Решение № 122 от 28.05.2021, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н

И Е

№

122 28.05.2021г. град Кюстендил

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският административен съд на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА

АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА с участието на секретаря Ирена

Симеонова и в присъствието на прокурор Марияна

Сиракова от КОП като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова касационно административнонаказателно дело № 95 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.211 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Началникът на ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, пл.“Ген.Иван Колев“ №1 обжалва решението по а.н.д.№1292/2020г. на РС – Кюстендил. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с отсъствие на нарушение по чл.44, ал.1 от ЗАНН и доказани противоправни деяния. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

В писмена молба адв.Х.В. от САК като пълномощник на ответника Д.С. със съдебен адрес: ***, офис 12 оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски в първоинстанционното и касационното производство.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, считайки решението на районния съд за правилно, доколкото съдът правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на въззивно обжалване е НП №30-0000148/13.10.2020г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на Д.С. са наложени следните административни наказания:

1/за нарушение на чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2000лв. и 2/за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20лв.

От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 13.10.2020г. около 10.40 часа служителите от ОО „АА“ – Кюстендил св.Кирилов и св.Берсински при извършена проверка в с.Жиленци на ГП Е-871 констатирали, че проверяваното МПС – влекач от категория №3 с рег.№****** с водач нарушителя извършва обществен международен превоз на товари, като в момента на проверката е празен от Република Северна Македония през Република България за Република Германия, като водачът не е представил заверено копие от лиценз за Общността и МПС-то няма валидно удостоверение за техническа изправност. АУАН и НП са изготвени на една и съща дата.

При така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП. По отношение на процедурата съдът е установил нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН, т.к. НП е издадено преди изтичане на 3-дневния срок за възражение срещу АУАН, без да са налице предпоставките на чл.44, ал.4 от ЗАНН. Посоченото нарушение е прието за съществено, т.к. е ограничило правото на защита на дееца, поради което независимо от доказаните деяния, съдът е отменил НП. В мотивите на решението съдът е формирал становище за неоснователност на претенцията на нарушителя за деловодни разноски, т.к. липсват представени надлежни доказателства за тяхното извършване. Съгласно договора за правна помощ с пълномощно, няма данни за плащане на договорената сума и начина за това.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е правилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:

По процедурата:

Неправилен е решаващият извод на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснато съществено нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Нормата е обща спрямо специалната такава по чл.44, ал.4 от ЗАНН, която е осъществена по казуса. Чл.44, ал.4 от ЗАНН е във връзка с правомощието на АНО по чл.52, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Нормите възлагат в задължение на АНО издаването на НП в деня на получаване на административнонаказателната преписка, т.е. в деня на съставяне на АУАН, в хипотезата на отсъствие на постоянен адрес на нарушителя в Република България.

Посоченият в АУАН и издаденото НП адрес на нарушителя е в Република Северна Македония, като същият адрес е вписан в издадения на лицето чуждестранен паспорт. Няма данни по преписката лицето да има регистриран постоянен адрес в Република България. При това положение, правилно АНО е издал НП в деня на съставяне на АУАН по реда на правилото по чл.44, ал.4 от ЗАНН след прилагане на писмените обяснения на водача, което правило е правоизключващо за срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Липсва допуснато от органа съществено нарушение на процедурата по издаване на НП, противно на приетото от съда.

По съществото на спора:

Неправилен е извода на съда за доказани съставомерни деяния.

За нарушението по чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №11/31.10.2020г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари:

Нормата създава задължение при извършване на международен превоз на товари в превозното средство да се намира заверено копие на лиценза на Общността. Нарушаването на това правило се санкционира по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр с налагане на глоба на водача на МПС в размер на 2000лв. при първо нарушение. Санкционната норма има предвид изначална липса на документа, поради неговото непритежаване.

Обвинението по т.1 от НП е за това, че при извършената от контролните органи проверка на МПС водачът не е представил заверено копие от лиценза на Общността, т.к. МПС не е вписано в списък към лиценза, което покрива хипотезата по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. В случая обаче от показанията на свидетелите и представените към въззивната жалба договор за покупко-продажба на МПС – влекач от 13.10.2020г. с нотариална заверка на подписите, оригинал на фактура №**********/08.10.2020г. и разписка за маршрутна карта от 13.10.2020г. е видно, че водачът като управител на дружеството-собственик на МПС е управлявал влекача без прикачено към него ремарке в деня на неговата покупка. Няма данни за издаден пътен лист или други документи, представляващи доказателства за предстоящ или осъществен превоз на товари с начална и крайна точка на превоза. Писменото обяснение на водача от 13.10.2020г. е на чужд език без да е придружено от официален превод на български език в нарушение на правилото по чл.134 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, поради което не е годно доказателствено средство за вписаните в него обстоятелства. Следователно, липсват доказателства, покриващи съставомерното обстоятелство от обективна страна относно осъществен от водача обществен превоз на товари по легалната дефиниция на §1, т.3 от ДР на ЗАвПр - няма данни превозът да е извършен за чужда сметка или срещу възнаграждение поради липса на съответните превозни документи, като няма данни и за предстоящо оборудване на влекача със съответното ремарке за превозване на товарите в хипотезата на празен курс, направен във връзка с такъв превоз.

Изложеното обоснована извод за недоказано противоправно деяние. Доказването е в тежест на АНО, като съставеният АУАН няма презумтивна доказателствена сила за отразените в него фактически обстоятелства по арг. от чл.92, ал.1-3 от ЗАвПр.

За нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно правилото на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Нарушението на това правило обаче се наказва по специалния състав на чл.181, т.1 от ЗДвП, а не по общия такъв по чл.185 от ЗДвП. Неправилното санкциониране на дееца по неприложим санкционен състав води до незаконосъобразност на НП. Касае се за по-тежко наказуемо нарушение от конкретно посочено лице /собственик или длъжностно лице/, за което липсва обвинение в НП. Освен това съдът не може да измени НП като наложи по-висок размер на наказанието във вреда на нарушителя.

По деловодните разноски пред районния съд:

Правилно е становището на районния съд за неоснователност на искането на жалбоподателя за деловодни разноски поради тяхната недоказаност. В представеният по делото договор за правна помощ с пълномощно има уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 740лв., но няма данни за неговото заплащане към момента на приключване на делото. Представеният договор в касационното производство касае заплащане на възнаграждение само за процесуално представителство пред касационния съд.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК касаторът дължи заплащане на С. на деловодни разноски в касационната инстанция в размер на 450лв. за адвокатско възнаграждение.

Разноските са надлежно поискани и доказани с договора за правна помощ от 16.04.2021г. на л.13 от делото на КАС, като сумата е изплатена изцяло и в брой, поради което договорът служи като разписка за плащането. Липсва възражение за прекомерност на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №260000/05.01.2021г. по а.н.д.№1292/2020г. на РС – Кюстендил.

ОСЪЖДА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на Д.С. /с посочен адрес/ деловодни разноски в размер на 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.