Решение № 71 от 22.10.2026, Районен съд - Пирдоп

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от И.Г.Д., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул."*********" №*, чрез адвокат П.Л.Н.- пълномощник, per. № ********** в Адвокатска колегия- гр. София, служебен адрес: гр. П., ул."****************" бл.**, ап.**, срещу Наказателно постановление №25-0347-000387/10.10.2025г. на Началник група към ОДМВР София, РУ Пирдоп, в което е отразено, че за извършеното нарушение по чл.150 ЗДвП от жалбоподателя, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300.00 лв.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото, претендира разноски.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение бл № GA 4468211 от 16.09.2025 г., затова, че на 16.09.2025 г. в 19:23 часа, в община ЗЛАТИЦА, на път ВТОРИ КЛАС № 37 като Собственик на МПС, СИТРОЕН ПИКАСО, ********, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Път II - 37 с посока на движение от гр. Златица към гр. Панагюрище предоставя на малолетната си дъщеря : И.И.Д., ЕГН : ********** от гр. П., ул."*********" *, под управление МПС от кат.

М1 л.а." Ситроен - Пикасо " с per. номер : **********, негова лична собственост без лицето Д. да е правоспособен водач., е извършил: 1. УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ., с което виновно е нарушил/а чл.150 от ЗДвП; Визирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Впоследствие, на 10.10.2025 година било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което за извършеното нарушение по чл.150 ЗДвП от жалбоподателя, предвиденото в чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева/153,39 евро.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка относно това къде и кога лицето, което е управлявало л.а. без да е правоспособно, се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, които не се оспорват от страните. От доказателствата по делото се установява кога е извършена проверката, и, че при извършването и е установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по посочената като нарушена разпоредба на чл.150 ЗДвП.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентните за това органи и формално съдържат всички необходими реквизити, визирани в ЗАНН. Правилно е установена и описана фактическата обстановка.

Съдът намира, че НП подлежи на отмяна по следните съображения:

При така установената фактическа обстановка настоящия въззивен съдебен състав приема, че при издаване на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които самостоятелно и в своята съвкупност са довели до нарушение правото на защита на непълнолетния жалбоподател, съставляващи формални основания за отмяната на оспореното наказателно постановление.

Ннарушението не е описано с изчерпателност и яснота в акта за установяване на 1 административно нарушение и наказателното постановление, по начин, позволяващ на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице още в самото начало на производството да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, за да организира пълноценно защитата си, допуснато е нарушение, изразяващо се в непредявяване и невръчване на акта по надлежния ред, както и липсват данни относно обстоятелството могъл ли е непълнолетният извършител да разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си. При извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция намира, че в случая актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съдържат в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Видно е от съставения АУАН, е че жалбоподателят е санкциониран за извършеното административно нарушение на основание чл. 177, an. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ санкция „глоба" от 300лв. ( в ред. изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г), „който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда начл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, или т.4, или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено". Към датата на нарушението жалбоподателят не се установи да не е правоспособен водач, поради и което не следва да се ангажира административно наказателната му отговорност, като соченото нарушение не е подведено под съответната материално-правна норма. В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на недостатъчно прецизираната правна квалификация, както в АУАН, така и механичното му пренасяне в НП, без да е приложена относимата към деянието правна норма.

Крайният извед на настоящатат въззивна съдебна инстанция е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърнили правото на защита на наказаното лице.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и така мотивиран от изложеното, следва да се отмени изцяло обжалваното НП. С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски своевременно, с приложен и договор за правна защита и съдействие, в който надлежно е вписано, че следва да възложи на въззиваемата страна направените разноски от страна на жалбоподателя в размер на 306,77 евро.

Така мотивиран, и на основание чл. 63 от ЗАНН, настоящия състав постанови решението си.

2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пирдоп, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно наказателно дело № 20251860200201 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от И. Г. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул."*******" №*, чрез адвокат П. Л. Н.- пълномощник, per. № ********** в Адвокатска колегия- гр. София, служебен адрес: гр. П., ул."****************" бл.**, ап.**, срещу Наказателно постановление №25-0347-000387/10.10.2025г. на Началник група към ОДМВР София, РУ Пирдоп, в което е отразено, че за извършеното нарушение по чл.150 ЗДвП от жалбоподателя, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 300.00 лв.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото, претендира разноски.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-Пирдоп не взима становище по жалбата.

Районен съд-Пирдоп, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение бл № GA 4468211 от 16.09.2025 г., затова, че на 16.09.2025 г. в 19:23 часа, в община ЗЛАТИЦА, на път ВТОРИ КЛАС № 37 като Собственик на МПС, СИТРОЕН ПИКАСО, ********, БЪЛГАРИЯ при обстоятелства: Път II 1

- 37 с посока на движение от гр. Златица към гр. Панагюрище предоставя на малолетната си дъщеря : И.И.Д., ЕГН : ********** от гр. П., ул."*********" *, под управление МПС от кат.

М1 л.а." Ситроен - Пикасо " с per. номер : *********, негова лична собственост без лицето Д.а да е правоспособен водач., е извършил: 1. УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ., с което виновно е нарушил/а чл.150 от ЗДвП; Визирано е в акта, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Впоследствие, на 10.10.2025 година било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което за извършеното нарушение по чл.150 ЗДвП от жалбоподателя, предвиденото в чл.177, ал.1, т.2, от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева/153,39 евро.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка относно това къде и кога лицето, което е управлявало л.а. без да е правоспособно, се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства, които не се оспорват от страните. От доказателствата по делото се установява кога е извършена проверката, и, че при извършването и е установено, че жалбоподателя е извършил нарушение по посочената като нарушена разпоредба на чл.150 ЗДвП.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентните за това органи и формално съдържат всички необходими реквизити, визирани в ЗАНН. Правилно е установена и описана фактическата обстановка.

Съдът намира, че НП подлежи на отмяна по следните съображения:

При така установената фактическа обстановка настоящия въззивен съдебен състав приема, че при издаване на акта за установяване на административно нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които самостоятелно и в своята съвкупност са довели до нарушение правото на защита на непълнолетния жалбоподател, съставляващи формални основания за отмяната на оспореното наказателно постановление.

Ннарушението не е описано с изчерпателност и яснота в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, по начин, позволяващ на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице още в самото начало на производството да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, за да организира пълноценно защитата си, допуснато е нарушение, изразяващо се в непредявяване и невръчване на акта по надлежния ред, както и липсват данни относно обстоятелството могъл ли е непълнолетният извършител да разбира свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководи постъпките си. При извършената служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция намира, че в случая актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не съдържат в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Видно е от съставения АУАН, е че жалбоподателят е санкциониран за извършеното административно нарушение на основание чл. 177, an. 1, т. 2 от ЗДвП, 2 предвиждащ санкция „глоба" от 300лв. ( в ред. изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г), „който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда начл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1, или т.4, или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено". Към датата на нарушението жалбоподателят не се установи да не е правоспособен водач, поради и което не следва да се ангажира административно наказателната му отговорност, като соченото нарушение не е подведено под съответната материално-правна норма. В случая е налице неяснота и вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението и възвеждането на недостатъчно прецизираната правна квалификация, както в АУАН, така и механичното му пренасяне в НП, без да е приложена относимата към деянието правна норма.