Разпореждане № 74901 от 19.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 74901 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110115814 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XXXI Г П К (Обявяване на предварителен договор за окончателен)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

179165/04.06.2026 г. от П. П. Б. от гр. София, ЕГН: **********, с постоянен адрес: ул. * срещу „Б*“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1606, р-н Красно село, ул. Да*, с която е предявен конститутивен иск с правна квалификация по чл.19 ЗЗД, с който иска да бъде ОБЯВЕН ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН окончателен предварителния договор сключен между П. П. Б. и - „Б*“ ЕООД, ЕИК: * за покупко-продажба на САМОСТОЯТЕЛНО ПОМЕЩЕНИЕ - КАБИНЕТ В жилищната сграда, построена в дворно място в гр. София, ул. За*, съставляващо парцел II-12, 13, 14, 15 от кв. 278б по плана на гр. София, м. З*, на трети етаж /втори етаж над партера/, с площ 21.84 кв.м., при съседи: апартамент 17, коридор, апартамент 18 и който обект представлява по кадастралната карта САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор номер * (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка триста и шест точка триста шестдесет и две точка едно точка петдесет и шест), с адрес: гр. София, район Възраждане, ул. За*, попадащ в сграда с идентификатор * (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка триста и шест точка триста шестдесет и две точка едно), разположена в поземлен имот с идентификатор * (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка триста и шест точка триста шестдесет и две), с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, a предназначение на самостоятелния обект: Друг вид самостоятелен обект, брой нИ. на обекта: 1 /едно/, със съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с идентификатор *.18 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка триста и шест точка триста шестдесет и две точка едно точка осемнадесет) и *.17 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка триста и шест 1 точка триста шестдесет и две точка едно точка седемнадесет), под обекта имот с идентификатор *.9 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка триста и шест точка триста шестдесет и две точка едно точка девет), над обекта - имот с идентификатор *.57 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка триста и шест точка триста шестдесет и две точка едно точка петдесет и седем), по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-32 (РД-осемнадесет-тридесет и две) от 01.04.2016 г. (първи април две хиляди и шестнадесета година) на Изпълнителния Директор на АГКК.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили предварителен договор на 18.04.2012 г. за покупко-продажба на описания имот. Страните се договорили, че продажната цена е в размер на 9000 лева, която е платена в брой към деня на скбючване на договора, който служи за разписка.

Било уговорен краен срок за сключване на окончателен договор, а именно до 5 години от въвеждане на сградата в експлоатация или със снабдяване с идентичен документ за разрешено ползване.

Твърди, че е подал искане до СО да му издаде препис от това разрешение, като СО му отговорила на 23.06.2017 г., че за имота не се прилага „Наредба № 2/2003 за въвеждането в експлоатация на строежите в Република България и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти“, тъй като процесният имот е изграден преди 31.03.2001 г. За такИ. сграда не е необходимо предприемане на действия по въвеждане в експлоатация.

Счита, че вземането е изискуемо и подлиж на изпълнение. Сочи, че владението му е предадено още при подписване на предварителния договор.

Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. редварителен договор за покупко-продажба; 2.Справка по кадастрална карта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *; 3.Отговор от ДНСК с изходящ № CO1449-02-470/23.06.2017;

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. И. И. Й*, ЕГН: **********, вписана в САК, с адрес за съобщения и призовки: гр. София, п. к.: 1407, бул. „Д*, тел.: *, *, която представителна власт важи за всички съдебни инстанции (л.14 от делото)

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Съгласно чл.69, ал.1, т.4 вр. т.2 ГПК, цената на иска е цената от данъчната оценка на имотите, предмет на договора.

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

2

По редовността на ИМ

Липсват приложение по чл.128, т.3 ГПК.

Съгласно чл.114 ЗС и чл. 11 ПВ задължително се вписват исковите молби, които имат за предмет сключване на окончателен договор.

Представената искова молба не е вписана в Служба по вписванията. Съгласно приетото в ТР № 3/2010 по тълк. д. № 3/2009г. на ОСГТК на ВКС, съдът следи служебно в рамките на проверката по чл.127 – 128, чл.130 ГПК за наличие на вписана искова молба по исковете по чл.114 ЗС. Неизпълнението на указанието за вписване е основание по чл. 114 ЗС за връщане на исковата молба чл. 129 ал.3 ГПК, поради нередовност на ИМ.

Следва да се представи данъчна оценка на имота и скица от АГКК.

Исковата молба следва да бъде оставена без движение.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е собственик на имота – всички титули за собственост от първия собственик на имота до последния, както и н.а. за запазване, учредяване и приемане на право на строеж върху недвижим имот, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Следва да се издадат съдебни удостоверения.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не 3 са задължени да получават такИ., следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.05 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 179165/04.06.2026 г., като нередовна, на основание чл.129, ал.3 вр. чл.127-128 ГПК като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане, с препис за противната страна, както и в същия срок да представи доказателства за това, следва да отстрани нередовностите на исковата молба, като:

1. да представи доказателства за вписана искова молба в СВ – София 2. на основание чл.127, ал.1, т.3 ГПК да представи данъчна оценка за имота.

3. на основание чл.127, ал.1, т.3 ГПК да представи скица на имота.

4. на основание чл.128, т.2 ГПК за представи документ за внесена държавна такса по сметка на СРС за делото в размер на 4% от 1/4 от данъчната оценка на имота. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда..

Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

5. на основание чл.128, т.3 ГПК да представи препис от исковата молба и приложенията към нея за ответника или да представи документ по чл.102з, ал.3 ГПК за заплатена държавна такса за преписи в размер нна 0.77 евро. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на банкови такси.

КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок исковата молба ще се счита за нередовна и ще бъде върната, на основание чл.129, ал.3 ГПК.

УКАЗВА на ищеца, че съдът не издава съпроводителни писма.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е собственик на имота – всички титули за собственост от първия собственик на имота до последния, както и н.а. за запазване, учредяване и приемане на право 4 на строеж върху недвижим имот, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДАТ съдебни удостоверения на ищеца, след представяне на проект за такИ. и документ по чл.23 ТДТССГПК.

УКАЗВА на ищеца възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това, за което да подадат декларация за гражданско и имуществено състояние по чл.83 ГПК.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.