Решение № 144 от 04.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Ловеч, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. ДАНКОВА при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от П. ДАНКОВА Гражданско дело № 20224300100388 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба с вх.№ 4934/26.08.2022 година, подадена от В. М. С., ЕГН ********** и Н. Г.

С., ЕГН **********, двамата с адрес: с.Г., община Т., област Ловеч, ул.“****“ № 6А, чрез Адв.дружество „М. и Д.“, Булстат *****, действащо чрез адвокат Н. М. и адв.П. Д., съд.адрес: гр.София, ул.“Веслец“ № 6, ет.3, ап.8 срещу Община Т., ЕИК ***** с адрес: гр.Т., пл.“****.“ № 9, с цена на иска общо 400 000 лева, представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди.Ищците излагат, че на 02.09.2017 г., привечер, А. Г., техен син, заедно със свои приятели играели в село Г., общ. Т., като решили да играят на терена на местния футболен стадион или т. нар. спортен терен. Същият е бил стопанисван от Община Т., която е собственик на стадиона. Спортният терен не бил обезопА. с ограда и заключваща се порта, като години наред е оставен в окаяно състояние, безотговорно разкопан, незаграден и незаключен. На терена на стадиона безпрепятствено влизали да играят деца, да пасат животни и др. Децата започнали да играят с футболните врати, които са преобръщали и търкаляли. Именно, при едно от тези преобръщания, футболната врата пада с цялата си тежест и удря по главата едно от децата, А.Н. Г.. Същият е ранен смъртоносно от тежката врата в областта на главата и не след дълго почива.Непосредствената причина за настъпването на смъртта е травматичното увреждане на черепните кости и мозъка, несъвместимо с живота. Настъпването на смъртта е било неизбежно.Твърдят, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на своя син. Постоянно плачат и скърбят за своето дете, често посещават гроба му, непрестанно говорят за него и се връщат с горчивина към деня на трагичния инцидент. Мъката и болката е нестихваща за тях. Страдат от посттравматично стресово 1 разстройство, в следствие загубата на сина им, нарушен е съня им и страдат от депресия.Във връзка със собствеността и стопанисването на спортния терен се позовават на заповед № 526/28.08.2007 г., с която е одобрен план за изменение на ПУП и имотът е отреден за „спортен терен", както и на АОС № 1263 от 30.08.2007 г., с който е обявен за публична собственост на Община Т..

Проследяват, че кандидатстване пред ДФ „Земеделие" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с проект: „Обновяване и доизграждане площадка за спорт и рекреация, разположена в УПИ VII, кв.26 по ПУЛ на с.

Г., чрез сдружение „Местна инвестиционна група" -Т., по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони" по „Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г." и сключваните по този повод договори.Посочват, че Община Т., в качеството си на собственик на терена, не е обезопасила спортното съоръжение, което е било под реконструкция, и не е проверявала неговото състояние, съгласно изискванията за безопасни условия на труд. Според ищците ответникът е допуснал множество нарушения на законови и подзаконови нормативни актове, системно и във времето, което е довело до настъпване на процесния инцидент.Изтъкват, че от страна на ответника Община Т. е налице нарушение на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здрави и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи.Допуснато е нарушение и на разпоредбите на чл. 47б от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.),и противоправното бездействие на служителите на Община Т. е станало причина за настъпване на процесния инцидент, а това ангажира отговорността на Община Т., съгласно чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД. Молят, да бъде осъдена Община Т., в качеството на собственик на спортния обект в с.

Г., общ. Т., да заплати на В. Савинов и Н. С. сумата от по 200 000 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпените от тях болки и страдания, вследствие смъртта на сина им А. Г., настъпила поради неизпълнение на задълженията на община Т. да обезопаси футболното игрище (спортен обект), като загради същото с ограда и да предотврати достъпа на външни лица до игрището и до съоръженията в него, както и лихва за забава върху присъденото обезщетение, считано от датата на деликта 02.09.2017 г., до датата на изплащането му.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Община Т., БУЛСТАТ *****, чрез адв.К. Г. М. от Софийска адвокатска колегия, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове като погасени по давност, а по същество и като неоснователни. Ответникът оспорва изложените от ищците доводи за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на Община Т. за заплащане на обезщетение на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Изтъква, че в исковата молба липсват твърдения по отношение на това, кое лице е изпълнител на възложената работа, при изпълнение на която са настъпили вредите и което представлява нередовност на исковата молба, препятстваща правото му на защита и водеща до невъзможност за определяне на правната квалификация на предявените 2 искове. Счита претенциите за неоснователни. На първо място навежда възражение за погасяването им по давност. На следващо- счита, че не са налице основания да се приеме, че с бездействието си Община Т. е нарушила посочените от ищците в исковата молба разпоредби на Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи и разпоредбата на чл.47б от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.), поради което следва да бъде изключено и наличието на противоправно поведение от страна на ответника или от друго наето от него лице, на което ответникът е възложил работа.Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между соченото от ищците бездействие на ответника и настъпилия вредоносен резултат. Посочва, че ответникът не отговаря за настъпилия вредоносен резултат и по причина, че вещта, от която е настъпил деликта, не е негова или под негов надзор, следователно не са налице и предпоставките за ангажиране отговорността на Община Т., предвидени в чл.50 от ЗЗД. Към 02.09.2017г. г. общинският терен не е функционирал като футболно игрище или стадион, а върху територията му през м.октомври 2015г, са били започнати строително-ремонтни дейности, които са преустановени към 31.12.2015г. Според издаденото разрешение за строеж, строителството в терена не касае изграждането на нови сгради, а е за обновяване на терена и преустройство на съществуващата сграда - съблекалня. Строителният обект е от четвърта категория по смисъла на ЗУТ, подлежащ на въвеждане в експлоатация от главния архитект на Община Т.. На обекта е имало табела, която обозначава, че теренът е строителен обект, поставена още през 2015г.

Към датата на деликта спортният обект не е функционирал по предназначение, тъй като започнатото строителство по реконструкцията му не е било приключило и въведено в експлоатация по надлежния ред. По отношение на ползването му е била налице забраната по чл.178 ал.1 от ЗУТ.

Като се основава на изложените факти, счита, че разпоредбите на Наредба №2/22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни работи и разпоредбата на чл.47б от Закона за физическото възпитание и спорта (отм.) са неотносими и неприложими към спора.Развива подробни съображения в тази насока и формира извод, че за Община Т. не е налице нормативно установено задължение да огражда имотите си, като по принцип поставянето на ограда би следвало да се счита за действие по охрана на имуществото на собственика, а не за охраняване интересите на трети лица. Категорията на строителния обект и естеството на предвидените строително-монтажни дейности не изисква задължителното му ограждане. По отношение на спортните обекти също не е налице императивно изискване за поставяне на ограда, а разпоредбата на чл.10 ал.1 от НАРЕДБА за сигурността на спортните обекти и мерките срещу насилието и лошото поведение на зрители преди, по време и след провеждане на спортни прояви, организирани на стадиони и в спортни зали (отм.), е диспозитивна. На следващо място 3 ответникът твърди, че за разполагането на подвижни футболни врати върху общинския терен не е давал разрешение и не е знаел. Общината е собственик само на трайно прикрепените към терена врати, а въпросните подвижни футболни врати са били собственост на Сдружение футболен клуб Светкавица – Г.. От друга страна акцентира, че фактът, че наличието върху общинския терен на подвижни футболни врати сам по себе си не води до извод, че общинският терен е опасен и поради това, че те са движими вещи, чиито свойства сами по себе си не могат да причинят вредоносен резултат.

Обобщава, че настъпилият деликт не е в резултат от преминаването на децата през общинския имот, а от действията им, изразяващи се в игра с подвижни футболни врати, а последните не са собственост на общината, поради което не е налице правно основание за ангажиране на отговорността за вреди по чл.50 ЗЗД. Като причина за настъпване на произшествието изтъква действията на пострадалото дете, което заедно с останалите участници са застрашили опасно собствения си живот, като са търкаляли по тъмно металните подвижни врати с цел преминаване /преодоляването им.

Доколкото всички участници в произшествието, включително сина на ищците, към процесната дата са били малолетни, то са налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл.48 ЗЗД за ангажиране на отговорността на родителите за причинените вреди- инцидентът се е случил след 23 ч., т.е. в тъмната част на денонощието, а родителите не са упражнявали родителските си права с грижата и в обема, изискуем от закона Поради това, счита, че настъпилите вреди са изцяло по вина на трети лица, поради което не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на Община Т. за настъпилия деликт. При условията на евентуалност, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД прави възражение за съпричиняване на настъпилите вреди от страна на пострадалото лице и неговите родители, които с действията си са допринесли за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва исковите претенции и като прекомерни по размер. Моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените от ищците искови претенции срещу Община Т. и да се присъдят в полза на ответника сторените по делото разноски.

Ответникът е поискал, на основание чл.219 ГПК, да бъде привлечено като трето лице помагач Сдружение футболен клуб Светкавица Г.", ЕИК *****, с адрес на управление в с.Г., Област Ловеч, бул. *** Б. № 2, представлявано от А. Р. С., Председател на сдружението. Мотивира искането си с това, че подвижните футболни врати са били собственост на футболния клуб и негово е било задължението да ги стопанисва и съхранява. В случай, че Община Т. бъде осъдена по така предявените искови претенции, то за нея ще е налице правен интерес от предявяване на регресен иск срещу третото лице за възстановяване на платените суми.Счита, че за третото лице е налице правен интерес да встъпи на страната на ответника, за да помага, тъй като при неблагоприятен изход на настоящото дело за ответника, то ще бъде обвързано спрямо подпомаганата страна от силата на мотивите, което обстоятелство ще 4 обезпечи правното положение на Община Т. в един следващ процес, воден между нея и привлеченото лице.

С определение №27/04.11.2022 г. съдът е конституирал в качеството на трето лице ,помагач на ответника Сдружение „Футболен клуб Светкавица“-с.Г. ,Ловешка област.

Ищците ,редовно призовани в съдебно заседание не се явяват, а се представляват от адв. Д. и адв. М.. Заявяват, че поддържат исковата молба и молят да бъде уважена.

Община-Т. се представлява в процеса от адв. М.. Посочва, че исковете са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени. В подробно писмено становище обосновава доводите си по казуса.