Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 2924 от 18.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44841/2020
Вид
Протокол № 2924
Подписан
18.03.2022
В сила
18.03.2022
Състав
АНЕЛИЯ СТЕФАНОВА ЯНЕВА

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 2924 гр. София, 15.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. СТ. Я. при участието на секретаря А. М. М.

Сложи за разглеждане докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20201110144841 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:01 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ – редовно уведомен, явява се, представлява се от адв. В., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв.

В., с пълномощно по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ – явява се.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.

Адв. В. – Чувствам се зле. На път за съда ми прилоша. Не знам дали мога да издържа цялото съдебно заседание.

ИЩЕЦЪТ – Влизам в положението на адвоката на противната страна, но моля да изслушаме майка ми, която водя като свидетел, тъй като тя е много възрастна и е трудно подвижна.

Адв. В. – Не се противопоставям, като моля други процесуални действия, вкл. и разпита на нашия свидетел да бъдат отложени за следващо съдебно заседание.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, доведен от ищеца.

1

СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

С. Д. К. – л.к. № ***, издадена на *** г., от МВР – гр. София, 78 години, неосъждана, без дела със страните, роднина по права линия от първа степен на ищеца и ответника.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Свидетеля обеща да каже истината.

Съдът разясни на свидетеля правото му да откаже да свидетелства.

РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ КАЗА – Искам да дам показания. Живеем в един и същи двор в кв. „***“, ул. „***“ № 20. В това дворно място има две къщи – на сина къщата и нашата къща. Знам, че дъщеря ми и синът ми се съдят. Съдят се, защото синът ми, след като почина баща му, има 1/3 дял от нашата къща Но когато ние му подписахме за гаража и да строи тяхната къща, каза така вечерта: „Майко, татко, аз от вашата къща нищо не искам.

Елате ни подпишете.“. Повечето от двора и къщата се водеха на мъжа ми. Аз имах малко. И аз се съгласих, защото като каза, че от нашата къща нищо не иска, аз му имах доверие, защото ми е син и не сме имали дотогава пререкания. Отидохме и му подписахме през 2011 г. Д. и Б. се скараха на 04.12.2021 г. Скараха се, защото ние двамата с него се препирахме нещо и викахме на висок глас, Д. ни чула и дойде и го попита: „Какво искаш от майка ни?“. Той не знам какво отговори и излязоха навън. След това е станало това, но аз не излизах при тях. От януари 2021 г. аз и дъщеря ми живеем там. Къщата има три стаи и една кухня. Стаята на Д. е спалня и е 3х3 кв.м. Другото е като хол, аз седя там и то е 4х3 кв.м. Има една стая - като холче, с размери 3х4. Само ние двете живеем в тази къща. Дали сме ключ от къщата и от мазето на сина ми, още като дойдоха през 2011 г., когато си направиха къщата. Б. нищо не ни е казвал относно това дали да живеем там, защото ние живяхме там и преди, още като мъжът ми беше жив. Б. има претенции, че имал 1/3 по закон. Аз му казах, че нищо че има по закон 1/3, той е обещал. И му казах, че, като му подписахме, е казал, че нищо не иска.

Той от мен нищо не иска. Това го казвам общо само. На мен не ми е искал пари, задето живея в къщата. Той има ключ и сега е в него. Не е искал да живее в къщата, но има багаж и в стаята, и на тавана, и в мазето. Ключове от мазето съм му дала още 2011 г. и имаше ключ и от мазето, и от къщата. Не сме ограничавали никого. Детето до 04.12.2021 г. идваше при мен. Той идваше при мен всеки ден да си го гледам. Дори и те да са вкъщи, съм го викала да си го гледам. Д. не е ограничавала брат си да влиза в къщата.

Дворното място беше и мое, и на баща му на Б.. Имах малка част и от дворното място. Той не е плащал нищо, когато му подписахме документите за строежа. Даже и когато му прехвърлихме гаража пишеше 8400 лева чрез продажба, но му подписахме без пари. Съгласие да строи му подписахме и след това той искаше да му прехвърлим гаража и му го прехвърлихме чрез продажба. Когато те си строиха къщата, ние сме им помагали финансово за 2 строежа. Б. си е изнасял някакъв багаж от къщата след смъртта на баща му, но това са си някакви негови вещи. Не знам дъщеря ми да е изнасяла вещи на брат си. Аз знам какво се намира там и не е изнасяно. Синьо диванче на жълти точки има. Този диван беше в началото техен. Когато дойдоха синът ми и снаха ми през 2011 г. да живеят там, преди това бяха оставили един диван в нас, защото го бяха давали за поръчка и го оставиха в нас. След това си го взеха и си го качиха в някаква таванска стая ли е, и аз не знам. Взеха си дивана през есента на 2011 г., когато се върнаха от „Дианабад“. Той сам си изнесе дивана. Знам, че дъщеря ми е получавала писмена покана да плаша наем на брат си. Винаги сме му позволявали, въпреки че казва, че няма достъп да ползва. Това не е истина. Не мога да кажа какво иска той и кое му се полага по закон. Не сме му отделили място, което да ползва. Той много пъти е казвал, че по закон има право на 1/3, но не са се разбирали кое кой да ползва. Скарани са сега дъщеря ми и синът ми. Водят се дела между дъщеря ми и сина ми за домашно насилие. Това беше на 04.12.2021 г. Аз не съм била.

Адв. В. – Знаете ли вашата дъщеря да е пускала сигнал до *** РПУ във връзка с длъжността, която изпълнява Б.. Той е полицай в *** РПУ.

Съдът намира въпроса за неотносим, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА въпроса.

Поради изчерпване на въпросите, съдът освободи свидетеля от залата.

СЪДЪТ

П Р И С Т Ъ П ВА към приемане на заключението по съдебнооценителната експертиза, депозирано в съда на 01.03.2022 г.

СНЕМА самоличността на вещото лице, както следва:

АН. ИВ. Б. – 54 години, неосъждана, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.

291, ал.1 НК. Вещото лице обеща да даде вярно заключение.

ВЕЩОTO ЛИЦЕ – Предала съм заключение в срок, което поддържам.

Страните /поотделно/ – Нямам въпроси. Да се приеме заключението.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРИЕМА заключението по съдебно-техническата експертиза.

На вещото лице да се изплати възнаграждение в размер на 300 лева от внесения от ответника депозит. Издадоха се два броя РКО.

Адв. В. – Не се противопоставям да направим опит да разпитаме и доведения от мен свидетел.

В залата се въведе свидетелят, доведен от ответника.

СЪДЪТ

ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.

СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:

М.М.М. – А. – л.к. № ****, издадена на *** г., от МВР – гр. София, 45 години, неосъждана. Страна по дела по ЗЗДН с насрещна страна ищеца, съпруга на ответника А., роднина по сватовство от втора степен на ищеца.

Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290 НК. Свидетелят обеща да каже истината.

РАЗПИТАН СВИДЕТЕЛЯТ КАЗА – Женени сме от 2003 г. Познавам фамилията повече от 20 години. Баща му също го познавах. Той почина на 09.09.2013 г. Живеем в един общ двор, в две съседни къщи - едната е от единия край от двора, другата е в другия край на двора, като си имаме врати към улиците и общо взето гледаме да не се преплитаме вътре. Със съпруга ми и двете ми деца живеем там може би от 11 години – от 2011-2012 г. Със свекърва ми нямам някакви конкретни отношения или някакви по-лоши отношения. Имам проблеми в отношенията с Д.. Проблемите на Д. с Б. започнаха след смъртта на свекър ми, когато тя започна да идва в нашата къща и да изнудва съпруга ми да се откаже от наследствения дял, който има той от процесната къща. Пращала е и свекърва ми по същия повод. По повод на идването във връзка с това изнудване, което приключва винаги със скандал от страна на ищцата. Става много агресивна, крещи, обижда, защото той отказва да прехвърли дела от къщата. В последните години в процесната къща основно свекърва ми живее там. Д. има периоди, в които идва, после изчезва за два-три дни, после пак се връща, но основно те живеят – Д. и майка . Б. никога не е възразявал да живее там нито майка му, нито ищцата. Той никога не е имал претенции майка му да освобождава къщата.

По тази причина не е почвал никакви дела. Когато получи исковата молба по настоящото производство, той пита сестра си защо го започва това дело, като в момента майка им е жива и живее там и това не е нито моментът, нито времето да се води такова дело. Имало е разговори, в които Б. е поисквал да му бъде определено място, където да оставя негови вещи, но не му е определено място. Преди години той държеше свои неща на таванския етаж, където има една малка стаичка, в която, доколкото знам от него, той като 4 ученик е живял там. Там имаше оставени негови вещи - в едни големи чанти, турските чанти.

Адв. В. – Моля да дадете 5 минути почивка.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА 5 минути почивка.

Адв. В. – В състояние съм да продължим разпита на свидетеля.

СЪДЪТ