Решение № 58 от 10.03.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Балчик, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20243210100571 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявена искова молба с Рег.№4097 от 05.09.2024 г., подадена от Г. К. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, чрез пълномощника си Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“,вписано в регистър на БУЛСТАТ под №***, със адрес на упражняване на дейността в ***, представлявано от управителя си, адвокат Д. М.

М., срещу ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** представлявано от И. В. Д. и Д. В. Д..

Предявени са следните искове:

Главен установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит №***, с цена на иска 1100лева.

Евентуален установителен иск за прогласяване на нищожност на договора за потребителски кредит№***,с цена на иска 1100лева.

Евентуален установителен иск за прогласяване на нищожност на клаузата по чл.5 от договора,с цена на иска 500 лева.

С Разпореждане№1005 от 09.09.2024година,исковата молба е оставена без движение,като са дадени указания на ищцовата страна да изправи посочените нередовности в нея. Препис от същото е получено от ищцовата страна на 24.09.2024година. С писмена молба ,получена с Рег.№4370 от 24.09.2024година, ищцовата страна е изправила нередовностите по исковата молба. Това е сторено в дадения от съда срок.

С представената писмена молба, ищцовата страна изправят посочените нередовности в исковата молба.

1

В исковата си молба,ищецът твърди, че:

На *** г. между ищцата и ответника е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева. Съгласно договора, доверителката ми е следвало да погаси заема в срок от 12 месеца. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,66%.

В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Ferratum Ваnк" в полза на Дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 1000 лв., Г. С. установила,че освен заемната сума от 1000 лв., са й начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 500 лв.

Ищцата в исковата си молба твърди,че процесния договор е недействителен,поради следните причини:

-дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит-в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие. Твърди, че тя/ищцата/ не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Твърди, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. Ето защо договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.

На следващо място е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини:

Ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би 2 надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение N° 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение N9 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.;

Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Счита,че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19, ал.1 ЗПК. Считаме, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".

В решение По дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен сьд (България) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, 3 параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, СЕС постановява:

„...посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер"

„...член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единапвено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница" Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № *** за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10 ал.2, чл.10, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

С уточнителна молба получена с Рег.№4370 от 24.09.2024година ищцата,изправяйки нередовностите на исковата молба твърди,че не й е връчен при екземпляр от договора за паричен заем и моли съда на основание чл.190 от ГПК да изиска от дружеството-ответник заверен препис от този договор.

Въз основа на изложените факти в исковата си молба,ищцата моли съда да постанови съдебно решение,с което да ПРОГЛАСИ недействителността,под формата на НИЩОЖНОСТ на сключения между Г. К. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *** и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Д. ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ***,сключен на ***година,на основание чл.26 ал.1, във вр.ал.2 пр.3 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр.чл.11 ал.1т.10 от ЗПК.

Предявен е евентуален иск за ПРОГЛАСИ недействителността,под формата на 4

НИЩОЖНОСТ на сключения между Г. К. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *** и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Д. ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ***,сключен на ***година, на основание чл.26 ал.1, във вр.ал.2 пр.3 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр.чл.11, във вр.чл.19 от ЗПК.

Предявен е евентуален иск с който се иска,съдът да ПРОГЛАСИ недействителността,под формата на НИЩОЖНОСТ на договорна клауза,а именно на чл.5 от сключения между Г. К. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *** и ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в ***,представлявано от И. В. Д. и Д. В. Д. ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ № ***,сключен на ***година,на основание чл.26 ал.1 във вр.ал.2 пр.3 от ЗЗД,във вр. чл.143 т.9 от ЗЗП във вр.чл.10 ал.2 във вр.чл.10А ал.4 от ЗПК във вр.чл.19 ал.1 и ал.4 от ЗПК.

Претендира се заплащане на деловодни разноски.

Представят се пълномощно и се правят доказателствени искания.

С исковата молба се прави изрично искане,в случай,че не се яви ищцата или нейния процесуален представител,ход на делото да се даде в първото съдебно заседание,в тяхно отсъствие.

Препис от исковата молба,ведно със приложенията е изпратен на ответната страна.

В законоустановения срок по чл.131от ГПК е последвал писмен отговор от ответната страна с Рег.№5433 от 19.11.2024год.

В писменият отговор, твърденията на дружеството-ответник, са следните: