Решение № 489 от 16.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002100914 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на *** от с. …, ЕГН …, чрез пълномощника й по делото … …, против Решение № … от … г. по в. гр. д.

№ …. по описа на … …, с което е било потвърдено Решение № … от … г., постановено по гр.д.№.. г. по описа на …., с което е била оставена без уважение молбата на ***, ЕГН …, за промяна в данните за гражданско състояние в регистрите на ЕСГРАОН досежно пола на лицето от „***“ на „****“, в ЕГН и в собственото, бащиното и фамилното име на **** от *** на ***. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба.

Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна по нея …, нито от ...

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

1

С определение №… от … по настоящото гр. д. №914/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК за извършване на проверка за съответствието на разрешението, което е дал въззивния съд по въпроса за допустимостта на промяната в данните за гражданското състояние по отношение на вписания в акта за раждане пол и за предпоставките, при наличието на които е допустима такава промяна, с Решение от 12.03.2026г. на СЕС по дело С-43/24.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване:

С решението от 12.03.2026г. на СЕС по дело С-43/24, постановено в производство по преюдициално запитване, обобщено е прието, следното:

Съгласно действащото право на Съюза правилата за гражданското състояние на лицата, към които спадат правилата за промяна на собственото, бащиното и фамилното име или половата идентичност на дадено лице, са от компетентността на държавите членки, при упражняването на която те трябва да спазват правото на Съюза и по-конкретно разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно признатото на всеки гражданин на Съюза право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки. Във връзка с това съдът е подчертал, че множество действия от ежедневието както в публичната, така и в частната сфера, изискват доказване на самоличността, обикновено с паспорт или с лична карта, като несъответствието между външния вид на дадено лице и данните за пола в неговата лична карта или паспорт може да принуди това лице да разсейва съмнения относно самоличността си, както и относно автентичността на документа за самоличност, който то представя, или истинността на съдържащите се в него данни, което може да възпрепятства упражняването на произтичащото от чл. 21 ДФЕС право. Съдът е подчертал, че съгласно постоянната му практика всяко ограничение на свободното движение на хора може да бъде оправдано, само ако се основава на обективни съображения от общ интерес и е пропорционално на легитимно следваната от националното право цел. Макар издаването на документи за самоличност като 2 личната карта или паспорта да е от изключителната компетентност на органите на държавата членка, чийто гражданин е съответното лице, тези документи трябва да бъдат издадени в съответствие с чл. 4, параграф 3 от Директива 2004/38, за да може това лице да упражни правото си на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки. Освен това, когато мярка на държава членка, която ограничава гарантирана с Договора за функционирането на ЕС основна свобода, е обоснована с оглед на признато от правото на Съюза императивно съображение от общ интерес, тази мярка прилага правото на Съюза по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Хартата, така че тя трябва да съответства на закрепените в нея основни права, и по-специално на правото на зачитане на личния и семейния живот, посочено в чл. 7 от нея. В съответствие с чл. 52, параграф 3 от Хартата правата, гарантирани в чл. 7 от нея, имат същия смисъл и обхват като правата, гарантирани в чл. 8 от ЕКПЧ, като последната разпоредба представлява минимален праг на защита. В съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека чл. 8 от ЕКПЧ защитава половата идентичност на дадено лице като съставна част и един от най-интимните аспекти на личния му живот, като обхваща правото на всеки да определя детайлите на своята идентичност като човешко същество, което включва правото на трансполовите лица на личностна реализация и на физическа и морална неприкосновеност, както и на зачитане и признаване на тяхната полова идентичност. За тази цел чл. 8 от конвенцията налага на държавите по-специално задължения за действие, което предполага въвеждането на ефективни и достъпни процедури, гарантиращи ефективното зачитане на правото на тези лица на полова идентичност, като признаването на половата идентичност на дадено лице не може да бъде обусловено от нежелано от това лице хирургично лечение. От практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че по силата на чл. 8 от ЕКПЧ държавите са длъжни да предвидят ясна и предвидима процедура за правно признаване на половата идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, а следователно и на собственото, бащиното и фамилното име или на единния граждански номер, в официалните документи по бърз, прозрачен и достъпен начин. Национална правна уредба, която поради непризнаване на неговата полова идентичност възпрепятства трансполово лице да изпълни изискване, което е необходимо, за да се ползва от право, защитено от правото на Съюза, по принцип трябва да се счита за несъвместима с правото на Съюза. По така 3 изложените съображения е направен извод, че чл. 21 ДФЕС и член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, във връзка с член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, която не позволява промяна на данните относно половата идентичност, като пол, собствено, бащино и фамилно име и единен граждански номер, които са вписани в регистрите за гражданско състояние на тази държава членка, на гражданин на посочената държава членка, който е упражнил правото си на свободно движение и пребиваване в друга държава членка. Прието е и че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.

Съгласно разпоредбата на чл.633 от ГПК и чл.267 ДФЕС решението на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл е и разпоредбата на чл.91 от Процедурния правилник на Съда (обн. ОВ на ЕС, бр.

L 265 от 29.09.2012 г.), съгласно която съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване, а определението- от деня на неговото връчване.

Целта на даденото от съда преюдициално заключение е осигуряване на еднообразно тълкуване и прилагане на общностното право на територията на ЕС, поради което преюдициалните заключения на Съда са правнообвързващи както за всички национални юрисдикции на запитващата държава, така и за субектите на правото на ЕС- държавите-членки, институциите и органите на ЕС и физическите и юридическите лица, тъй като нормите на правото на ЕС следва да се прилагат от всички по начина, по който ги е тълкувал Съдът. В преюдициалните заключения се отразява постоянната практика на СЕС, 4 несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите-членки.

В практиката на СЕС последователно се провежда принципът на предимство на правото на ЕС пред националното право, основаващ се на идеята, че при възникване на конфликт между норми на правото на ЕС и норми на правото на държава- членка на ЕС надделява правото на ЕС, тъй като в противен случай провеждането на политиките на ЕС би станало неизпълнимо. Този принцип е закрепен и в правната система на Република България с разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, съгласно която международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Предвид горното и съобразявайки се със задължителната сила на решението на СЕС, настоящият състав на съда намира, че за Република България, като държава-членка на ЕС, съществува задължение да осигури на всички свои граждани, включително и на транссексуалните лица, упражняване на правото им на свободно движение и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз, което включва и наличие в правния ред на процедура за правно признаване на половата им идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, собственото, бащиното и фамилното име и единния граждански номер, в официалните документи.

С Решение №15/26.10.2021г. по конституционно дело №6 от 2021г.

Конституционният съд на Република България е дал тълкуване на Конституцията на Република България /КРБ/, според което понятието „пол“ следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл, а половото самоопределяне може да е основание за промяна на вписания в актовете за гражданско състояние пол единствено в граничната хипотеза, при която поради отклонения от типичните комбинации на половите хромозоми /ХХ при жените и XY при мъжете/ лицето притежава отличителни полови белези и на двата пола и следователно половата принадлежност не е биологично детерминирана /състояние, което се определя като „интерсексуално“/, поради което такава промяна не би била в противоречие с вложеното в КРБ разбиране за пола, основаващо се на половата бинарност. В ТР № 2 от 20.02.2023г. по 5 тълкувателно дело №2 от 2020г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективното материално право, действащо на територията на Република България, не предвижда възможност съдът да допусне в производството по реда на глава III, раздел VIII от Закона за гражданската регистрация промяна на данните относно пола, името и единния граждански номер в актовете за гражданско състояние на молител, който твърди, че е транссексуален. Настоящият състав на съда намира, че предвид предимството на правото на ЕС пред вътрешното право на Република България и с оглед задължителния характер на решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване не следва да прилага националната правна уредба в смисъла й, изяснен с тълкувателните решения на Конституционния съд и ОСГК на ВКС, която не позволява вписването на промяна в данните за пола на транссексуалните лица в регистрите за гражданско състояние, тъй като същата е несъвместима с правото на Съюза, доколкото възпрепятства последните да се ползват от правото си на свободно движение и пребиваване по чл.21 от ДФЕС.

Националната правна уредба следва да се тълкува в съответствие с дадените в решението на СЕС разяснения на нормите на правото на ЕС и с цитираната в същото практика на ЕСПЧ по приложение на чл.8 от ЕКЗПЧОС. В този смисъл същата вече е била тълкувана в практиката на ВКС /Решение № 205 от 05.01.2017 г. по гр. д. № 2180/2016 г. на III ГО, Решение № 16/30.05.2017 г. по гр. д. № 2316/2016 г. на IV ГО, Решение № 285 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 1417/2018 г. на III ГО, Решение № 245/08.11.2019 г. по гр. д. № 4454/2018 г. на IV ГО, Решение № 142/28.06.2019 г. по гр. д. № 3826/2018 г. на IV ГО/ преди постановяване на цитираните тълкувателни решение на Конституционния съд и ОСГК на ВКС, която практика следва да бъде споделена. Съгласно същата разпоредбата на чл.8 от ЕКЗПЧОС, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, съставлява основание за промяна при транссексуалност на данните за пола в съставените актове за гражданско състояние в случай, че тази промяна е достатъчно личностно обоснована и сериозно предприета, за да доведе до облекчаващо за транссексуалния и стабилно за обществото състояние. Основателността на искането следва да е обусловена от доказване на медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза/ и на юридически критерий- сериозното си и непоколебимо решение на 6 транссексуалното лице за биологично потвърждение на изпълняваната психична и социална полова роля.