Решение № 352 от 10.03.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10.03.2020 г. Гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА Трети граждански състав

На 11 Февруари 2020 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: Диана

Стоянова

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА гр. дело № 2346 по описа за 2019 година.

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

Ищецът „Юробанк

България” АД твърди в исковата си молба, че в законоустановения срок и в изпълнение на указания по ч. гр. д. № 4861/2013 г. по описа на Районен 3агора, гражданска колегия, Х-ти състав, обективирани в съобщение, получено на 05.04.2019 г., депозират настоящата искова молба с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК. Правният интерес на заявителя за предявяване на иска се обуславяло от обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение било уважено от заповедния съд, но било депозирано възражение на основание чл. 414 от ГПК по ч.гр.д № 4861/2013 г. по описа на Районен съд- гр.

Стара Загора, Гражданска колегия, X-ти състав, с оглед на което заповедният съд бил дал указания на заявителя да предяви положителен установителен иск по чл.

422, ал. 1 ГПК на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Относно допустимостта на подаденото възражение по чл. 414 ГПК от страна на длъжника, излагат следното становище:

На първо място считат, че така подаденото възражение на основание чл. 414 от ГПК било недопустимо, тъй като е направено след изтичане на 14-дневния преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 от ГПК.

По изпълнително дело № 1/2012 г. по опис на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, с рег. № 869 и район на действие ОС - Стара Загора се съдържали доказателства относно връчени книжа на длъжника по образуваното изпълнително дело. Налице било надлежно връчване, обуславящо недопустимост на релевираното възражение на Т.Г..

С оглед на гореизложеното можело да се направи обоснован извод, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение било недопустимо, тъй като не било подадено в предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК двуседмичен преклузивен срок, а изложените възражения не отговаряли на обективната действителност.

В случай, че съдът счете подаденото възражение за ДОПУСТИМО И депозирано в срока, определен в закона, молят съда да приеме следното:

На 16.04.2013 г. бил сключен Договор за потребителски кредит между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД /в качеството му на кредитор/.

Съгласно чл. 1 от

Договора, банката предоставя кредит в размер на 12 260.00 /дванадесет хиляди двеста и шестдесет лева/ за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от 07.06.2012 г. Кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите съгласно Договора лихви, в сроковете и при условията на Договора.

Съгласно чл. 7 от

Договора кредитът следвало да се издължава в брой до 16-то число на месеца или безкасово чрез удръжка от сметка на Кредитополучателя в „Юробанк България" АД по представения погасителен план, неразделна част от Договора.

Съгласно чл. 8 при просрочие на дължимите месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължал лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава.

В чл. 15, ал. 5 страните били уговорили, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по Договора, вземането на Банката ставало изцяло предсрочно изискуемо, без да се прекратявало действието на договора.

На основание чл.

15 от Договора за кредит, „Юробанк България" АД обявила всички вземания по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.04.2013 г., между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД/ в качеството му на кредитор/, за предсрочно изискуеми.

Поради липса на изпълнение, в полза на ищеца възникнали вземанията, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и 86 ЗЗД кредиторът имал право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата, в случай че длъжникът не изпълнил точно задълженията си. Банката предприела действия за принудителното удовлетворение на притезанията си. Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на извлечение от счетоводните книги на основание чл. 417, т. 2 ГПК. Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № 4861/2013 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, Гражданска колегия, Х-ти състав, били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

След получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, било образувано изпълнително производство № 1/2012 г. по описа на ЧСИ Ивелина Любенова Биволова, с рег. № 869 и район на действие ОС - Стара Загора.

Съгласно

Погасителен план към Договор за потребителски кредит от 16.04.2013 г. крайният срок за издължаване бил 16.04.2018 г. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита и предвид постановката на Тълкувателно решение № 8/2017 г., молят съда да осъди ответника да заплати на банката сумите, представляващи изискуеми вземания, представляващи вноските с настъпил падеж, по Договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 16.04.2013 г. между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД /в качеството му на кредитор/.

Молят съда да постанови решение, с което със сила на присъдено нещо, да признае за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на „Юробанк България" АД парични суми, произтичащи от сключен на 16.04.2013 г. Договор за потребителски кредит между Т.П.Г. /в качеството на кредитополучател/ и „Юробанк България" АД /в качеството му на кредитор/.

Молят съда да им присъди направените в заповедното производство разноски, както и направени в настоящото исково производство, както и 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК във вр с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ.

В условията на евентуалност, в случай че съдът отхвърли предявените искове и в случай, че ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които е направил, правят възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. С настоящия отговор сезират и молят на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът да присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже заплащането им /в това отношение т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Сочат, че в това отношение, на основание чл. 236, ал. 1, т.

7 ГПК, която разпоредба има императивен характер в съдебното решение трябва да бъде посочена и банковата сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.

Представят банкова сметка, ***ираните от тях суми.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Т.П.Г., в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни.

Твърди, че издаденият изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4861 от 2013 г. на 15.10.2013 г. удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане като съгласно установената практика, вземанията по изпълнителния лист се погасявали с общата 5 годишна давност от датата на неговото издаване, доколкото въз основа на него не било образувано изпълнително дело, по което да са предприети конкретни изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на давността.

В конкретния случай изпълнителното дело било образувано на 01.03.2019 г. с постановление на съдебния изпълнител, след като изтекла давността на 15.10.2018 г. Действително съществувала законова фикция, че за датата на предявяване на иска, се счита датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но това не фингира висящ съдебен спор за вземане, което между тези два момента било погасено по давност. Веднъж изтекла давността не можела да бъде прекъсвана дори и по силата на посочената законова фикция. Противното би означавало страните - в случая взискателя да удължавал давностните срокове безконечно, което противоречало на императивната правна норма относно невъзможността страните да уговарят по-къси или по-дълги давностни срокове по между си. Заявява, че това би било в пълно противоречие с целта на закона - чл.

113 от ЗЗД. (така стр. 61 и 62, т. 8. Може ли длъжникът да се позове на погасителна давност, изтекла в периода между подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и по чл. 417 от ГПК и предявяването на иска по чл. 422 от ГПК от Предизвикай Давността- сборник, издателство „Сиела", София 2017 г.; така Решение от 30.09.2016 г. по т.д. № 7352 от 2015 г. на СГС).

На следващо място твърдят, че по изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г., не била връчена покана за доброволно изпълнение от страна на съдебния изпълнител по отношение на вземането инкорпорирано изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 4861 по описа на РС - Стара Загора за 2013 г., за да започнел да тече и да е изтекъл срокът за предявяване на възражение по реда на чл. 414 от ГПК. За първи път, покана за доброволно изпълнение по повод на вземането, предмет на настоящото производство, била връчена на ответника по повод на образуваното изп. д. № 20198690400065 по описа на ЧСИ Биволова и затова от този момент нататък започнал да тече срок по реда на чл. 414 от ГПК.

Сочи, че дори и да се приеме, че за вземането по изп. лист, издаден по ч. гр. д. 4861 от 2013 г. на 15.10.2013 г., не е налице правна възможност за възражение по чл. 414 от ГПК, поради обстоятелството, че срокът бил изтекъл през 2013 г., твърдят, че вземането било погасено по давност, тъй като ако е удостоверявало подлежащо на изпълнение вземане, то издаденият изпълнителен лист бил перемиран, и давността била изтекла от датата на последното изпълнително действие по него.

Твърдят, че в рамките на изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г. не били получавали уведомление - покана за доброволно изпълнение, въз основа на която да бъдат уведомени, че предмет на изпълнение по посоченото изпълнително дело бил и изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 4861 по описа на РС-Стара Загора за 2013 г. Твърдят, че по това изпълнително производство били получавали други документи и са извършвани други изпълнителни действия, но никога не били свързвани с вземане, предмет на настоящото производство. Поради тази причина, считат, че в хода на изп. д. № 1 по описа на ЧСИ Биволова за 2012 г. не било възникнало процесуално правоотношение по повод на вземането по настоящото дело и не биха могли да бъдат валидно извършени процесуалните действия по него относно вземането, което било предмет на настоящото дело. Всички действия, които могат да прекъснат давността в хода на изпълнителното дело било необходимо да следват момента, в който длъжникът е уведомен и му е даден срок за доброволно изпълнение. Без да бъде извършено това процесуално действие всички други процесуални действия следвало да се приемат за извършени на неосъществено основание при липса на валидно възникнало процесуално правоотношение.

В допълнение към изложеното в исковата молба не възразяват, че е настъпила предсрочна изискуемост по кредита преди датата на издаване на изпълнителния лист, като предявяват възражение, че Т.П.Г., ЕГН ********** не дължи, вземането, предмет на изп. лист, издаден по ч. гр. д. 4861 от 2013 г. на РС-Стара Загора на 15.10.2013 г., тъй като вземането било погасено по давност след датата на издаване на посочения изпълнителен лист. Погасителната давност настъпила, тъй като от датата на последното изпълнително действие по изп. д. № 1 по описа за 2012 г. на ЧСИ Биволова, до датата на образуване на изп. д. № 20198690400065 по описа на ЧСИ Биволова изтекли повече от 5 години, като в този период изпълнителният лист бил перимиран, предвид обстоятелството, че не са извършвани изпълнителни действия по него в хода на изп. д. № 1 от 2012 г. повече от 2 години по отношение на вземането предмет на настоящото дело, като изтекли повече от 5 години между датата на последното изпълнително действие, доколкото такова било извършено и датата, на която било образувано новото изпълнително дело.