Протокол № 1059 от 05.06.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1059 гр. Пазарджик, 05.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20255220100608 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

И на второ повикване в 11:52 часа, се явиха:

Ищцата

С. К. А. – редовно призована, се явява лично. По делото е постъпило становище от процесуалния представител на ищцата, в което са развити доводи във връзка с допуснати по делото доказателства.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л** АД редовно призван, не изпраща представител. От ответника, чрез неговия процесуален представител е постъпило писмено становище с въпроси, които да бъдат зададени на допуснатите по делото свидетели.

Явяват се допуснатите по делото свидетели Т. С. А. и П. К..

ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Да се гледа делото.

С оглед редовното призоваване на страните съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Поддържам иска и това, което е заявил моят адвокат в писменото становище.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Правната квалификация на делото е по чл. 422 от ГПК.

Подадена е искова молба от С. К. А. ЕГН: **********, чрез адв. В. Р. със 1 служебен адрес за връчване на съобщения и призовки: гр. ** срещу „Л**“ АД, ЕИК: **, адрес: гр** с цена на иска 2000 лв., частичен иск от 5000 лв., в която се твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил „** **“ с ДК№**, като на 23.05.2024 в гр. Пазарджик в района на кръстовището на б**“ било настъпило ПТП. Твърди се, че причина за катастрофата била неправомерно потегляне от страна на водача на товарен автомобил ** с ДК№**, който поради движение в грешна лента за движение засича водачът на лек автомобил „** **“ с ДК№**, в следствие на което настъпва ПТП между двете ППС. Твърди се, че лек автомобил „** **“ с ДК№** към момента на ПТП е бил шофиран от **.

Твърди се, че в резултат на ПТП, върху автомобила на ищцата били нанесени сериозни увреждания, които по вид и степен били подробно описани в Описзаключение на застрахователя. Твърди се, че автомобилът бил предоставен за оглед и заснемане от служители на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на товарния автомобил – Л**, както и че било изготвено Опис-заключение, в което били документирани щетите по автомобила. Твърди се, че мястото на ПТП е било посетено от органите на KAT-МВР, но след като установили, че няма спор относно вината, тъй като шофьорът на товарния автомобил бил признал вината си, водачите били посъветвани да изготвят двустранен протокол помежду си. Твърди се, че такъв протокол бил изготвен между водачите, като водачът на товарния автомобил признал вината си. Твърди се, че към датата на ПТП за товарен автомобил ** с ДК№** е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, с оглед на което обстоятелство и предвид извършеното виновно увреждане от страна на шофьора на товарния автомобил ищецът счита, че застрахователното дружество дължи плащане на застрахователно обезщетение в размер на действително претърпените вреди.

Твърди се, че с писмо изх.№195/25.06.2024 год. Л** отказва да изплати полагащото се застрахователно обезщетение с мотив, че не било ясно обстоятелството кой е виновен за събитието. В тази връзка се твърди, че за ищцата се породил правен интерес да потърси правата си по съдебен ред за да й бъде изплатена сумата от 2 000 лв., частична сума от 5000 лв. представляваща дължимо се в случая застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Твърди се, че пред Районен съд София било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Л**, като съдът разгледал Заявлението и било образувано частно гражданско дело №55156/2024 год., на 162 граждански състав, във връзка с което била издадена Заповед за изпълнение, както и че в законоустановения срок длъжникът депозирал възражение срещу издадената заповед, поради което е депозиран и настоящия установителен иск. Моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че длъжникът по делото „Л**“ АД дължи на С. К. А. сумата от 2000 лв., 2 частичен иск от 5000 лв. сума, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за периода от датата на депозиране на Заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на сумата. Моли се съдът да осъди ответника да заплати сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство, в т.ч. адвокатско възнаграждение за което се сочи, че ще бъде предоставен списък по чл. 80 от ГПК. На основание чл.127, ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която може да бъде наредена сумата, а именно: „Първа Инвестиционна Банка“ АД, IBAN: **. Сочат се доказателства.

Формулирани са доказателствени искания. Моли се, в случай че процесуалният представител на ответника претендира адвокатско възнаграждение /юрисконсултско възнаграждение/ по-голямо от предвидения минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2014 год. за минималните адвокатски възнаграждения /Наредба за заплащането на правната помощ/ съдът да вземе предвид възражението на ищеца, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л**” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***А, ЕИК **, представлявано от Валентин Илиев и Владислав Милев - изпълнителни директори, чрез пълномощника юрк. И. А. К., с който е изразено становище, че предявения иск се оспорва по основание и размер. Твърди се, че във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие в Дружеството била постъпила претенция от ищцата по настоящото дело за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № P**, причинени вследствие настъпило пътнотранспортно произшествие на 23.05.2024г., във връзка с което в ответното дружеството била образувана щета под № 1205-5000-24-000084, като претенцията е била отказана, като неоснователна и недоказана пред ЗК “Л**“ АД, за което ищеца бил уведомен с писмо изх.№ 195/25.06.2024 г. Сочи се, че съображенията за отказа по щетата са следните: Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило единствено по причина от действията на водача П. К. при управлението на лек автомобил „**“ с рег. № C**, в която връзка се оспорват твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача П. К.. Сочи се, че събитието било настъпило в град Пазарджик, на Т-образно кръстовище между **в”, като двата автомобила се движили попътно в две пътни ленти. Твърди се, че било видно от сайта Google maps, че на мястото на което е настъпил транспортния инцидент кръстовището е с две пътни ленти, няма разделителна линия, която да забранява изпреварването в участъка.

3

Твърди се, че при този механизъм, за да настъпи транспортния инцидент, маневрата на л.а. Б - марка „**“, модел „**“, с рег. № P** преминаване в друга пътна лента трябвало да стане след като се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението. Изложено е становище, че предвид факта, че въпросната маневра не е забранена в участъка, водачът на лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № P**, който ще предприеме маневра за преминаване в друга пътна лента следва да се съобрази с чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, който гласял, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да с убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневра, като се съобразява с тяхното положение, скорост и посока на движение. Във връзка с изложеното, се счита от ответника, че вина за транспортния инцидент има единствено водачът на лек автомобил „**“, модел „**“, с рег. № P**, който с неправомерните си действия е станал единствена причина за настъпване на транспортния инцидент. С оглед на изложеното се счита, че не са налице основанията за ангажиране на договорната отговорност на ответника и че претенцията е изцяло неоснователна. Твърди се, че ответникът е изпълнил задълженията си, като произнасянето по основателността на претенцията е осъществено с писмен негов изх. № 195/25.06.2024 г. и на ищецът е отказано изплащането на застрахователното обезщетение по изложените по-горе съображения. Твърди се, че с оглед липсата на представени доказателства, ЗК “Л**“ АД е в невъзможност да се произнесе по основателността на предявената застрахователна претенция. На следващо място се сочи, че липсват доказателства за извършен ремонт на автомобила и за ЗК “Л**“ АД не било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 1205-5000-24-000084, предвид което с поведението си ответното дружество не е дало повод за образуване на настоящото съдебно производство. Твърди се, че с оглед изложените и от представените по ликвидационната преписка документи не са изяснени причините и обстоятелствата за настъпилото събитие. Сочи се, че застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи само при условие, че категорично и безспорно са установени обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, неговият механизъм и наличието на причинно-следствена връзка между събитието и заявените вреди. Оспорва се предявеният иск и по размер, като се счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. При условията на евентуалност, се счита, че размерът на вредите на лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № P** следвало да бъде определен съгласно чл.386, ал.2 от КЗ по методиката на 4

Наредба № 24 за задължителното застраховане, приложима към момента на събитието. Твърди се, че обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приетата от КФН Наредба № 24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС. Сочи се, че при причиняване на имуществени вреди на превозно средство от водач, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят на деликвента по посочената застраховка дължи на третото увредено лице /собственик на увреденото превозно средство/ обезщетение за вредите, изчислено по правилата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и тези на Наредба № 24/2006г. Предвид изложените съображения, се счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК”Л**”АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което се моли съдът да приеме иска за неоснователен. Твърди се, че за да бъде ангажирана договорната отговорност на ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ следвало вината на застрахования при „Л**“ водач да е установена по безспорен начин, каквито данни се твърди, че липсвали към настоящия момент. Заявено е, че в случай, че претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е над минималния размер съгласно НМРАВ, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Оспорва се изцяло иска за присъждане на законна лихва като неоснователен. Сочи се, че искът за лихви е акцесорен и неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихви. Изразено е становище по доказателствата.

Формулирани са доказателствени искания. Сочат се доказателства.

Съдът УКАЗВА на ищеца, че негова е доказателствена тежест за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, с които обосновава претендираните си права, а ответникът следва да сочи доказателства за обстоятелствата обосноваващи неговите възражения.