Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260005 от 15.01.2021, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 68/2020
Вид
Решение № 260005
Подписан
15.01.2021
В сила
12.02.2021
Състав
ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.36 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.37 · Закон за правната помощ

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Ловеч, 15.01.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА при участието на секретар ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 68 по описа за 2020 год, за да се произнесе съобрази:

Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – Изп.директор, чрезпълномощника – юрисконсулт Кристина Георгиева Вонидова – Милчева против Х.И.Х., с адрес: *** и Й.Н.Х., с адрес: ***.

Ищецът излага в ИМ, че процесното вземане произтича от потребителски паричен кредит № 1789451, одобрен на 25.03.2015 г. и подписан на 26.03.2015 г. между Х.И.Х., в качеството на Кредитополучател и „УниКредит кънсюмър Файненсинг“ЕАД. Твърди, че по силата на посочения договор на Кредитополучателя е предоставен потребителски паричен кредит в размер на 50 000.00 лв., която сума е преведена по посочена от Кредитополучателя банкова сметка ***.03.2015 г. Съгласно постигнатата договореност, Кредитополучателят се задължил да върне отпуснатата в кредит сума, заедно с уговорена възнаградителна лихва в размер на 23435.20 лв., такса заразглеждане на кредита в размер на 1500.00 лв и 4510.80 лв. –застрахователна премия по групова застраховка, платими на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 662,05 лв., като първата погасителна вноска е дължима на 01.04.2015 г., а последната е с падеж – 01.03.2025 г, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит.

Посочва, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 01.03.2025 г, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия, неразделна част от договора. Твърди се, че от страна на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 1789451, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло в пълен размер, считано от 11.05.2019 г. Твърди се също, че уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя заедно с уведомителното писмо за станалата продажба на вземания, чрез ЧСИ Велислав Петров.

Наведени са твърдения, че съгласно чл.13 от Общите условия, с подписването на договор за кредит ответницата Й.Н.Х., в качеството на поръчител, е поела задължение към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД да бъде солидарно отговорна за изпълнението навсички задължения на потребителя по договора за кредит и Общите условия. Посочва се, че ищецът е изпратил уведомително писмо, ведно с уведомление за извършената цесия и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на задължението и до поръчителя чрез ЧСИ Велислав петров, като същото е било връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г.

Ищецът твърди, че

Кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството.

Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 22531,65 лв., с което са погасени: възнаградителна лихва- 10268.35 лв., главница – 10760.47 лв, застрахователна премия – 1466.01 лв. и лихва за забава – 36,82 лв.

Изтъква се, че по силата на подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.09.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., вземането на „УниКредит

Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит, е прехвърлено в полза на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор, като цедентът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощил цесионера – ищец да уведоми от името на цедента длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, до ответника Х.Х. били изпратени две писма /от 28.09.2018 г. и от 21.03.2019 г./ за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост, като първото писмо било върнато в цялост, като невръчено, а второто връчено чрез ЧСИ Велислав Петров, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г. До ответницата Й.Х., в качеството й на поръчител, било изпратено писмо от 21.03.2019 г. със същата информация, връчено чрез ЧСИ Велислав Петров, по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на 11.05.2019 г. Наред с това, ищецът моли уведомлението за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост да се счита връчено на ответниците, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Ищецът посочва, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение солидарно срещу ответниците за дължимите суми – главница в размер на 17300,93 лева и възнаградителна лихва в размер на 1863,58 лв. за периода от 01.03.2018 г. до 19.09.2018 г. и обезщетение за забава в размер на 3392,30 лв. за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, като по повод това заявление било образувано ч.гр.д.№ 1760/2019 г. по описа на РС-Ловеч и издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, а впоследствие заповедният съд указал на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

В петитумната част е изведено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че Х.И.Х., в качеството на кредитополучател, и Й.Н.Х., в качеството на поръчител, по Договор за потребителски кредит № 1789451, одобрен на 25.03.2015 г. и подписан на 26.03.2015 г., дължат при условията на солидарна отговорност на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, следните суми, присъдени с издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1760/2019 г. по описа на РС – Ловеч, а именно: 17 300,93 лв. – представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.02.2018 г. до 01.08.2021 г. по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата 11.05.2019 г, 1863,58 лв. – представляващи възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 19.09.2018 г. и 3392,30 лв.- представляващи обезщетение за забава за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното погасяване на дълга.

Претендирани са и съдебните разноски в заповедното производство, както и съдебни разноски по настоящото производство.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединениположителни установителни искове срещу двамата ответници, моли след като се цапознае с всички доказателства по делото и приложи разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът да постанови съдебен акт, по силата на който да осъди ответниците да заплатят горните суми –дължими по процесния договор за кредит.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата

Й.Н.Х. не е депозирала писмен отговор.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея е депозиран писмен отговор от адв. А.М.– назначена за особен представител на ответника Х.И.Х.. Намира предявените искове за допустими, но оспорва същите по основание и по размер, като счита, че същите са неоснователни и недоказани. Счита, че ответникът не е бил надлежно уведомен и до него не е изпращано писмо от ищеца с уведомление за извършената цесия, както и уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. Поддържа становище, че договорът за цесия не може да породи правни последици по отношение на вземането срещу ответниците, тъй като, доколкото същото съществува, то е възникнало на 20.12.2016 г., т.е. повече от една година след сключване на представения по делото рамков договор. Наред с това счита, че като правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, цесията е действителна само когато има за предмет съществуващи вземания, поради което предмет на цесия не могат да бъдат бъдещи вземания и такава цесия е недействителна. При условията на евентуалност, счита, че процесният догоовор за потребителски паричен кредит от 25.03.2015 г. е недействителен на основание чл.22 и чл.23 от ЗПК, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия закон.Счита също, че неоснователно се явява и искането за лихва и посоченият период е необоснован. Изтъква, че не е посочена сумата, не е посочено как е формирана договорната лихва. Отбелязва, че към исковата молба липсва описание или доказателство към коя дата не е изпълнено задължението за заплащане на месечна вноска, за да може да се изчисли изтекъл ли е уговорения срок и въз основа на какво неизпълнение на договора ищеца е обявил цялото задължение за изискуемо.

В о.с.з. ищeцът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени подробни аргументи в подкрепа на предявения иск.

Ответницата Й. Неийкова Х. не взема лично участие в процеса.

Ответникът Х.И.Х. се представлява от служебно назначен особен представител – адв. М.. Поддържа отговора по всички изложени в него пунктова. Счита, че цесията не е произвела действие по отношение на ответника, тъй като препис от исковата молба и приложенияте не е връчен лично на длъжника, а на назначения му особен представител. Пледира за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д № 1760/2019 г. по описа Ловешки РС се установява, че въз основа на заявление от «Агенция за събиране на вземания»ЕАД е издадена Заповед № 921 от 12.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжнициге Х.И.Х. и Й.Н.Х. да заплатят, при условията на солидарност, на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, следните суми: сумата от 17 300.93 лв/ седемнадесет хиляди и триста лева и 93ст/– главница – частично претендирана сума по договор за потребителски кредит № 1789451, представляващи главница по 43 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 01.02.2018 г. до 01.08.2021 г. по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, сумата от 1 863.58 лв./хиляда осемстотин шестдесет и три лева и 58ст/- възнаградителна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 19.09.2018 г. и сумата от 3392.30 лв/ три хиляди триста деветдесет и два лева и 30ст/ - обезщетение за забава за периода от 01.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда /09.09.2019 г./, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /09.09.2019 г./ до изплащане на вземането, както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 451.14лв /четиристотин петдесет и един лева и 14ст/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв /петдесет/ лева, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С Разпореждане № 4193 от

03.12.2019 г.съдът е приел, че заповедта за изпълнение е връчена на двамата длъжници при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е указална заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането сисрещу солидарните длъжници, като довнесе дължимата д.т. съгласно Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 12.12.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.