Разпореждане № 199 от 14.01.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 199 гр. Благоевград, 14.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Частно гражданско дело № 20251210103041 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото ч.гр.д.№3041/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е по реда на чл.410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин-7“, ул. „Джавахарлал Неру“ № 29, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, чрез пълномощник, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Т. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Х., за посочените в заявлението суми.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем № 417-08-12-2020 от 08.12.2020 година; Общи условия и други.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор за кредит е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

При сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, произтичащо от сключен договор с потребител, е предвидено засилено служебно начало с оглед потребителската защита. Съдът е длъжен служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи и да извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора /Решение на СЕС от 30 юни 2022г. по дело С170/21/.

Видно от приложения Договор за паричен заем № 417-08-12-2020 от 08.12.2020 година, сключен между „Вива Кредит“ АД и Т. Т. Т. се установява, че на Т. Т. Т. е отпуснат паричен заем с максимален лимит от 300 лева /чл. 4, ал. 1/, като съгласно чл. 4, ал. 2, при подписване на договора, заемателят усвоява сумата в размер на 22 лева, която сума е свързана с поръчка 1

72, направена на посочената в договора уеб страница, като в ал. 3, на чл. 4 е описана процедурата за усвояване на заемната сума, при уговорен ГПР – 0%, и лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0%, а съгласно чл. 4, ал. 4 от договора, всяка усвоена сума, в рамките на предоставения лимит, е дължима в срок от 15 (петнадесет) дни, считано от датата на изпращане на стоката и/или услугата от търговеца до Заемателя.

Заемодателят изпраща на Заемателя смс, с който го уведомява кога поръчката е изпратена и от кога тече срокът за плащане, посочен в този член. Усвоената сума е дължима изцяло в този срок като заемателят може да я плати еднократно или на части по своя преценка.

Съгласно чл. 6 от договора за кредит, в случай, че заемателят не плати усвоената по заема сума в рамките на срока по чл.4, ал.4, същият дължи следните такси: 1. Такса разсрочване. В случай, че Заемателят не плати усвоената сума в срока по чл.4, ал.4, той дължи на Заемодателя такса разсрочване, която е в следните размери: при разсрочена сума в размер до 200 (двеста) лева включително, таксата е 10 лева, а при разсрочена сума в размер над 200 (двеста) лева, таксата е 20 лева. Заемателят получава смс от Заемодателя кога дължи тази такса, какъв е нейният размер и в какъв срок следва да заплати задължението си. Таксата се начислява на 16 (шестнадесетия) ден, считано от датата на изпращане на стоката и/или услугата и срокът за плащане на същата е до 22 (двадесет и втория) ден, считано от датата на изпращане на стоката и/или услугата. Заемателят получава смс от Заемодателя кога дължи тази такса, какъв е нейният размер и в какъв срок следва да заплати задължението си.

2. Такси за събиране. 2.1.В случай, че Заемателят не заплати усвоената сума, заедно с дължимата такса по предходната точка в срок до 22 (двадесет и втория) ден от датата на изпращане на поръчката от търговеца, същият дължи такса за събиране, която е в следните размери: при забавена сума в размер до 200 (двеста) лева включително, таксата е 10 лева, а при забавена сума в размер над 200 (двеста) лева, таксата е 20 лева. Заемателят получава смс от Заемодателя кога дължи тази такса, какъв е нейният размер и в какъв срок следва да заплати задължението си. Таксата се начислява на 22 (двадесет и втория) ден, считано от датата на изпращане на стоката и/или услугата и срокът за плащане на същата е до 29 (двадесет и деветия) ден, считано от датата на изпращане на стоката и/или услугата.

Заемателят получава смс от Заемодателя кога дължи тази такса, какъв е нейният размер и в какъв срок следва да заплати задължението си. 2.2. В случай, че Заемателят не заплати усвоената сума, заедно с дължимите такси по т.1 и т.2 от чл.6 в срок до 29 (двадесет и деветия) ден от датата на изпращане на поръчката от търговеца, той дължи такса в размер от 25 лева, независимо от размера на задължението. Таксата се начислява на 30 (тридесетия) ден от датата на изпращане на стоката и/или услугата от търговеца.

Съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10а от ЗПК, свързано с цитираните клаузи от договора, които предвиждат задължение за заплащане на Такса разсрочване и Такса за събиране.

Съгласно задължителните разяснения по ТР №1/2020г. на ОСГТК съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

В чл. 5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал. 1), но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2), нито да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит 2

(ал. 4). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в публичен интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем), имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл. 21, ал. 1 ЗПК). Тук трябва да се държи сметка и за това, че задължението за заплащането на такси и услуги възниква, когато те реално са били предоставени от кредитора в полза на длъжника.

По правилото на чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора.

Целта на таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.

Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа не е заплатил задължението си.

Начисляването на подобни такси е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост съобразно чл.143 от ЗЗП, като води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Същите целят единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставят потребителя в неравностойно положение спрямо него.

Ето защо и кредитора няма право на такси, разноски или други подобни суми, свързани със събиране на вземанията, които сам претендира спрямо длъжника. Подобна клауза противоречи на закона и е нищожна.

Предвид изложеното, сумата в размер на 20 лева, представляваща начислена такса за разсрочване на основание чл. 6, т. 1 от договора, сумата от 20 лева, представляваща начислена такса за разсрочване на основание чл. 6, т. 2.1 от договора и сумата от 50 лева, представляваща начислена такса събиране на основание чл. 6, т. 2.2 от договора не са дължими и не следва да се присъждат, като противоречащи на принципите на справедливостта и добрите нрави, като уговорени в явен ущърб на икономически по-слабата в облигационното отношение страна, което на свой ред е нарушение и на принципа на добросъвестност при сключването и изпълнението на договора.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице, тъй като видно от представената по делото молба с вх.

№ 584/12.01.2026 година, заявителят посочва, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит.

По отношение на разноските:

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 11,86 лв.държавна такса. Със заявлението се претендира присъждане и на адвокатско възнаграждение на заявителя, но доказателства за заплатено такова не са ангажирани, поради което не следва да бъде възлагано заплащане на такова на длъжника.

На основание чл. 52 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 1 януари 2026 г. всички дължими суми по делата - такси, разноски, депозити, глоби и др., следва да се заплащат в евро. Сумите, посочени до момента в лева, се превалутират в евро по официалния валутен курс.