Решение № 346 от 06.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Варна, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Г. Чавдарова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Г. Чавдарова Търговско дело № 20203100901088 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЛАКПРОМ АД, ЕИК 831900750, със седалище с.Световрачене, против АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, ЕИК 103044309, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, *** и КР. ХР. Д. от гр.Варна, мест.Евксиноград, ул.13, №27, с която е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца на сделката, обективирана в нот.акт №90, t.ХIII, дело №2611, вх.per.

№5361/09.03.18г. на СлВ-Варна, поправен с нот.акт №176, t.ХIV, дело №2923/15.03.18г. на СлВ-Варна, с която АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, чрез управителя Г. С. Д.а, е продал на КР. ХР. Д. собствените на дружеството 10/16 ид.ч. от следния недв.имот – едноетажна магазия с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на сградата – гр.Варна, р-н Одесос, ***, със застроена площ по скица 151кв.м., а по документи за собственост с площ 184 кв.м., построена в ПИ с идентификатор *** с площ 151 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***.

1

Ищецът твърди, че по силата на договор за дистрибуция от 31.08.15г., продължен с анекс от 22.02.19г. до 22.02.20г., отв.ЛАКПРОМ АД му дължал сумата от 135763,96лв, включваща главница, лихви и разноски, присъдени с влязло в сила решение по т.д.№671/19г. на ВОС, за които бил издаден изп.лист от 22.06.20г. , както и сумата от 27220,72лв- главница, лихви и разноски, предмет на т.д.№590/20г. на ВОС. Твърди, че ответникът е прехвърлил недв.имот, описан по–горе, на сина си отв.К.Д., с цел увреда на кредитора и за да попречи на последния да събере вземането си, като както длъжника, така и лицето, с което е договарял знаели, че с действията си чрез намаляване актива на дружеството увреждали кредитора. В допълн.искова молба твърди приложимост на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД и по отношение на юрид.лица, като вторият ответник бил свързано лице по см. на §1,т.4 от ДР на ТЗ.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, ЕИК 103044309, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ***, не е депозирал писмен отговор.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът КР. ХР. Д. от гр.Варна, мест.Евксиноград, ул.13, №27, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва факта на сключен договор за покупкопродажба, по силата на който е придобил собствеността на 10/16ид.ч. от процесния имот, но оспорва твърденията относно увреждащия характер на сделката. Твърди, че с майка си бил във влошени отношения от 2005г., като съгласие за процесната сделка било постигнато през 2017г., като вписаната продажна цена била твърде висока с оглед състоянието на сградата и необходимите за ремонта й средства. Счита, че имуществото на дружеството не е намаляло, тъй като срещу прехвърлената собственост ответникът заплатил 80000лв продажна цена. Оспорва наличието на намерение за увреждане у договарящото лице, като сочи, че последният не е бил в състояние да узнае какви задължения е имало дружеството-ответник, както и не е знаел и не е предполагал, че със сделката се увреждали интереси на кредитор.С допълн.отговор ответникът поддържа възраженията си в отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12 2

ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е налице спор, че между ответниците е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №90, t.ХIII, дело №2611, вх.per.№5361/09.03.18г. на СлВ-Варна, поправен с нот.акт №176, t.ХIV, дело №2923/15.03.18г. на СлВ-Варна, по силата на който АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, чрез управителя Г. С.Д.а, е продал на КР. ХР. Д. собствените на дружеството 10/16 ид.ч. от следния недв.имот – едноетажна магазия с идентификатор *** съгласно КККР на гр.Варна, с адрес на сградата – гр.Варна, р-н Одесос, ***, със застроена площ по скица 151кв.м., а по документи за собственост с площ 184 кв.м., построена в ПИ с идентификатор *** с площ 151 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***.

Видно от приложените изп.лист от 22.06.20г.,издаден по т.д.

№671/19г. на ВОС, и изп.лист от 21.12.20г. , издаден по т.д.№590/20г. на ВОС, се установява, че АНТИКОР-ВАРНА ЕООД е осъден да заплати на ЛАКПРОМ АД по изп.лист от 22.06.20г. сумата от 113292,54лв, представляваща общ размер на главница по неплатени фактури за периода 05.06.17г.-11.04.19г., подробно описани, издадени за доставени стоки въз основа на договор за дистрибуция от 31.08.15г. и Анекс от 22.02.19г. както и сумата от 13693,70лв, представляваща лихва за забава за период от падежа на всяка от фактурите до 30.04.19г., ведно със законната лихва до оконч.изплащане и сумата от 8772,72лв разноски в производството, и съответно по изп.лист от 21.12.20г. сумата от 25496,51лв, представляваща главница-стойност на доставени по договор за дистрибуция от 31.08.15г. лаково-бояджийски материали по фактури за периода 02.05.19г.-21.10.19г., подробно описани, ведно със законната лихва до оконч.изплащане, и сумата от 1505,94лв-обезщетение за забава за периода 02.06.19г. до 11.05.20г. и 1079,02лв- разноски по делото.

По делото не е спорен и факта, че ответникът КР. ХР. Д. е син на Г. Симеонова Д.а - управител на АНТИКОР-ВАРНА ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

3

Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.

Искът по чл.135 ЗЗД е конститутивен и има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или възмездна, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането, както и когато увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но тя е предназначена от длъжника и третото лице да увреди кредитора.

В тежест на ищцовата страна е на първо място да установи качеството си на кредитор с неудовлетворено вземане, без да е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо, но определящо е да не е прекратено или погасено. В разглежданият случая този факт е безспорно установен по делото, доколкото в полза на ищеца е постановено влязло в сила осъдително решение №103/03.02.20г. по т.д.№671/19г. на ВОС срещу отв. АНТИКОР-ВАРНА ЕООД, за вземанията, описани по-горе. При тези данни следва да се приеме, че качеството кредитор за ищеца за вземане, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване за недействително се иска, е безспорно установено.

Относно увреждащият характер на сделката, съдът съобрази, че увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Изхождайки от основният принцип, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори / чл.133 ЗЗД/, следва да се приеме, че с процесната сделка длъжникът безспорно е намалил имуществото си, към което ищецът би могъл да насочи претенциите си. Следователно прехвърлянето на част от имуществото на длъжника, с което се намалява така установеното общо обезпечение и се прави невъзможно или се затруднява реализирането на правата на кредитора води до увреждане на последния. Обстоятелството, че се касае за възмездна сделка не е основание да се приеме, че не е налице увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност на длъжника 4 същият не плаща свой дълг, да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да се насочи принудително изпълнение.

Твърдението на ответника, че длъжникът разполагал с имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори, е ирелевантно за спора. Съществуването на друго имущество предполага разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът не разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по чл.135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо удовлетворение на кредитора /така Решение №149/12.11.13г. по т.д.№422/12г. на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказан този елемент от факт.състав на иска.

Несъстоятелно е и възражението за липсата на знание на длъжника и третото лице за увреждането. В случая по несъмнен начин се установи, че към момента на извършване на разпореждането от длъжника, намаляващо имуществото му, задължението спрямо кредитора е било възникнало и той е бил наясно с него, още повече, че видно от приложения анекс от 09.01.18г. ответното дружество изрично е признало наличието на просрочени задължения към датата на анекса. Следователно дружеството чрез управителния си орган безспорно е знаело за съществуването на задължението си и че с атакуваната продажба ще увреди ищеца, тъй като ще се лиши от имот, от стойността, на който може да се удовлетвори вземането на кредитора. Извършеното увреждащо кредитора действие е възмездно, поради което следва да се установи знание за увреждане и от лицето, с което длъжникът е договарял към момента на сключване на сделката. Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. По делото не е налице спор, че представляващият ответното дружество, участвал при сключване на сделката, Г. Д.а е майка на купувача К.Д., който е неин син. Съгласно установената практика на ВКС, застъпена в 5 решение № 13 от 19.02.2015г. по гр.д. № 4606/2014г. на ВКС, решение № 86 от 30.06.2017 г. по гр.д. № 1164/2015 г. на ВКС и др., оборимата презумпция п о чл. 135, ал. 2 ЗЗД е приложима и по отношение на юридическите лица.

Юридическите лица се управляват от определени органи, чрез които участват в гражданския оборот и те се състоят от физически лица, които са носители на волеизявление. Дружеството АНТИКОР-ВАРНА ЕООД като продавач по процесната сделка се представлява от управителя и едноличен собственик на капитала Г. Д.а, който е в горепосочената роднинска връзка /майка-син/ с купувача К.Д.. С оглед на това приложение следва да намери презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД за знание за увреждане от страна на втория ответник. Тази презумпция за знание не е оборена, като тежестта на доказване е за ответниците - последните следва да докажат незнание, което в случая не е сторено. Разпитаните по делото св.Г. и св.А. свидетелстват за влошаване на отношенията между отв.Д. и майка му още от 2000г. - 2005г., но същевременно от показанията на св.Ц. безспорно се установява, че през този период и впоследствие отв.Д. е работил в отв.дружество, което е видно и от приложената по делото справка за трудови договори. Твърдението за наличието на предходни уговорки относно собствеността на имота, което не се установява безспорно от показанията на св.Г. и св.А., доколкото в тази си част същите не са достатъчно конкретни и не отразяват лични впечатления, а са опосредени, е ирелевантно след като самата сделка, възмездна по своя характер, е сключена едва след възникване на задълженията на дружеството към кредитора. Провеждането на обратно насрещно доказване, оборващо презумирания факт, предполага установяване на обективна невъзможност за узнаване, каквато в случая не се доказа, а наличието на влошени отношения между ответниците само по себе си не е в състояние да изключи дефинитивно знанието за определени факти с правно значение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че е установена и третата предпоставка на фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0648716f-d061-44c6-b751-3df0c4652f37