Решение № 462 от 12.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Пазарджик, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500605 по описа за 2025 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №79/13.05.2025г., постановено по гр.д.№873/2025г. по описа на РС- Панагюрище е осъдена, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша” №2, да заплати на Г. Д. П., с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата в размер на 700лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, за което е образувано ДП №126/2023г. на РУ- Панагюрище и е прекратено с постановление от 21.02.2024г., ведно със законната лихва от 21.02.2024г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата в размер на 265лв.- имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.02.2024г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлен иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 700лв. до пълния предявен размер 15000лв., както и иска за лихва за забава за периода 27.06.2013г.- 20.02.2024г.

Осъдена е, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, във вр. с чл.78, ал.1 ГПК, Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, бул.“Витоша” №2, да заплати на Г. Д. П., с ЕГН ********** сумата в размер на 70,66лв. разноски 1 по делото.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н.Т., прокурор в Районна прокуратура гр.Пазарджик- представител на ответникаПрокуратурата на Република България в частта, в която последната е осъдена да заплати на ищеца Г. Д. П., сумата от 700лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 265лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото в размер на 70,66лв.

Моли се при постановяване на решението, да бъде взето предвид, становището изложено в писмения отговор на исковата молба, както и допълнително следните аргументи, а именно:

Твърди се, че представените с исковата молба писмени доказателства, както и събраните входа на гражданското дело не установяват наличието на претърпени неимуществени вреди и имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от образуваното досъдебно производство.

Визира се, че в тежест на ищецът е да докаже по безспорен начин такива твърдения. Ако ищецът твърди, че вредите са последица от образуваното досъдебно производство, то е следвало да представи пред съда по гражданското дело безспорни и категорични доказателства и да проведе пълно и главно доказване, кои конкретни вреди по вид, размер и интензитет са в резултат само и единствено от образуването на досъдебно производство от страна на органите на полицията.

Сочи се, че е безспорен фактът, че за да се реализира отговорността по ЗОДОВ е необходимо наличие на едновременно предвидените за това предпоставки: да е извършено съответното незаконосъобразно действие от страна на държавния орган, в случая Прокуратурата; да е причинено увреждане и да не е по изключителна вина на ищеца; както и вредите да са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Приема се, че в настоящия случай не са налице посочените предпоставки.

Предвид и на това се приема, че напълно неоснователни и недоказани се 2 явяват твърденията на ищеца за претърпени неимуществени и имуществени вреди, че те са в пряка причинна връзка с действията на Прокуратурата, като не е доказана вина на същата, че експертизата се е забавила повече от 8 месеца във ВМА- София.

Твърди се, че всички изнесени в исковата молба претенции за неимуществени и имуществени вреди се оказват само и единствено твърдения, които не са доказани от ищеца. Едно осъдително решение не може да почива на базата на твърдения и необосновани и недоказани претенции.

Визира се, че съдът е следвало на базата на всички събрани по делото доказателства да отхвърли изцяло иска на ищеца, като неоснователен и недоказан и да не присъжда каквото и да е било обезщетение.

Твърди се, че волята на законодателя при приемането на ЗОДОВ е гражданите да бъдат възмездени за реални причинени им имуществени и неимуществени вреди от незаконни действия и актове на държавата.

Противоречи на логиката на закона, на всяка цена и при всички случаи да се приема, че след като е било образувано досъдебно производство и впоследствие наказателното производство е било прекратено, то непременно да са претърпени вреди. Такава презумпция не е залегнала в закона и именно поради това твърдените вреди следва да бъдат доказвани в гражданския процес от ищеца и ако се присъдят такива вреди, то размера им да бъде определен по справедливост, т.е. лицето да се обезвъзмезди, а не и да се обогати.

Сочи се, че по отношение на присъдената сума от 265лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, че от събраните по делото не се установява, че във връзка с повдигнатото обвинение ищецът е направил разходи в общ размер на 265лв., които се намират в пряка причинноследствена връзка с образуваното ДП.

Счита се, че поради неоснователността и недоказаността на исковата претенция в цялост, поначало не следва да се дължи и обезщетение за твърдените имуществени вреди.

Визира се, че решението в частта, в която първоинстанционния съд е присъдил законна лихва върху размера на обезщетението, считано от 3

21.02.2024г. следва да бъде отменено като неправилно, тъй като ищеца не е търпял посочените вреди за които претендира законна лихва.

По отношение на осъждането за разноски в размер на 10лв.- за внесена държавна такса и 60,66лв. за адвокатско възнаграждение то се приема, че такива не са дължими, поради неоснователността на иска.

Искането е да се отмени обжалваното решение в частта в която е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца Г. Д. П., сумата от 700лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 265лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; разноските по делото в размер на 70,66лв. и да се реши делото по същество, като се отхвърли изцяло искът на ищеца Г. Д. П., като неоснователен и недоказан, както и да се отхвърли изцяло и иска за лихвите и разноските.

В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК от другата страна в процеса- Г. Д. П. на тази въззивна жалба не е постъпил писмен отговор.

Против Решение №79/13.05.2025г., постановено по гр.д.№873/2025г. по описа на РС- Панагюрище е постъпила въззивна жалба от П. К. К., в качеството й на пълномощник на Г. Д. П. в частта в която е отхвърлен иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 700лв. до пълния предявен размер 15000лв., както и иска за лихва за забава за периода 27.06.2013г.- 20.02.2024г.

Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в производството са установени предпоставките при които за ищеца е възникнало право на обезщетение по иска по чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, но са неправилни съображенията на съда, да постанови решението в неговата му отхвърлителна част.

Моли се да не се възприемат съображенията на съдът в тази насока. В този аспект се сочи, че в тази му част решението е незаконосъобразно, тъй като е необосновано и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратно тълкуване на събраните доказателства, което се е отразило на правилното формиране на вътрешното убеждение на съда, относно основанията за намаляване размера 4 на търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Сочи се, че неправилно съдът е присъдил занижен размер на обезщетение приемайки, че липсват категорични данни за засягане на психичното здраве, като е приел, че всички останали доказателства сочат единствено на причинени неудобства.

Визира се, че съдът не е отчел в достатъчна степен двете фактически основания на исковата молба- неправилно образуване на ДП, както и процесуалната му принуда, изразяваща се в отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС в продължение на осем месеца. Не е отчел, че последното е от изключително значение, тъй като трудовата му функция е била свързана с управление на МПС.

Моли се, при определяне размера на имуществените вреди, който да репарира твърдените от жалбоподателя страдания да бъде съобразени указанията по приложението на чл.52 от ЗЗД, съдържащи се в т.ІІ на Пленума на ВС, тъй като първостепенния съд не е направил това.

Твърди се, че следва да се има предвид и икономическата конюнктура в страната към релевантния за спора момент, тъй като справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактна, а всякога е обусловена от общественото разбиране за вложеното в нея съдържание на определен етап от развитие на обществото.

Сочи се, че ищецът не е необходимо да доказва психични отклонения настъпили в резултат на обвинението по чл.343б, ал.3, които съответстват на обичайния размер на неимуществените вреди и напълно достатъчни и описващи негативните емоционални и психични изживявания, затрудненията и неудобството настъпили в резултат на неправомерното отнемане на свидетелството за правоуправление, както и публичното разгласяване на производството оказали изключително влияние върху личния, обществения и професионалния живот на П..

Искането е да се отмени Решение №79 от 13.05.2025г., постановено по гр.д.№873/2025г. по описа на РС- Панагюрище и да се постанови решение, с което да се уважи в пълен размер търсената претенция или алтернативно в един значително по- голям размер от присъдения от първостепенния съд.

Писмен отговор на тази въззивна жалба от другата страна в процесаПрокуратурата на Република България не е постъпил в указания й срок.

В съдебно заседание, за жалбоподателят- ищец- Г. Д. П., редовно 5 призован не се явява. За него се явява процесуалния му представител адв.П.

К.. От страна на последната се застъпва становище, в което се поддържа подадената въззивна жалба и се оспорва тази на прокуратурата. Моли се да бъде отменено решението в неговата обжалвана част и се постанови ново такова с което се уважи предявения иск в пълен размер. В тази насока излага съображения. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

За жалбоподателят- ответник- Прокуратура на РБългария се явява прокурор П.С.. Същият поддържа подадената въззивна жалба от страна на прокуратурата и оспорва тази на другата страна в процеса. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния акт, като неправилно и незаконосъобразно. В този смисъл се излагат доводи.

Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод на искова молба от Г. Д. П. срещу Прокуратура на Република България, с която са предявени искове с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Иска се да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сума в размер на 265лв.- имуществени вреди и 15000лв.- неимуществени вреди претърпени от ищеца от незаконно обвинение поддържано по ДП №126/2023г. по описа на РУ- Панагюрище, ведно със законната лихва от 27.06.2023г. до окончателното заплащане на сумите.

В исковата си молба, ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 27.06.2023г. в гр.П. по бул.„*****“ при управление на личният си автомобил марка „*******, с peг. № ****** ищецът бил спрян от полицейски патрул за извършване на проверка. П. дълго време пребивавал във Великобритания, като в тази връзка притежавал удостоверение за управление от тази държава. След проверката бил съставен Акт № 748786, за нарушаване на чл.150А, ал.1 от ЗДвП и били иззети 2 броя регистрационните табели на автомобила. Впоследствие на П. било връчено Наказателно постановление № 23-0310-000345 от 12.07.2023г. и наложена глоба в размер на 100лв. След връчване на АУАН на ищецът била извършена проверка за наличие на наркотици или техните аналози в кръвта чрез 6 техническо средство „Дрегер“, Дргуг Тест 5000, с фабр. Номер ARLK 0074, която е отчела положителен резултат „******“, с номер на пробата 407. Освен това, П. бил тестван и за наличието на алкохол в кръвта с „Дрегер“ 7510, с номер ARNJ -0057, с проба номер 1597, чиято светлинна цифрова скала е отчела 0.00 промила алкохол в издишания въздух, след което беше издаден талон за медицинско изследване с № 146328.