Решение № 543 от 29.04.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 543 гр. Плевен, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20234430106998 по описа за 2023 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от В. А. В., чрез адв. П. К., против ПРОФЕСИОНАЛНА АГИМНАЗИЯ ПО СЕЛСКО СТОПАНСТВО ***, гр. ***, с която се твърди, въз основа на заповед №РД-17-269/21.12.2022г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл. 330, ал.1, т.6 от КТ.

Твърди се, че издадената заповед за уволнение е призната за незаконосъобразна и отменена, въз основа на решение №425/30.03.2023г. по гр.д.№453/2023г. на ПлРС, влязло в сила, като ищецът е възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност „работник- поддръжка сгради- електротехник“, и му е заплатено обезщетение за оставен без работа, за периода 22.12.2022-17.03.2023г.

Твърди се, че за периода 18.03.2023-22.06.2023г., няма получено обезщетение.

Моли съда, на основание чл. 225, ал.1 от КТ да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3364,67лв.- обезщетение за времето, през което е останал без работа, в резултат на уволнение, признато за незаконосъобразно с решение №425/30.03.2023г. по гр.д.№ 453/2023г на ПлРС, влязло в сила, за периода 18.03.2023-22.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът ***, гр. ***, чрез адв. А. Д., сочи, че в страните са в процес на спогодба, като само за пълнота се 1 сочи, че искът е недоказан.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото, по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК, е прието направено изменение на иска, като същият е приет за разглеждане за сумата от 3607,63лв., без изменение на периода.

Безспорно по делото се установява, че въз основа на Решение №425/30.03.2023г. по гр.д.№453/2023г на ПлРС, уволнението на ищеца, извършено със заповед № РД17-269/21.12.2022г, е признато за незаконно и същата е отменена; възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и е постановено изплащането на обезщетение за времето, през което е останал без работа, в резултат на незаконното уволнение, в размер на 3364,67лв, за периода 22.12.2022-17.03.2023г. Решението е влязло в сила на 15.08.2023г.

По делото се установява също, че въз основа на платежно нареждане от 24.01.2024г., в полза на ищеца В. В., е преведена сумата от 3576,77лв, с посочено основание за плащане – обезщетение и лихви, по гр.д.№6998/2023г на ПлРС. В с.з., процесуалният представител на ответника сочи, че с извършване на плащането, е погасена цялата претенция по исковата молба, заедно с претендираната законна лихва.

По делото, в о.с.з. на 13.03.2024г, е извършена констатация с представеният оригинал на трудовата книжка на ищеца В., от която се установява, че ищецът, след прекратяване на трудовият му договор, въз основа на заповед, предмет на гр.д.№453/2023г на ПлРС, признато за незаконосъобразно, за процесният период- 18.03.2023-22.06.2023г, същият не е работил по трудов договор.

По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява следното: размерът на обезщетението за оставане без работа, за процесния период 18.03.2023-22.06.2023г. е в размер на 3607,63лв. ВЛ е установило, че с платежно нареждане от 24.01.2023г, ответникът е превел по сметка на ищеца В. В., на сумата от 3576,77лв., от която : 3364,67лв.- главница и 212,10лв.- законна лихва за периода 23.06.2023-13.12.2023г. При изслушване на ВЛ в с.з., същото посочва, че при проверката в счетоводството на ответника е установило, че преведената сума от общо 3576,77лв, е отразена по две счетоводни пера- за обезщетение от 3364,67лв. и за лихва за забава от 212,10лв.

При така установено от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 225, ал.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, 2 като по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът вземе предвид факта на плащането на сумата от 3576,77лв., от страна на ответника, в хода на процеса. Съобразно цитираната разпоредба н а чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение, работникът или служителят, има право на обезщетение, в размер на брутното му трудово възнаграждение, за времето, през което е останал без работа в следствие на уволнението, но за не-повече от 6 месеца. Този иск предполага признаване уволнението за незаконно и негова отмяна, факт който е безспорно установен по настоящето дело. Безспорно е установен и факта, че ищецът не е работил по трудов или граждански договор, през процесният период, който се явява остатъкът от шестмесечният период, считано от незаконното уволнение. По делото, една в депозираната писмена защита се излагат твърдения за недоказаност на претенцията, досежно оставането на ищеца без работа за процесния период, което противоречи на извънсъдебното признание основателността на иска, чрез неговото плащане.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявеният иск, до размера на сумата от 30,86лв, съставляваща обезщетение за оставане без работа, в резултат на незаконно уволнение, за периода18.03.2023-22.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 14.12.2023г до окончателното й изплащане, като за разликата до пълният предявен размер на иска от 3607,63лв., същият следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса. Както бе посочено по- горе, съдът съобразява факта на плащането на част от сумата, съобразно нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК, съобразно която, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Извършването на плащане в хода на процеса, след изтичане на срока за отговор, безспорно е такъв факт от правно значение спрямо спорното право. Съдът приема, че с плащането на сумата от 3576,77лв. на 24.01.2024г, е извършено плащане по главницата, но не и по законната лихва, която се присъжда от съда с решението по същество на спора, доколкото съдът не е сезиран с отделен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на лихва за забава. Искането за присъждането на законна лихва, считано от датата на ИМ не е самостоятелен иск, по който съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив, а е последица от уважаването на иска. Следва да се посочи също, съобразно направените от ответника твърдения за злоупотреба с право от страна на ищеца, че съдът не констатира такова. В случая ищецът е упражнил правото си да предяви осъдителен иск против ответника, а в хода на съдебното дирене, в първо по делото с.з., и процесуалната възможност по чл. 214, ал.1 от 3

ГПК, да увеличи своята претенция.

С оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден, да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 636лв.- адв. възнаграждение, съобразно представеният списък на разноските и която сума е отразено, че е заплатена в брой. Съдът намира, че възражението на адв. Д., като процесуален представител на ответника, за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалният представител на ищеца, за неоснователно, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото и същото не следва да бъде намалявано от съда. Претендираните разноски следва да бъдат присъдени в пълен размер, доколкото ответникът е станал повод за завеждането на делото, а плащането на част от сумата е станало в хода на процеса.

С оглед изхода на делото, следва ответникът да бъде осъден, да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху уваженият иск в размер на 144,30лв., както и сумата от 120лв- деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.225, ал.1 от КТ, Професионална гимназия по селско стопанство ***, гр. ***, ***, представлявано от Ж.Т.- ***, ДА ЗАПЛАТИ Н А В. А. В., ЕГН ********** от гр. ***, *** сумата от 30,86лв, съставляваща обезщетение за оставане без работа, в резултат на уволнение, признато за незаконно с Решение №425/30.03.2023г. по гр.д.№453/2023г. на ПлРС, влязло в законна сила, за периода 18.03.2023-22.06.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 14.12.2023г., до окончателното й изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 3607,63лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК , Професионална гимназия по селско стопанство ***, гр. ***, ***, представлявано от Ж.Т.- ***, ДА ЗАПЛАТИ НА В. А. В., ЕГН ********** от гр. ***, *** сумата от 636лв.- адв. възнаграждение.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, Професионална гимназия по селско стопанство ***, гр. ***, ***, представлявано от Ж.Т.- ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 144,30лв -държавна такса върху уваженият иск и сумата от 120лв.-деловодни разноски.

4

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок съобщението, с въззивна жалба, пред ПлОС.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5