Решение № 1109 от 21.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1109 гр. Варна, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110201599 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от Хр.Минев Административно наказателно дело № 1599 по описа за 2023 година, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н. П. Н., против НП № 230445-000538/30.06.2022г. на Началник група в ОД МВР - Варна, РПУ Аксаково, с което на въззивника е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200.00лева и "Лишаване от право да управлява МПС " за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП , и глоба в размер на 10.00лева на основание чл.183 ал.1.т.1 пр.2 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че НП е неправилно, моли се да бъде отменено ПН.

В съдебно заседание въззивникът Н. се явява лично и с адв П. от АК Варна.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, депозира писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 04.03.2022 г. в с.Долище на ул.Без име, на центъра в посока с.

Новаково около 11. 30ч. въззивникът, управлявал л. а.“Ситроен Берлинго“ с рег. №В 3753 РХ. При движението си бил спрян за проверка от органите на ОД МВР Варна. В хода на проверката било установено, че управляваното от него МПС е без заплатена ГО и поради това било спряно от движение по служебен ред.

В хода на проверката била изискана информация от Гаранционен фонд, видно от която застраховката ГО била изтекла и не била сключена нова, поради това на 01.02.2022г., автомобила бил със служебно прекратена регистрация. В хода на проверката въззивника не представил контролния талон от СУМПС.

При тези констатации преписката била изпратена на ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал.

2 от НК.

По така постъпилата преписка на 3 РПУ при ОД на МВР-В. във ВРП била образувана пр. пр. № 2803/2022 г., която приключила с постановление за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК . В прокурорският акт било прието, че липсват доказателства, че въззивника е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена, тъй като управлявал автомобил предоставен от работодател. Прокурорът е приел, че липсва субективната страна на престъплението. Поради това и ВРП приела, че липсва извършено престъпление. Препис от постановлението за отказ било изпратено на Началник РПУ - за сведение.

След постъпване на прокурорския акт, АНО издал разпореждане за образуване на АНП. Поради това въз основа на съставения АУАН и постановление на РП В. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по преписка на ВРП, справка за собственост на автомобила, и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото 2 му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна

– ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14 дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник Група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете п о чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършен. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в 3 жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН , а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

Не е спорно между страните, че автомобила, че не е имало валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата и че регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН , НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

На първо място липсват в НП, каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на постановлението. Въпреки това АНО е решил да образува АНП. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивника е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално- да съставя АУАН и непременно да издаде НП.

В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП, в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не 4 са послужили за издаване на НП.

В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на въззивника и за което е издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г., съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП . За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така.

Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация. В случая прекратената служебно регистрация за процесния автомобил, е била усатновена от приложена Докладна записка от служител на ОД МВР Варна – Д.В., но липсва дори уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това.

Необорени по никакъв начин са твърденията на въззивника, че по 5 никакъв начин не е бил уведомен както за обстоятелството, че е изтекла застраховка "ГО", така и за обстоятелството, че автомобилът ще бъде в последствие, че е дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на автомобила.

Не са били събрани доказателства, че водача на автомобила - въззивника е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на въззивника съобразно изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП , или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил информиран към момента, в който е била извършена проверката на пътя от органите на полицията За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и административно – наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл. 343в, ал. 2 от НК . В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива/ обяснения на лицето дадени в хода на проверка пред органите на Сектор ПП, необорени от АН0/, че въззивника изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.

Възз. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран за това, че управлява автомобил със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ задължение на прекратяващия регистрацията орган да уведоми 6 собственика - чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.