. застрахователното дружество отправя искане за отмяна в цялост на постановеното от ВРС решение, въпреки частичното отхвърляне на две от исковите претенциите.

Правния си интерес от това действие въззивникът обосновава с аргумента, че отхвърлянето касае единствено размера на исковете, а той принципно не е съгласен с уважаване на претенциите в какъвто и да било размер. В евентуалност счита, че ако въззивният съд счете претенциите за основателни, размерът на присъжданите обезщетения следва да бъде намален при отчитане както на дружествената методика за оценка на щети, така и на заключението по проведената САТЕ.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намира, че въззивна жалба с вх. № 28648/18.04.2023 год. на застрахователното дружество е частично недопустима поради следното:

С Решение № 1072/31.03.2023 год., постановено по гр. д. № 12934/2022 год. по описа на ВРС първоинстанционният съд е осъдил застрахователя да заплати на Н. К. Н. – П. застрахователно обезщетение от 790,52 лв. по договор за застраховка “Сухопътни превозни средства без релсови превозни средства” в резултат на реализирано на 18.03.2021 год. ПТП по време на 1 движение към с. Кичево в района на картинг писта, при което са настъпили щети по лек автомобил с марка „Мерцедес“ Е 270, рег. № * **** **, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 119,23 лв. - обезщетение за забава за периода 04.04.2021 год. - 28.09.2022 год., на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 409 КЗ.

Наред с това застрахователят е осъден да заплати на ищцата сумата от 2758,52 лв. - застрахователно обезщетение по същия договор за застраховка в резултат на реализирано на 16.03.2021г. ПТП в гр. Варна, при което са настъпили щети по същия лек автомобил на основание чл. 405 КЗ, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и сумата от 414,54 лв. - обезщетение за забава от 04.04.2021 год. до 26.09.2022 год., на основание чл. 409 КЗ, като е отхвърлил иска за разликата над присъдената сума от 2 758,52 лв. до претендираната такава от 3 232,39 лв. и иска за присъждане на обезщетение за забава за разликата над присъдените 414,54 лв. до претендираните 487,55 лв.

Съгласно чл. 267, ал. 1 ГПК въззивният съд извършва проверка за допустимостта на жалбите, с които е сезиран. Една от абсолютните положителни процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно е наличието на правен интерес у лицето, което търси защита на субективните си права по съдебен ред, включително и чрез обжалване на постановен съдебен акт. Преценката си, съдът базира на конкретните обстоятелства по всяко дело.

В настоящия случай, ВРС е отхвърлил частично две от исковите претенции на ищцата, което е довело до благоприятен за ответника, понастоящем въззивник, краен резултат. По тази причина, той разполага с процесуалната възможност да обжалва акта единствено в частите, с които е осъден да заплати обезщетение на ищцовата страна.

От частичното отхвърляне на искове следва извода, че първоинстанционният съд е приел, че правата, които ищцата претендира съществуват, но само до размера, приет от него. В тези граници съдът е приел, че исковете следва да бъдат уважени като доказани по основание и размер.

Несъгласието си с извода на съда и възможността да постигне цялостното отхвърляне на претенциите като неоснователни, въззивникът може да изрази, съответно реализира чрез обжалване на акта в уважителните му части. За онези, в които исковете са отхвърлени, той вече частично е постигнал резултата, към който се стреми чрез сезирането на въззивната инстанция. Ето защо и въззивникът не разполага с правен интерес от обжалване на решението в отхвърлителните му части.

При това положение, въззивната жалба не следва да бъде приемана за разглеждане като недопустима в частта, с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, в която искът по чл. 405 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение за горницата над счетените за основателни 2

2758,52 лв. до претендираните 3 232,39 лв. е отхвърлен, и в частта, с която искът по чл. 409 КЗ за присъждане на обезщетение за забава за разликата над присъдените 414,54 лв. до претендираните 487,55 лв. също е отхвърлен.

По тези съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима въззивна жалба с вх. № 28648/18.04.2023 год. на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против Решение № 1072/31.03.2023 год., постановено по гр. д. № 12934/2022 год. по описа на ВРС в частта й, с която първоинстанционното решение се обжалва, както следва: в частта му, в която искът по чл. 405 КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение е отхвърлен за горницата над присъдените 2 758,52 лв. до претендираните 3 232,39 лв.; и в частта му, с която искът по чл. 409 КЗ за присъждане на обезщетение за забава е отхвърлен за разликата над присъдените 414,54 лв. до претендираните 487,55 лв. като ПРЕКРАТЯВА въззивно гражданско дело № 20233100501551 по въззивната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД против Решение № 1072/31.03.2023 год., постановено по гр. д. № 12934/2022 год. по описа на ВРС в тази част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

ОТЛАГА произнасянето за приемане за разглеждане на въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу осъдителната част на решението и насрещната въззивна жалба на Н. К. Н. - П. против отхвърлителните части на същия акт до влизане в сила на настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3