Определение № 612 от 02.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. Кюстендил, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20241500500473 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 8268/09.07.2024 г., депозирана от Р. Р.

А., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, ***, ет. 2, срещу протоколно определение от 03.07.2024 г. по гр. д. № 177/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е оставено без уважение искането на ответницата с правно основание чл.

341, ал. 2 ГПК в делбената маса да бъдат включени поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост на изводите на първоинстанционния съд. Отправя се искане същото да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба И. И. В., чрез пълномощника си адв. Драгомир Марков, оспорва същата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Сочи, че по отношение на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Кюстендил пред първоинстанционния съд е представено влязло в сила съдебно решение, с което спорът между страните относно имота е решен. Във връзка със самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Кюстендил изразява становище, че същият е изключителна негова собственост, поради което правилно съдът е оставил без уважение искането за включването на имота в делбената маса.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. В тази връзка въззивният съд се солидаризира със становището застъпено в определение № 102 от 2.06.2017 г. по ч. гр. д. № 1306/2017 г., II ГО на ВКС, определение № 365 от 18.07.2011 г. по ч. гр. д. № 312/2011 г. I ГО на ВКС, определение № 49 от 06.02.2012 г.

1 по ч. гр. д. № 612/2011 г. I ГО на ВКС и др., че определението, с което се отказва включване на недвижим имот в делбената маса по искане на ответника следва да се приравни на прекратително такова, поради което подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията, на които се основава този извод са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от И.

И. В., срещу Р. Р. А., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 341 и сл. ГПК за допускане извършването на съдебна делба на следния недвижим имот:

- сграда с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-10-31/16.02.2011 г. на началника на СГКК - гр.

Кюстендил, с адрес на сградата: гр. Кюстендил, местност „Гола Велика“, със застроена площ от 33 кв.м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, представляваща едноетажна стопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 696 кв.м., с трайно предназначение на имота: земеделска земя, при съседи на имота: поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот идентификатор *** при квоти по 1/2 ид. ч. за И. И. В. и за Р. Р. А..

С депозирания отговор на искова молба, ответницата А. е поискала в делбената маса да бъдат включени също:

- поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-10-31/16.02.2011 г., на началник СГКК - гр. Кюстендил, който поземлен имот се намира в землището на гр.

Кюстендил, ЕКАТТЕ: 41112, в местност „Гола Велика“, целият поземлен имот е с площ 696.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), при съседи на имота: поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот идентификатор *** и поземлен имот идентификатор ***, чиято делба да бъде допусната при квоти по 1/2 ид. ч. за И. И. В. и за Р. Р. А. и

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 28.04.2020 г., адрес на имота гр. Кюстендил, п.к. 2500, ***, бл. 41, вх.

А, ет. 3, ап. 7, самостоятелният обект се намира на етаж 3 (три) в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен 2 имот с идентификатор ***, и представлява апартамент състоящ се от две стаи и кухня, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ от 68.59 кв.м. (шестдесет и осем цяло и петдесет и девет стотни квадратни метра), прилежащи части: избено помещение № 7 (седем) и 2.880% ид.ч. (две цяло осемстотин и осемдесет хилядни процента идеални части) от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, стар идентификатор няма, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, чиято делба да бъде допусната при квоти

3/4 ид. ч. за И. И. В. и 1/4 ид. ч. за Р. Р. А..

Със становище с вх. № 3907/05.05.2022 г. ищецът В. се е протИ.поставил на искането за включване в делбената маса на посочените от ответницата имоти с аргумент, че същите не са съсобствени между страните по делото. Същата позиция ищецът е заявил в проведеното на 25.05.2022 г. първо ОСЗ по делото.

В посоченото заседание, както и в становище с вх. № 4815/31.05.2022 г. ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Б., е заявила, че поддържа единствено искането си за включване в делбената маса на поземлен имот с идентификатор ***. За яснота, в ОСЗ проведено на 09.11.2022 г., адв. Б. е посочила, че ответницата оттегля искането си за включване в делбената маса на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

В протокол от ОСЗ проведено на 09.11.2022 г. е обективирано изразено от съда по време на заседанието становище, че същият следва да приеме като допустимо искането на ответницата за включване в делбената маса на посочените от нея имоти, като по основателността му ще се произнесе с акта си по същество. Изричен акт по направеното искане, обаче, не е постановен. Съдът единствено е указал на ищеца, че по исканията на ответницата за включване на имоти в делбената маса и по основателността на иска ще се произнесе с акта си по съществото на спора.

С протоколно определение от 09.11.2022 г. съдът, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спрял производството по делото до приключване с влязло в сила решение на гр. д. № 705/2022 г. по описа на РС – Кюстендил, образувано по искова молба на Р. Р. А., с която се е искало да се признае за установено по отношение на И. И. В., че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-10-31/16.02.2011 г. на началник СГКК - гр. Кюстендил, целият с площ: 696.00 кв.м., при съседи на имота: поземлен имот идентификатор ***, поземлен имот идентификатор *** и поземлен имот идентификатор ***, на основание придобиване на имота по време на фактическото съжителство между страните и наличието на съвместен принос за закупуването му. Преюдициалното производство е приключило с влязло в сила на 30.04.2024 г. решение, с което предявеният положителен установителен иск е бил отхвърлен, с оглед на което с определение № 715/21.05.2024 г. делбеното производство е възобновено.

С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от 03.07.2024 г.

3 съдът е оставил без уважение искането на ответницата в делбената маса да бъдат включени поземлен имот с идентификатор *** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор

***, приемайки, че същото е неоснователно.

Първоинстанционният съд се е мотивирал с наличието на влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 705/2022 г. по описа на РС - Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от Р. А. положителен установителен иск за собственост на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** поради придобиването му при принос на ищцата и по време на фактическото съжителство между нея и И. И. В.. По отношение на искането за включване в делбената маса на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 4112.504.444.1.7 съдът е посочил, че с оглед обстоятелствата, на които се позовава ответницата, същото е неоснователно, доколкото имотът, съгласно твърденията на А., е бил закупен от ищеца по време на предходен негов брак, поради което наличие на съсобственост между страните поради придобиването на имота по време на брака им не се констатира.

При така установеното от фактическа страна, от правна КОС приема следното:

Съдебната делба представлява особено исково производство характеризиращо се със специални правила сред които и предвидената в чл. 341, ал. 2 ГПК възможност ответникът да заяви включване в делбената маса на съсобствени между страните по делото имоти различни от посочените от ищеца. По този ред се постига разширяване предмета на делото с оглед постигане специфичната цел на делбеното производство - да се прекрати съсобствеността на имотите по някой от предвидените в ГПК способи, така че всеки съделител да получи дял в натура. Доколкото разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК регламентира специфичен способ за обективно съединяване на искове в делбения процес, искането за включване в делбената маса и на други имоти следва да бъде заявено с писмена молба, в която същите да се индивидуализират надлежно, да се посочи основанието, на което се поддържа, че е налице съсобственост и лицата, между които се претендира тя да е налице.

В конкретния случай искането на ответницата по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК отговаря на посочените изисквания, като същото е направено и своевременно – с отговора на исковата молба. Изложени са твърдения, че имотите, чието включване в делбената маса се иска, са съсобствени на страните по делото както и такива относно основанието, на което ответницата твърди, че е възникнала съсобствеността. Основанието, на което се поддържа, че е налице съсобственост, се включва в предмета на делото и има значение и във връзка с извършването на преценка дали искът за делба е допустим с оглед наличие на влязло в сила решение, с което между същите страни е разрешен спор, касаещ наличието на съсобственост.

По първоинстанционното дело е представен заверен препис на решение № 78/27.01.2023 г., постановено по гр. д. № 705/2022 г. по описа на РС – Кюстендил, влязло в сила на 30.04.2024 г., с което е отхвърлен предявеният от Р. Р. А. иск за признаване за установено по отношение на И. И. В., че ищцата е собственик на ½ ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** – идентичен с този, чието включване в делбената маса се иска. От текста на решението се установява, че основанието, на което се е твърдяло да е възникнала съсобственост, е придобиване на имота по време на фактическото съжителство 4 между страните и наличието на съвместен принос за закупуването му, като е изтъкнато, че за целите на данъчното законодателство същият е бил деклариран пред Община Кюстендил, Дирекция „Местни данъци и такси“ при равни права за А. и В.. Същото основание за възникване на съсобствеността върху имота се поддържа в искането по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК. Следва да се посочи, че в производството по чл. 341 и сл. ГПК съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание.

Разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК предвижда забрана разрешен с влязло в сила решение спор да бъде пререшаван като, за да бъде приложена същата, е необходимо да налице пълен обективен и субективен идентитет между предявения иск и разрешения с влязло в сила решение такъв. Въззивната инстанция се солидаризира с извода на първоинстанционния съд, че въпросът съсобствен между страните в делбеното производство ли е поземлен имот с идентификатор ***, на който следва да се даде отговор във фазата по допускане на делбата, вече е разрешен с влязло в сила решение. Налице е пълно тъждество между решение № 78/27.01.2023 г., по гр. д. № 705/2022 г. на РС – Кюстендил и искането по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК за включване в делбената маса на поземлен имот с идентификатор *** по отношение както на страните, така и на имота и на твърдяното придобивно основание.

Разпечатката съдържа 40 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/064c6393-dd24-48da-a05b-4050694bc17e