Решение № 4677 от 16.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4677 гр. София, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100503634 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Т. К., срещу решение № 1222/24.01.2025 г. по гр.д. №46221/2023 г. на СРС , 37 състав. Счита, че решението е необосновано и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и при наличието на съществени процесуални нарушения. Излага съображенията си, поради които моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Е. Г. В., с възражението срещу въззивната жалба, моли същата да не бъде уважавана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от особения представител на детето М. А. К.- адв. Е. Д., с който моли подадената въззивна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно.

В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.

Представя списък на разноските, присъждане на които претендира.

В съдебно заседание въззиваемата страна Е. Г. В. моли жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на разноските на 1 насрещната страна.

Въззиваемата страна М. А. К., чрез адв. Е. Д., моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и първоинстанционното решениепотвърдено.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника и молител в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 18.08.2023 г. Е. Г. В., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното си дете М. А. К., е поискала издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу бившия си съжител и баща на детето А. Т. К.. В молбата се твърди, че на 24.07.2023 г., пред блока, в който живеят с детето, тя и баща й – Г. В . В. с а били нападнати от ответника. На излизане от блока тя и детето са видели, че ответника удря бащата на първата молитЕ., който е викал за помощ. Ответникът го е бил съборил на земята, опитвал се е да го души и да му запуши устата. Взел е телефона на баща й.

При тази гледка двете молителки много са се изплашили и са хукнали обратно към апартамента си, за да се скрият. Ответникът ги е подгонил. Настигнал ги е пред вратата на апартамента, който е на първия етаж и в присъствието на детето е ударил молитЕ.та В. с юмрук отзад по главата, при която тя е паднала на земята. Детето е крещяло и е плачело. В този момент с а се появили две жени, които са били заедно с ответника и са взели детето и заедно с ответника са хукнали навън. Е. Г. В. е хукнала след детето, което е пищяло в ръцете на непознатите, но пред блока е била повалена от удар на ответника, който я повалил на земята и я е затиснал. Случаен минувач е видял в каква ситуация се намира и е извикал полиция. Детето е било отведено в неизвестна посока.

А. Т. К. също твърди, че спрямо него е извършено домашно насилие на 24.07.2023 г., за което е депозирал молба за защита, по ко ято е образувано гр. д. № 46746/2023 г. по описа на СРС 158 състав , което е присъединено към гр.д. №46221/2023 г. В молбата за защита от 22.08.2023 г. молителят А. Т. К. твърди, че на 24.07.2023 г., около 8 ч. за пореден път е бил пред блока, в който живее бившата му съжитЕ. и малолетното им дете, за да го вземе по режима на лични контакти. Пред блока е бил нападнат от бащата на Е. Г. В. -Г. В. В..

Докато е бил удрян от бащата на Е. Г. В. , двамата са паднали на земята. Е. Г. В.

2 с е е възползвала от падналото му положение и го изритала няколко пъти в корема, гръдния кош и главата и е стъпвала по ръцете му. След това е имал главоболие и болки в цялото тяло. Твърди, че малолетното дете М. А. К. е била държана без нейно съгласие при майка си. Била е системно пребивана от майка си. Понеже майката на детето му и нейното семейство са с лабилна психика и опасни, както за себе си , така и за околните, търси защита за себе си и за малолетното си дете реда на ЗЗДН.

С решение №1222/24.01.2025 г. по гр.д. №46221/2023 г., СРС, 37 състав, е издал заповед, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу А. Т. К. , като:

Задължил е А. Т. К., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Е. Г. В., и малолетното им дете М. А. К., за срок от осемнадесет месеца, считано от 23.01.2025 г.

Предупредил е А. Т. К., че при неизпълнение на заповед та, на основание чл.

21, ал. 2 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Съдът е оставил без уважение молбата на А. Т. К., действащ лично и като баща и законен представител на малолетното дете М. А. К., за издаване на заповед за съдебна защита срещу Е. Г. В., и е отказал да издаде заповед за съдебна защита, с която по отношение на ответницата да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Осъдил е А. Т. К., да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 100 лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Оставил е без уважение искането за присъждане на разноски на страните в настоящото производство, като неоснователно.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените от въззивника доводи са, че първоинстанционния съд неправилно е разпитал в качеството му на свидетел Г. В . В., който е бил ответник по делото, но производството по отношение на него е прекратено, поради което същия не може да бъде свидетел по делото и показанията му не следва да се ценят, че съдът неправилно е приел, че бащата е качил детето М. с две непознати жени против волята му в автомобил-представени са доказателства, че детето познава и харесва жените, че неправилно СРС 3 приема, че Е. Г. В. е жертва на насилие- въззивникът е с по-сериозни наранявания от процесната дата, нанесени му от Е. Г. В. и баща й. Неправилно е прието, че бащата е извършил домашно насилие по отношение на Е. Г. В. в присъствието на общото им дете М.. Твърди, че Е. и баща й малтретират детето М. А. К., когато то спомене името на баща си или пожелае да отиде при баща си, като излага и други подробни твърдения относно родителстването на майката на М. А. К. и спорът между него и майка й за упражняване на родителските права и задължения.

Въззивната инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено на 24.07.2023 г. насилие от спрямо Е. Г. В., в присъствието на детето М. А. К., се ангажираха следните доказателства: Не се оспорва от А. Т. К./твърденията му в собствената му молба за защита по ЗЗДН/, че на 24.07.2023 г. между него и Е. Г. В., в присъствието на детето им М., е имало физически сблъсък.

Настоящия съдебен състав счита, че не следва да кредитира събраните в първа инстанция гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. В . В., който е бил страна по присъединеното дело- ответник по молбата за защита на А. Т.

К., но в последствие производството по отношение на него е било прекратено.

Същият освен близката си родствена връзка с молитЕ.та по делото Е. Г. В.нейн баща, е в силно конфликтни отношения с ответника и молител А. Т. К..

СГС счита, след като съобрази родствената връзка на разпитаната в качеството й на свидетел майка на Е. Г. В.- Л. В., предвид липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, че няма пречка да ползва показанията й при формиране на свободното си вътрешно убеждение , тъй като показанията й са дадени под страх от наказателна отговорност, свидетЕ.та установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени наблюдения. СвидетЕ.та установява, че на процесната дата и място, след като се е върнала от магазина, е видяла дъщеря си, която е стояла до съпруга на свидетЕ.та, който е бил целия в кръв и треперещ. Дъщерята на свидетЕ.та е треперела, имала е рани по лицето, устата, коленете й са били ожулени. Когато е отишла, е видяла полицаите с много коли, линейката и А., стоящ до колата си. Един от полицаите му е казал: “Изчезвай бързо, трябва да те арестувам, защото си нарушил правото за недоближаване“. След това съпругът й и дъщеря й са отишли да дадат показания, на свидетЕ.та не са и дали да отиде, защото не е била свидетел. С показанията се установява състоянието на Е. Г.

В.на процесната дата, време и място- последиците от извършеното от А. Т. К.

4 насилие. В подкрепа основателността на молбата за защита е и приложеното към нея съдебномедицинско удостоверение №249.07/2023 г., установяващо травматичните увреждания на Е. Г. В., които са получени на 24.07.2023 г., около 8 часа, пред дома й, които са могли да се получат по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения- физическо насилие от страна на А. Т. К., който я е съборил на земята със сила, затиснал я е към пода, душил я е и не й е позволявал да стане. По делото не са събрани никакви доказателства, които да противоречат на гореизложеното, да са по-убедителни от него или да подлагат под съмнения изложените обстоятелства.

С оглед изложеното, настоящата инстанция счита, че се установява извършено от А. Т. К., спрямо Е. Г. В. домашно насилие, представляващо физическо насилие- удари с юмрук по главата, събаряне на земята, затискане с тялото му и непозволяване тя да стане, което е умишлено сериозно засягане на физическата и психологическата неприкосновеност на молитЕ.та, причинявайки й болка, уплаха, стрес, чувство на безсилие, унижение и негативни емоции, психична и емоционална травма.

Тъй като насилието спрямо майката Е. Г. В. от бащата А. Т. К. е било извършено в присъствието на детето М. А. К., доказана е и молбата за издаване на заповед за защита и спрямо него, тъй като спрямо детето е извършено психическо и емоционално насилие /независимо дали спрямо детето е извършено и директно по отношение на него насилие- насилственото му взимане от майката и качването му в лек автомобил/.

Поради всичко изложено, съдът счита, че решението, в обжалваната му част, с която е издадена заповед за защита в полза на Е. Г. В. и М. А. К., срещу А. Т. К., е постановено в съответствие с всички събрани относими по делото доказателства. Правните изводи на първостепенния съд кореспондират с доказателствата по делото, съдът е изложил съображенията си, въз основа на които е достигнал до конкретния правен извод, поради което неоснователен е доводът за необоснованост на решението. Обстоятелството дали на насилника са нанесени повече травматични увреждания от причинените от него самия на молитЕ.та Е. Г. В., е неотносимо за факта на извършено спрямо последната от А. Т. К. домашно насилие. А. Т. К. също е сезирал съда с молба за защита по ЗЗДН, за което производство е релевантно посоченото твърдение.

Относно обжалването на решението в частта, в която СРС е оставил без 5 уважение молбата н а А. Т. К., действащ лично и като баща и законен представител на малолетното дете М. А. К., за издаване на заповед за съдебна защита срещу Е. Г. В.:

По отношение на детето М. А. К., действащо чрез особен представител /назначен на основание чл. 29, ал. 4 ГПК/, решението в частта му, в която е оставена без уважение молбата му за защита по ЗЗДН срещу неговата майка, е влязло в сила, като необжалвано от особения представител на детето. Нещо повече- адв. Е. Д., моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

На декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН на А. Т. К., не може да бъде придадена силата на доказателствено средство съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, тъй като в настоящия случай за твърдяните актове на насилие са налице свидетели-очевидци, присъствали по времето и на мястото, където се твърди, че е извършено насилието, т. е. има други доказателства по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.