Решение № 1450 от 31.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1450 гр. Пловдив, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330119177 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Р. А. Ч., ЕГН ********** против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищецът твърди, че на 02.12.2022 г. около 08:55 часа претърпял инцидент като пътник в автобус по линия „9“ на градския транспорт, с ДК № ....., чийто водач потеглил рязко от спирката на ....., при което паднал на пода и претърпял травма в областта на главата.

Бил съставен КП за ПТП с пострадали лица № 721/.02.12.2022 г., а на виновния водач – АУАН.

Към момента на произшествието, за МПС, собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, била налице валидна и действаща застраховка ГО при ответника, пред когото била предявена претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за 5000 лева. По образуваната преписка по щета, застрахователят платил 750 лева, която ищецът счита за недостатъчна.

Поддържа да му е причинена сериозна травма, при която изгубил съзнание.

След като бил свестен от пътници в автобуса и слязъл на спирка до Водната палата, отново загубил съзнание и паднал на земята. Бил повикан екип на Спешна помощ и 1 транспортиран по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД. Часове наред изпитвал дискомфорт, гадене, извършени му били множество изследвания, с назначена терапия.

В продължение на дни бил на легло, не могъл да се движи, поради силните болки, разчитал на чужда помощ за ежедневни дейности и битово обслужване. Предвид възрастта и здравословното състояние, му бил необходим по – продължителен период за възстановяване. Инцидентът причинил и психо – емоционална травма, с изпитани страх, стрес, силно притеснение, несигурност, непрекъсната тревожност, често безсъние и пр.

С оглед изложеното се моли за присъждане на сумата от 4250 лева, представляваща дължимо остатъчно застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 21.12.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва иска по основание и размер – в т.ч. претендираната сума като завишена и прекомерна; платеното било съобразено с всички относими обстоятелства, поради което и достатъчно за обезвреда; наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача, който да е нарушил правила за движение по пътищата, същият предприел „спасителна маневра“; оспорва да са причинени твърдените вреди като вид, характер, интензитет – нямало данни за фрактури, операция, настъпили усложнения, конкретно изписани медикаменти, допълнителни прегледи и интервенции. Въвежда възражение за съпричиняване, т.к. пътникът не се държал никъде в автобуса, поради което паднал.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните в ИМ физически травми, като ги установи, както и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи възраженията си в отговора, вкл. за съпричиняване на резултата, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

2

На основание чл. 153, вр. с 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на автобус с ..... е била застрахована при ответника, съгласно валидна, действаща и покриваща съответния риск застрахователна полица; настъпил инцидент на сочената дата и място, при който – ищецът като пътник в автобуса, е получил травма на главата; застрахователят е бил уведомен, с предявена претенция за плащане на обезвреда, като е превел сумата от 750 лева за причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП /вж. Опр. по чл. 140 ГПК № 3853/28.03.2024 г. – л.39-41/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Относно настъпване на ПТП.

В КП с пострадали лица /л.5/ е отразено настъпването на инцидента на сочената дата, при който участник 1 – П. А. – водач на МПС с ..........., при потегляне от спирка, не осигурил всички условия за безопасното превозване на пътниците и допуснал ПТП с пострадало лице. Вписани са данни за ищеца като пострадало лице с отразени травми – контузия на глава.

Издадено е НП на виновния водач, влязло в сила /л.62-63/.

КП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на инцидента.

По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно участниците, факта на причинени увреди на ищеца, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило обстоятелства, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Водачът А., в показанията си /л.70-71/ съобщава, че след като се качили пътниците, вкл. ищецът, затворил вратите, потеглил нормално, но тъй като автобусът бил стар, се получавало леко придърпване. Нямал видимост към втората врата на автобуса, която била в задната му част. След потеглянето, чул падането на човек в задната част. Не бил минал и метър и веднага спрял, за да помогне. С кондукторката и друг пътник го сложили да седне, той се свестил, разпитали го, но не помнел как е паднал, не поискал да извикат Бърза помощ. След посещение от КАТ, свидетелят продължил с автобуса. Ищецът слязъл на спирката на Водната палата – отново от задната врата. При слизането, свидетелят също станал и видял, че ищецът залитнал и се подпрял на дърво. Отишъл при него и го върнал в автобуса, обадил се на тел. 112.

На място дошли КАТ и Бърза помощ. Съставили му акт, впоследствие НП, след което си платил глобата. Според него, инцидентът станал заради това по-рязко придърпване, 3 което се получавало при потегляне. Управлявал този автобус от скоро, а педалът на съединителя бил „страшно твърд“.

Показанията се кредитират като ясни и последователни, няма пречка да бъдат ценени, не противоречат на други доказателства.

С оглед горното, за механизъм на ПТП се приема този, при който водачът на МПС – автобус, е потеглил от спирката по начин, който не е бил безопасен за пътниците.

В тази връзка следва да се посочи, че всички възражения на ответника относно – настъпването на застрахователното събитие по твърдения механизъм; наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача, който да е нарушил правила за движение по пътищата, същият да е предприел „спасителна маневра“; наличието на твърдените увреди по тялото на ищеца и причинната връзка именно с ПТП– са неоснователни – страната няма право да оспорва тези обстоятелства, предвид извънпроцесуалното си поведение по частично плащане на обезщетение на ищеца именно във връзка с процесното събитие и относно настъпилите вреди. С плащането е налице признание на горепосочените факти, като оспорването им едва в настоящия процес, съдът намира за недопустимо, а и по същество за неоснователно. Същите освен несвоевременни се явяват и напълно опровергани от събраните писмени и гласни док. и док. средства – налице е констативен протокол за настъпилото ПТП /неоспорен/, механизмът и самото настъпване на произшествието се установяват от св. показания на виновния водач – незаинтересовани и кореспондиращи на останалите док – ва, в т.ч. на приетата без възражения САТЕ, по която ВЛ при устния си доклад, разяснява, че при този тип автобуси, т. нар. „щъркели“, зависи изцяло от водача как ще потегли, как ще пусне съединителя, като при наличие на амортизация, тип „износване“, с течение на времето може да се получи т.нар. „придърпване“. За пълнота – следва да се посочи, че въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото, ответникът не ангажира каквито и да е доказателства за твърдението си да е предприета „спасителна маневра“ от водача.

Що се отнася до възражението за съпричиняване.

Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице принос на увредения, е необходимо поведението му да нарушава предписани правила и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.

По делото не са ангажирани доказателства, които да обосноват законосъобразен извод за наличие на съпричиняване на резултата от страна на пострадалия. Няма такива за конкретно нарушение на предписани правила от негова страна, които не само да са осъществени, но и да са довели до настъпване на инцидента, който да е освен всичко и тяхно следствие. ВЛ по приетата САТЕ посочва какви мерки за безопасност 4 принципно могат да бъдат предприети от пътника, сред които са – да следи движението на автобуса, за да е подготвен да реагира на потеглянето или спирането му; да заеме устойчиво положение като седне или се държи за предвидените за това места; да се отдалечи от евентуални прегради, в които може да се удари. По делото няма данни ищецът да е имал поведение, различно от описаното – действително от съвкупния анализ на доказателствата може да се направи извод, че същият е бил прав, но не и, че не се е държал с ръце за предвидените за това места. В тази връзка – водачът изрично посочва, че не е имал видимост към задната част на автобуса, откъдето се е качил ищецът, но според думите на кондукторката – „човекът се е държал“. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая, такова не е проведено.

За да е налице съпричиняване, е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка. Ето защо, приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г.

ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. Такъв принос не се установява, нито конкретно нарушение на предписано правило, което от своя страна да е довело до настъпване на инцидента, поради което и възражението за съпричиняване не се споделя. То е защитно по характер и следва да бъде установено пълно и главно от заявилата го страна, т.е да е доказано по един категоричен и безспорен начин /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о./, каквото доказване не бе проведено. При липсата на категорични доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между конкретно поведение на пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение за вреди.

С оглед горното, всички елементи от ФС на главната претенция са доказани, при което искът е установен по основание.

Относно неимуществените вреди и размера.