Решение № 3103 от 14.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3103 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20251110202943 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В. М. Д. срещу НП № 24-4332-027200 от 11.11.2024 г., издадено от Г.В.Б., началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушения на чл. 6, т. 1 от ЗДвП (нарушение по пункт 1 от НП), на чл. 103 от ЗДвП (нарушение по пункт 2 от НП), на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП (нарушение по пункт 3 от НП), на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (нарушение по пункт 4 от НП) и на чл. 6, т. 1 от ЗДвП (нарушение по пункт 5 от НП) на основание съответно чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП (по пункт 1), чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП (по пункт 2), чл. 177, ал. 1, т. 4, пр.

1 от ЗДвП (по пункт 3), чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП (по пункт 4) и чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (по пункт 5) са наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева (по пункт 1), глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца (по пункт 2), глоба в размер на 300 лева (по пункт 3), глоба в размер на 10 лева (по пункт 4) и глоба в размер на 20 лева (по пункт 5). От страна на жалбоподателя (включително чрез процесуален представител) се оспорват част от твърденията по фактите съгласно НП, респективно съответстващите на тези твърдения изводи за осъществяване на административни нарушения, като се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски. От страна на наказващия орган (чрез процесуален представител) жалбата се оспорва с излагане на доводи в смисъл, че нарушенията са доказани, като се претендира потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От писмените (ангажирането и на гласни не е нито необходимо за разкриване на обективната истина, нито задължително – аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН /не е и поискан разпит на свидетелите на обвинението съобразно чл. 6 от КЗПЧОС/) доказателствени материали (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, респективно въз основа на нарочно определение за приемане и прилагане), без настоящият съдебен състав да взема предвид каквато и да било презумпция за доказаност, се установява по несъмнен начин - освен оправомощаването - към съответните дати на съставяне/издаване - на 1 актосъставителя и на наказващия орган за съставяне на АУАН, респективно за издаване на НП, по ЗДвП с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи, съответно на директора на СДВР (последната издадена въз основа на министерската заповед), както и определянето на основание чл. 165 от ЗДвП на СДВР (служител нa която структура бил към процесната дата 27.10.2024 г. актосъставителят) - като основна структура на МВР - за осъществяване на контрол по ЗДвП - още (се установява) описаната в обжалваното НП като препратка към АУАН фактическа обстановка, което описание е налично по делото и с което страните са запознати, с изключение на изложеното касателно това, че превозното средство е било спряно от движение, който въпрос има правен характер и ще бъде обсъден по-долу, както и (се установява още), че за процесния автомобил била сключена съответната застраховка „Гражданска отговорност“ още на 15.10.2024 г., а също и това, че към процесната дата срещу жалбоподателя Д. имало издадени и влезли в сила 3 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване е/е бил възложен на органите на МВР, като за последно такова НП било влязло в сила през 2015 г.

Независимо от липсата на приложени видеозаписи от осъществената контролна дейност (на съда и служебно е известно, че подобни записи се съхраняват от органите на МВР за относително кратък срок и обичайно поради това такива записи не могат да бъдат осигурени за нуждите не само на административно-наказателното производство, но и за нуждите на наказателното производство), изложеното както в процесния АУАН, така и в приложената докладна записка, следва да бъде кредитирано – извън въпроса за наличието или липсата на регистрация на управлявания от жалбоподателя автомобил (който въпрос, както вече стана дума, е от правно естество). Конкретно изложеното в докладната записка е доста подробно и логично, препредадена е в докладната записка изложена още към момента на извършване на процесната проверка защитна версия на нарушителя, като особено впечатление прави предоставената информация за изтъкната от водача на съответния автомобил причина за поведението му, а именно, че е играл хазарт и е изгубил конкретно 5000 лева, като подобна конкретика съвсем не кореспондира с хипотеза на евентуална т. нар. „постановка“ от страна на органите на МВР. Спирането на проверявания автомобил едва след кръстовището с бул.

„Братя Бъкстон“ логически кореспондира точно с поведение на водача, при което същият, бидейки ядосан от загубата на проиграни пари, преминава съзнателно на забранителен сигнал на светофарната уредба, респективно съзнателно ускорява управлявания от него автомобил, опитвайки се продължително време да избегне полицейската проверка. Напълно логична е изложената в докладната записка версия относно това как в крайна сметка е бил спрян преследваният автомобил, а именно благодарение на пътния трафик. В докладната записка ясно е описано поведение на нарушителя, което по никакъв начин не кореспондира с незнание (по-рано от момента непосредствено преди осъществилото се все пак спиране) от негова страна за това, че му е подаден съответният сигнал за спиране от полицейски автомобил, като липсва и всякаква житейска логика именно при такова дълго преследване гн Д. да не е разбрал, че такъв сигнал се подава и се отнася именно до него, независимо от наличието и на други автомобили, движещи се в съответния период по съответния пътен участък и в съответната посока, т. е. съдът достига до еднозначното (единствено логически възможно) заключение в смисъл, че въззивникът е знаел за подадения му сигнал за спиране още от самото му подаване и съзнателно не му се е подчинил. Разбира се, към съдържанието на докладната записка (а и към това на АУАН) могат да се „поставят“ множество и все нови и нови „изисквания“, като например за описание на разстояние, от което е наблюдаван преследваният автомобил и то във всеки отделен момент от въпросното преследване, за описание на това под какъв ъгъл на зрение всеки един от полицейските служители е наблюдавал преследвания автомобил във всеки отделен момент от преследването и пр. В действителност коментираната тук докладна записка, както вече стана дума, е с доста подробно съдържание и логически няма как да се очаква (нито има някакво нормативно установено изискване към нея в подобен смисъл) тя да съдържа непременно и още 2 подробности.

Липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, в това число като е налице и съответната компетентност на актосъставителя и наказващия орган съобразно (съответно) чл. 189, ал. 1 и ал. 12 вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Правилни с оглед установената фактическа обстановка се явяват изводите на наказващия орган относно прилагането на материалния закон с изключение на тези по пункт 3 от постановлението (за което ще стане дума след малко).

Следва да се има предвид още, че уредбата по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП се явява на практика специална (доколкото терминът „откаже“ предполага иманентно умисъл) спрямо тази по чл. 270, ал. 1 от НК (отделен е въпросът доколко целесъобразен е подобен законодателен подход), респективно не е налице в случая досежно пункт 2 от НП хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН

Буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП би изисквало носене (изискването за носене пък логически е свързано практически единствено с представяне на документа на контролните органи, което разширително тълкуване на закона не противоречи на чл. 46, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗНА, противно на масово възприетото схващане в обратния смисъл, намерило място дори в мотивите /същите сами по себе си не съдържат задължително тълкуване на закона/ към тълкувателен акт на ВАС, доколкото визираната законова забрана се отнася до правоприлагането по аналогия, т. е. в хипотезите, при които нормативният акт е непълен и поради това съответно се прилагат други разпоредби или правни принципи, а при т. нар. разширително тълкуване единствено се установява действителният смисъл на закона, с който действителен смисъл така или иначе всички правни субекти, в това число правоприлагащите органи, така или иначе следва да се съобразяват, като прилагането на закона съобразно действителния му смисъл логически няма как да доведе до отклонение от принципа за законоустановеност на административното нарушение /както и на престъплението/ и на неговото наказание) на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) в неговата цялост, т. е. и на част !, и на част II, но логиката на закона (действителният му смисъл) не е такава – достатъчно е носенето на именно част II от СУМПС, изводимо от разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства; не се касае за противоречие между закона и наредбата, именно доколкото действителният смисъл на съответната тълкувана тук законова разпоредба съвсем очевидно е свързан с необходимостта контролните органи да получат при съответната пътна проверка достъп до конкретен обем данни при това по относително удобен за това начин, което се осъществява именно чрез представянето пред тях от страна на съответния водач на съдържащата по-малко (но пък основни такива) данни част II от СУМПС; именно целта (идеята) за бърз и лесен достъп на проверяващите до съответните данни е в основата на извода, до който се достига, че носенето и представянето на контролните органи единствено на част I от СУМПС (независимо от това, че в нея се съдържат данните и по част II) не удовлетворява законовото изискване по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Наказанията по останалите пунктове на НП извън пункт 3 (във връзка с него, както ще бъде посочено по-долу, се следва постановяване на частична отмяна) се явяват съобразени с установеното в закона от гледна точка на вид и размер, в това число – при всяко положение - от гледна точка на уредбата по чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН (включително съобразявайки значението за материалния статус на въззивника от гледна точка на самото наличие на заплащане от негова страна на адвокатски хонорар в размер на 600 лева – виж чл. 27, ал. 2, предложение последно от ЗАНН!), като се явяват и напълно пропорционални, 3 имайки предвид конкретното поведение на водача в процесната ситуация, а именно това колко дълго се е наложило да се провежда преследване, като при всяко положение визираната процесна ситуация (цялостната такава) не обуславя извод за наличие на хипотеза по пар. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (т. е. на хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН).

Превозното средство, обаче, не е било спряно от движение към процесната дата.

Вярно е, че уредбата по чл. 44 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства изисква подаване на нарочно заявление за пускане в движение на превозното средство и в хипотези на приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП. Вярно е и че съдебната практика (поне известната на настоящия съдебен състав до момента) е в смисъл, че такова изискване действително е налице, за да бъде преустановено правното положение на спирането от движение при приложена ПАМ по чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП, но тази съдебна практика по никакъв начин не се явява задължителна за настоящия съдебен състав по настоящото дело и не следва да бъде споделена. В действителност наредбата противоречи на нормативен акт от по-висок ранг и по-конкретно на самата разпоредба на чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП, поради което в това отношение съобразно чл. 15, ал. 3 от ЗНА визираната наредба не следва да се прилага (а следва да се приложи законът). Това, че така коментираната наредба е издадена въз основа на законова делегация именно по ЗДвП не означава, че същата може да съдържа правила, отклоняваща се от тези по ЗДвП (самият ЗДвП, поне що се отнася до обсъждания конкретно тук въпрос, не урежда възможност за подобно отклонение). Липсва логическо основание за тълкуване на разпоредбата на чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП в какъвто и да било друг смисъл, освен че спирането от движение на превозното средство има действие само до момента, в който бъде сключена съответната задължителна застраховка (без дори да е необходимо представяне на органите на МВР на съответната полица), след който момент по силата на самия закон (ex lege) се преустановява правното положение, съгласно което превозното средство е спряно от движение; от този момент нататък обективно отпада причината, обусловила спирането от движение, което – освен това - като факт (сключването на застрахователния договор) е (и винаги е било по време на действието на разпоредбата на чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП, макар и не така технически лесно, както понастоящем) лесно проверимо и служебно от страна на органите на МВР. Съпоставяйки разпоредбата на чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП с тази на чл. 171, т. 1, буква „е“ от ЗДвП, прави впечатление, че в съдържанието на последната спомената разпоредба реално е формулирано изискване за представяне на съответната полица, за да се преустанови действието на наложената ПАМ; в тази връзка се открива едно съществено различие между двете хипотези – СУМПС е пряко свързано съгласно законовата уредба по ЗДвП със самото наличие на правоспособност и когато СУМПС е временно отнето като израз на прилагане на ПАМ съответните лица нямат право да управляват МПС, респективно разбираемо е законодателят да установи една по-усложнена спрямо тази по чл. 171, т. 2, буква „в“ от ЗДвП процедура по прекратяване на действието на съответната ПАМ, доколкото логически това преустановяване е свързано с получаването от страна на водача обратно на неговото СУМПС (което като процедура неминуемо в една или друга степен ще бъде свързано с известни формалности); неслучайно ПАМ по чл. 171, т. 2 от ЗДвП не представлява временно отнемане на свидетелството за регистрация на МПС (СРМПС), а представлява (съгласно използваната от законодателя терминология) спиране от движение на МПС. Поради така изложеното от правна страна се налага изводът, че към процесната дата 27.10.2024 г. приложената по-рано ПАМ, визирана в НП, вече е била с преустановено действие и автомобилът не е имал характеристиките на спрян от движение. Това означава, че материалният закон е приложен неправилно, що се отнася до пункт 3 от НП 4

Разпечатката съдържа 17 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/064d6dd5-be2b-4112-a8f7-070711e662e8