Решение № 82 от 23.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№І-

8 23.01.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена ВЪРБАНОВА

2/ мл.с. Марина МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1882 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ ********* чрез процесуален представител Ана Димчева- юрисконсулт в ОДМВР-Бургас, против Решение № 2293 от 30.09.2019г., постановено по гр.д.№ 3269/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на К.М. М. сумата от 1514,39 лева, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за 235,66 часа извънреден труд,получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от М. за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. нощен труд от 1648 часа,ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на депозиране на исковата молба на 23.04.2019г. до окончателното й изплащане, както разноски в размер на 480 лева.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, тъй като безспорно било установено по делото, че положения от М. нощен труд бил отчетен и заплатен; неправилно районният съд преизчислил положеният от М. нощен труд по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че по отношение положения от ищеца нощен труд приложение намирали правилата на действалите към процесния период от време Наредба №

8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба

№ 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като в така сочените наредби липсвал текст, който да урежда увеличаване на часовете нощен труд по коефициент, за разлика от действалата преди това Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.В чл.3,ал.3 от Наредба

№ 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. било предвидено, че за държавните служители на МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 часа и 6.00 часа, като работните часове не следвало да надвишават средно

8 часа за всеки 24-часов период, което означавало, че съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 /т.е. 8 часа нощен труд, равни на 7 часа дневен труд/ , а не както е по КТ и по Наредба за структурата и организацията на работната заплата/ при тях 7 часа вощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд/.В този смисъл въззивникът навежда довода- че извънреден труд би бил налице само в случай, че служителя в МВР действително работи извън установеното работно време, в който смисъл и цитира заповеди на Министъра на МВР както следва: № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г.,предвиждащи допълнително възнаграждение за нощен труд на държавните служители в размер на 0,25 лева за всеки отработен час или за час от него за времето между 22.00 часа и 6.00 часа.Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се обоснове от БРС препращане по аналогия към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на БРС и отхвърляне на предявените искове.В проведеното пред Окръжен съд-Бургас открито съдебно заседание представител на въззивника не се явява, редовно уведомен; с писмено становище юрисконсулт Ана Димчева поддържа въззивната жалба и моли уважаването й. При отхвърляне на въззивната жалба заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивното дружество не се представлява; с нарочна писмена молба се поддържа въззивната жалба и се моли уважаването й.

В законовия срок против въззивната жалба не е предявен писмен отговор от въззиваемата страна. В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемия и неговия процесуален представител не се явяват,; постъпила е писмено становище от адвокат

Васил Ставрев като процесуален представител на К. М.,в което се заявяват съображения и правни доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на К.М. М. , с която претендира, че като държавен служител – полицай е положил труд, извън установеното работно време и за периода от

01.01.2016г. до 31.12.2018г., за което следва да му се заплати допълнително сумата в размер на 1526 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 256часа за сочения период от време, които часове били разлика между заплатен нощен труд и преизчисления с коефициент 1,143 и отчетен като извънреден труд, заедно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

Ищецът е направил отказ от иск за периода януари- февруари 2016г., както и за сумата над 1514,39 лева до първоначално заявения размер от 1526 лева , в които части производството по делото е прекратено; претендира се сума в размер на 1514,26, представляваща нетния размер на допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от общо 235,66часа за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и по конкретно – специалните разпоредби на чл. 187 и сл. от ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

Не е спорно, че ищецът е служител на МВР от 10.03.1989г. и до настоящия момент, като за периода от

01.01.2016г. до 31.12.2018г. е заемал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при Първо РУ на МВР-Бургас към ОД МВР-Бургас; „Охранителна полиция“ при

І-во РПУ-Бургас към ОД на МВР-Бургас; „младши автоконтрольор І степен“ в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ към сектор „Пътна полоция“ при отдел „Охранителна полиция „ към ОД МВР-Бургас-удостоверение №251000-9474/02.05.2019 г. на ОД МВР-Бургас, л. 12 от делото на БРС/.

Не е спорно и че за периода от процесния период от време ищецът М. е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

Представят се Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г.; №

8121з-40/15.01.2015г. ; №

8121з-663/05.06.2015г.; № 8121з-437/28.04.2016г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и

06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По искане на страните по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,извършена от вещото лице Тонка Джалева, която по поставени от ищеца заключение е изготвила заключението.

Според заключението на вещото лице по задачите, формулирани от ищеца , последният е положил за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г.

2 508 часа труд на 12-часови смени. От тях нощен труд са 1 648 часа. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 1 648 часа възлиза на 1 883. 66 часа и води до положен извънреден труд от 235. 66 часа. На ищеца е начислен и изплатен нощен труд за 1 648 за процесия период, колкото са и отчетените часове по протоколи. За тези 1 648 часа са изплатени 412 лева. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 235,66 часа, като стойността му е 1 514,39 лева

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.

С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).

Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби както следва:

За периода от 02.06.2016 г. до

29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).