Решение № 159 от 12.08.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Разлог, 12.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева-Маркова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Татяна Богоева-Маркова, Гр. дело №

20221240100717 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано във вр. с постъпила ИМ от Е.Н.Г., с ЕГН*, с адрес г.Б., о.Б., у.„П.“№27, чрез адв. Н.Р., съд. адрес г.С., кв.„М.л.", у.„С.е.“№9, П., о.1, против „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес г.С., б.„Б.“№49, б.53Е, в.В, е.7, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч., Н.М.Л..

С ИМ се иска да бъде постановено решение, с което:

- да се обяви договор за потребителски кредит №* от 04.07.2019 г., сключен между „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК*, в качеството си на кредитор и Е.Н.Г., ЕГН*, за недействителен, както и да се осъди „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК*, да върне на ищцата сумата от 1`898,01 лева, представляваща сумата надплатена над изтеглената главница.

- при условията на евентуалност, при неуважаване на предявения главен иск, да се признае сключеното споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги за недействително, поради надвишаване пределите на годишния процент на разходите, както и да се осъди „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК*, да върне на ищцата сумата от 1`035,00 лева, платена по закупения пакет допълнителни услуги.

Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се в ИМ, че ищцата и „П.К.Б.“ЕООД са сключили договор за потребителски кредит с номер на договора *q на 04.07.2019 г., по силата на който на същата е отпуснат кредит в размер от 1`150.00 лева. Кредитът е отпуснат при ГПР 48.70%. Годишният лихвен процент е 41.00%. Кредитът е платим на 24 месечни вноски от по 127,02 лева, като погасителните вноски следва да се правят до двадесето число от месеца. При изчисление на сумата, която следва да бъде върната, същата възлиза на 3`048.01 лева.

Сочи се, че с промяна на ЗПК от 2014 г. се въвели редица изисквания, на които следва да отговарят договорите за потребителски кредити, също така се въведе таван на ГПР, който не може да бъде повече от 5 пъти законната лихва или 50% от стойността на главницата.

Законната лихва се изчислява на база основния лихвен процент плюс 10%. Основния лихвен процент към момента е 0, следователно ГПР не може да бъде повече от 50%. Твърди се в ИМ от ищцата, че видно от сумата, която следва да бъде върната, същата надвишава многократно заложения предел на годишния процент на разходите.

С ИМ ищцата твърди, че на основание чл.22 ЗПК, счита, че Договор за кредит №* от 04.07.2019 г. е недействителен, поради следните основания:

Не е спазено изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, съгласно който Договорът за потребителски 1 кредит се сключва, в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в 2 екземпляра - по 1 за всяка от страните по договора.

Поддържа се, че видно от приложените към ИМ доказателства, съдържат текстова част, с различен по размер шрифт, както и че неспазването на това изискване на закона, прави договора недействителен. Твърди, че в процесния Договор, Общите условия към него, Погасителния план и Декларацията за обработване и съхранение на лични данни се съдържа текстова част с различен по размер шрифт, което противоречи на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, а именно всички елементи на договора да са с еднакъв по размер и вид шрифт.

Различието в размера на шрифта е видно и с просто око, предвид което не счита, че е необходимо извършването на съдебно-техническа експертиза. По-конкретно, приложения към ИМ погасителен план е с много по-малък по размер шрифт от законоустановения минимум. Поддържа се, че този порок на договора влече цялостната му недействителност.

На второ място се твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски, посочени в погасителния план. Липсата на тази информация, съгласно чл.22 ЗПК е санкционирана от закона с неговата недействителност.

На трето място ищцата поддържа, че погасителният план не отговаря на изискванията на ЗПК, а именно: в него не е отразена сумата, която следва да бъде платена за главница, сумата дължима се за лихва и как те са разпределени в месечните вноски.

Твърди и че пакетът допълнителни услуги, който клиентът закупува с подписване на договора има за цел да заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, слагаща предел на Годишния процент на разходите. Съгласно чл.21 ЗПК, Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При закупуване на този пакет от допълнителни услуги, ищцата е заставена да плати сума, която многократно надхвърля размера на заложения в закона ГПР. Посочената сума сама по себе си дори надхвърля размера на предоставената главница, предвид което на основание чл.19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл.21 ЗПК, клаузата от процесния договор, обуславяща закупуването на пакета допълнителни услуги, следва да бъде обявена за нищожна. Освен това реално няма предоставяне на допълнителни услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК се прикриват разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Предвид изложеното, се иска да се обяви за нищожна клаузата от договора, въз основа на която е закупен пакетът „допълнителни услуги ".

Поддържа се в ИМ, че ищцата е платила изцяло задължението си по Договор за потребителски кредит №* от 04.07.2019 г., че процесният договор за потребителски кредит е недействителен и по него следва да бъде върната единствено получената главница от ищцата.

С Определение №13/06.01.2023 г. и Определение №442/15.05.2023 г. ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото.

След като е извършил проверка за редовност на ИМ /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от ИМ и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 25.01.2023 г., като видно от данните по делото на 23.02.2023 г. е постъпил отговор на ИМ. Със същия се оспорват предявените искове, поддържа се становище за неоснователност, като се иска отхвърлянето им.

Ответникът в писмения отговор поддържа становище, че всички изложени в ИМ възражения, доводи, твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния 2 договор за кредит са необосновани, неоснователни и недоказани. Сочи, че не е спорно между страните, че ответното дружество е било в договорни отношения с ищеца по силата на сключения договор за потребителски кредит №*, с който на ищеца е предоставена сума от 1`150,00 лева.

Поддържа се, че съгласно текста на чл.10, ал.1 от ЗПК, са посочени общите основания за валидност (действителност) на ДПК, а именно - договорът следва да се сключи в писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, при размер на шрифта не по-малък от 12, в 2 екземпляра - по 1 за всяка от страните по договора. Счита, че от съдържанието на ДПК и Общите условия на кредитора за физически лица, представляващи неразделна част от договора за кредит, може да се направи безспорно извод, че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор и е сключен в предписаната от закона форма.

Излагат се съображения, че са неоснователни твърденията в ИМ, че Договорът за кредит, Общите условия към него, Погасителният план и Декларацията съдържат текстове с различен размер на шрифта, като се поддържа, че същите са съставени с еднакъв размер на шрифта, не по-малък от размер 12, тъй като по ясен и недвусмислен начин с просто око могат да се прочетат и разберат условията при които е сключен кредита.

Поддържа се и че ДПК отговаря и на специалните изисквания на ЗПК за действителността на договора. В тази връзка в депозираната ИМ неоснователно се твърди, че договор за потребителски кредит №* бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Твърди се, че от съдържанието му може да се установи, че същият е действителен, не противоречи на императивни норми на закона и не съдържа неравноправни клаузи. ДПК е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, което се установява по недвусмислен начин от уговорените между страните разпоредби, а именно: в раздел “VI. Параметри” е посочена чистата стойност на кредита - 1`150.00 лева, срока за погасяване на кредита - 24 месеца, размера на вноската по кредита - 69.51 лева, посочен е размерът на уговорения ГПР - 48.70%, както и размерът на ГЛП - 41,00%, а също така и размерът на лихвения процент на ден - 0.11%. Посочен е и размерът на общата дължима сума по кредита, а именно 1`668.01 лева, представляваща сбор от отпусната чиста стойност на кредита и дължимата лихва. Погасителният план също е изготвен и предоставен на ищеца към момента на подписване на процесния договор. Сочи се, че в чл.4 и чл.5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви са условията за прилагане на договорения лихвен процент и как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ЗПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора. В чл.7 от Общите условия е регламентирано и правото на кредитополучателя да се откаже от сключения ДПК.

Сочи се в писмения отговор, че разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 от ЗПК, регламентират по позитивен и негативен начин минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за кредит, същият следва да съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 от ЗПК. Процесният ДПК №* съдържа тази информация, а твърденията в обратната посока са изцяло неоснователни.

Сочи се още в писмения отговор, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК постановява, че „договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа...“ съгласно т.9. - „лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при 3 различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти“. В случая, лихвеният процент е посочен в раздел VI „Параметри" от процесния договор, като размерът му е посочен дори и в ИМ, а именно - 41.00% Условията за прилагането му са описани в чл.4 от Общите условия, като не е предвидена възможност за промяна на лихвения процент, тъй като същият е фиксиран, не референтен. Посочен е общият размер на кредита, включващ главницата и възнаградителанта лихва, от където може да се направи извод, че размерът на възнаградителната лихва за целия срок на договора е 518.01 лева. Т.е. безспорно се установява, че изискванията на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК са спазени, тъй като разпоредбата изисква да е посочен размерът на лихвения процент, което не се оспорва от ищцовата страна, а в ОУ, представляващи неразделна част от процесния договор за кредит са посочени и условията за прилагането на лихвения процент. Останалите изисквания, съдържащи се в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК са неприложими в настоящия случай, тъй като в случая между страните по договора за кредит е уговорен фиксиран, а не референтен лихвен процент. Размерът на възнаградителна лихва също може да се установи от условията на кредита, но такова изискване дори не е регламентирано в разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.