Решение № 571 от 16.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000503333 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 4300/31.07.2023г. постановено по гр.д.№ 3561/2022г. по описа на СГС, ГО, 17 състав, е уважен частично иск с правно основание чл.52 вр.чл.45 ЗЗД, като А. Б. С. е осъден да заплати в полза на Е. Л. К. сума в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения, съдържащи се в коментар, направен в социалната мрежа „Фейсбук“ на страницата на Г. Г. от 31.03.2022г., препечатано и разпространено от сайтове „Топспорт“ и „Спортал“, съдържащо изразите: „Задълженията му само към моето семейство са огромни. Не сметна за нужно да връща дадени от нас заеми за една "малка” и "незначителна " сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян“, „..този господин, който няма нормален работен ден, съпругата му - също. Но пък цял живот е бил на хранилка някъде. И сега е още. “, „Колко хора получават пари за спане, софри и далавери. “, „Голям футболист и изключително нисък човек!", ведно със законната лихва от датата на увреждането - 31.03.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 719,23 лева, направени разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Със същото решение е отхвърлен иска за разликата над сумата от 5 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева, като неоснователен.

1

По компенсация Е. Л. К. е осъден да заплати на А. Б. С. на осн.чл.78 ал.3 ГПК сума в размер на 2093,53 лева, направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК срещу решението е депозирана насрещна въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Е. Л. К. оспорва решението в неговата отхвърлителна част и моли съда да уважи иска му в пълен размер от 26 000 лв. Посочва, че вследствие на обидните и клеветническите твърдения, изразени от С., здравословното му състояние внезапно се влошило, което бива потвърдено от свидетелите А. П. и М. К.. Постоянното силно главоболие и продължителното безсъние, както и изострената чувствителност и осезаемата дистанцираност в общуването, били само част от последиците, вследствие коментара на С.. Това здравословно неразположение, породено от негативните психически преживявания, довело до загуба на концентрация, напрегнатост и нервност в общуването, тъй като ежедневно бил подложен на въпроси - лично и по телефон, от близки и колеги дали изложеното в публикацията е истина. Първоинстанционният съд в противовес на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека, неправилно е дал предимство на правото на свободно изразяване на мнение, пред зачитането на личния и семеен живот, както и на репутацията на личността, закрепена като висша ценност. Честта и достойнството, макар да бъдат морално-етични категории, се свързват с дължимото уважение към личните качества на лицето, неговите морални принципи и почитта, която се дължи на един човек спрямо друг. Трябва да се държи сметка, че правото на свободно изразяване не е абсолютно и не бива да бъде използвано за накърняване и засягане на личността на човека. Твърди, че дори самата съпруга на ответника С. - г-жа С. в своите свидетелски показания твърди, че: „сумите са платени“ и „г-н К. се е разплатил“ (по-отношение на зададени въпроси от процесуалния представител на г-н С.), а на още по-голямо основание твърди, че: „към днешна дата Е. К. не ми дължи пари на мен или семейството ми“ (в отговор на въпрос поставен от адв. Т.). От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е бил изключително притеснен, потиснат и огорчен, като емоционалното му разстройство във връзка с доказаното и потвърдено за неистина от г-жа С., но публикувано от ответника и препечатано чрез екранни снимки („скрийншот“) в многобройни онлайн медии съобщение („коментар") във „Фейсбук", продължило и до днес - година и половина по-късно. Счита, че определеният от СГС размер на обезщетението е силно занижен, съобразно критериите, визирани в чл.52 ЗЗД. Безспорен факт е, че написаното в публикацията от г-н С., под коментара на г-н Г., макар и по-късно изтрито в социалната мрежа „Фейсбук", е видимо под формата на екранна снимка (“скрийншот“), която е разпространена и вече видяна от неограничен брой хора във всички онлайн уеб страници на горепосочените спортни сайтове. Това неминуемо рефлектира върху професионалния му авторитет, мнението на неговите близки, познати, колеги на работното място, както и върху всички, които са прочели и възприели написаното и разпространеното чрез средствата за масова комуникация. Твърди, че СГС не е взел 2 предвид и икономическата конюнктура в страната към 2022г., а от друга - фактът, че ищецът е публична личност с огромен принос за българския футбол, не само като футболист, но и като ръководител с оглед определянето на справедливо обезщетение.

Жалбоподателят-ответник А. Б. С. оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърли предявената претенция в пълен размер. Изтъква факта, че СГС в мотивите си крайно избирателно е посочвал изрази от отговора на ИМ, извън контекста в който са употребени, като по същия начин е тълкувал и преиначавал доказателствата, преповтаряйки хипотезата, виждането и твърденията на защитата на ищеца, без обаче да се обоснове, защо приема изцяло защитната теза на насрещната страна. Категорично още в първото по делото заседание изрично е уточнено, че се оспорва авторството на горепосоченото изявление. Изтъква факта, че не е доказано пълно и главно, че той е автор на твърдените публикации. От обжалваното решение не личи, че СГС се е съобразил с представените доказателства, съответно с доказателствената тежест. В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е публикувал своето изявление на фейсбук страницата на г-н Г. Г.. Твърди се още, че след това е потвърдил думите си в ТОПСПОРТ. В процеса не е установено каква е тази медия - печатно издание, електронно издание, телевизия, радио, как точно е потвърдил думите си. Твърди се, че публикацията от фейсбук страницата и думите са препубликувани в други сайтове. Твърди наличието на съществена разлика между фейсбук страница и фейсбук профил. Ищецът твърди наличието на фейсбук страница, а вещото лице не е установило такава изобщо. Вещото лице е установило наличието на фейсбук профили. От заключението на вещото лице се оказва, че лицето Г. Г. няма страница, а има профил, т. е. няма как да има публикация в неговия профил. Дали обаче този профил във Facebook е действително на Г. Г. не е установено по делото. С името на ответника има множество профили, но профил, от който се твърди да е публикувал, (и/или коментирал) не е открит. От заключението на вещото лице става ясно, че Facebook на практика представлява електронна платформа, в която всеки заинтересован би могъл да регистрира профил, който би могъл да бъде регистриран и под чуждо име. Т.е. въпреки, че от външните белези, като имена на собственика на профила, снимка, публикувана информация може да се направи извод, че конкретния профил е на лицето „X“, всъщност този профил да се поддържа от съвсем друго лице, което няма нищо общо с лицето „X“.

Нужен е само валиден е- mail. Чрез изградения профил биха могли да се извършват и коментари на определени събития, в чужд/и профил/и и/или страници.

На следващо място посочва, че твърденията са разнопосочни и не уточнени, поради което не е ясно въобще, дали ищецът твърди публикация във фейсбук страница или коментар под публикация във фейсбук профил, които са съвършенно различни неща. По никакъв начин не се доказва пълно и главно да е правил публични изявления пред каквито и да е медии за твърдените позорящи и/или клеветнически обстоятелства твърдяни в ИМ и уточнителната молба. От заключението на вещото лице по допусната експертиза и разпита на свидетелите се установява, че той не притежава и не е притежавал този фейсбук профил.

Не е активен в социалните мрежи. Фейсбук профилът, който има е съвсем различен от този, който се твърди по делото, създаден е от сина му и дори не може да влезе в него и не помни 3 паролата си. Оспорва извода на съда, че по делото е установено, какъв е начинът, по който са публикувани изявленията в твърдените медии. Направени ли са в действителност от г-н С. или съответната медия е цитирала коментара във „Фейсбук“ профила на Г. Г., за който коментар твърди и счита, че е доказано, че не е направен от него. При проверка на интернет страниците на електронното издание „Спортал“, се твърди, че представящият се за Г. Г. с профил във „Фейсбук“ е направил пост, за който се твърди, че е коментиран от С., но такива коментари и публикация не са намерени.

Отделно от горното твърди, че от представените скрийншотове от телефоните на съпругата на ищеца и от телефона на ищеца има скрийншот в „Спортал“ със заглавие „Е. К. спря вписването на Б. като президент на БФС“, но не и публикация от Г. Г. или лично негова (респ. негов коментар) на страница/профил на Г.. На стр. 15 от ескпертизата във фейсбук група „Безобразията в БФС“ потребител с профил Д. И. коментира г-н К., но ищецът не е обиден и оклеветен от него и е очевидно, че принципно е коментиран и това няма общо с него. Това обстоятелство от друга страна сочи избирателността в обидчивостта на ищеца в зависимост от платежоспособността на субекта, за който се твърди, че е отправил обидата.

Изтъква факта, че обидата е, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а клеветата, когато разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление. т.е. разгласяването на позорното обстоятелство, предполага неговата истиност, а неудобството настъпва от оповестяването, както противоправността на деликвента е умисъла за излагане, унижаване на извършителя на позорното обстоятелство. В настоящото производство се доказва, че е истина, че ищецът и съпругата на ответника са водили дела за връщане на предоставен на ищеца заем, но не се доказва, който и да е от семейството на С., (а още по-малко С., който не е страна по делата), да е оповестявал публично факти от тези дела, особено умишлено, доколкото задължението може да е позорно обстоятелство. Очевидно не е налице и състава на твърдяната обида, тъй като ищецът не твърди да е присъствал лично на изявленията. Ако бе, вероятно би насочил иска си срещу автора. Извън изложеното страните по делото са публични личности, осъществяващи дейността си в една и съща житейска област. Познават се от години, както и семействата им. Били са в приятелски отношения, а в последствие са се влошили и към настоящия момент противоречията им са предмет на множество съдебни дела.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищецът Е. Л. К. твърди, че на 31.03.2022г. ответникът А. С. е публикувал свой коментар на фейсбук страницата на Г. Г. със следния текст: "Пълна и точна истина. Заставам с името си зад всичко написано от г-н Г.. Само аз мога, без да се притеснявам, да приложа три 4

Изпълнителни листа срещу г-н К.. Задълженията му само към моето семейство са огромни.

Не сметна за нужно да връща дадени от нас заеми. Върнал е част от задълженията си с дълги и тежки дела. А за една "малка” и "незначителна " сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян вече 11 години. Това е непогасена част от заемите. Аз и съпругата ми сме работили и сме изстрадали тези пари. Не като този господин, който няма нормален работен ден, съпругата му - също. Но пък цял живот е бил на хранилка някъде. И сега е още. Как се пуска този кокал. Колко хора получават пари за спане, софри и далавери. Ще попитат някои хора защо мълчах досега. Водихме дела, не трябваше да се шуми. Това е човекът, който навреди морално и финансово на мен и семейството ми. Нито за секунда не е съжалил за постъпките си. Този човек спи спокойно, без никакво чувство за вина и отговорност. Мога да покажа на заинтересованите официални документи. Нека всеки, който прочете този пост, да прецени иска ли бг футбола да бъде ръководен от такива хора. Голям футболист и изключително нисък човек!". Твърди, че ответникът още веднъж потвърдил думите си пред изданието „ТОПСПОРТ“ и добавил: "К. и К. П. ме измамиха." Сочи, че горните изявления са публикувани на 31.03.2022 г. на сайтове „ Спортал ” и „ Топспорт “, като са препечатани и в други сайтове. Твърди, че ответникът е направил публични изявления пред различни медии, в които излага абсолютно неверни и тенденциозни твърдения, които са обидни и клеветнически. Излага съображения, че думите: „задълженията му към моето семейство са огромни, за една малка и незначителна сума от 300 000 евро се прави на приятно разсеян " са неверни и целящи да засегнат доброто му име. Наведен е довод, че думите: „този господин няма нормален работен ден, съпругата му - също, но пък цял живот е бил на хранилка някъде, и сега е още”, също са неверни и накърняват личните права и интереси.