Решение № 4354 от 13.05.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4354

Пловдив, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора СВЕТОСЛАВА СТЕФАНОВА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20247180702674 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. В. Н., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. *, ап.*, чрез пълномощник адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, за присъждане на сумата в размер на 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, огорчение, битови неудобства, болки и страдания, неравно третиране, принуда да търпи и върши неща против волята му, в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за периода от 08.02.2013 г. до 31.01.2021 г. вкл.

Твърденията на ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС, както следва: пренаселеност на килиите, в които е пребивавал; липса на обособен самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; без достъп на чист въздух и естествена светлина; липса на подова настилка в килиите; лоша хигиена – наличие на мишки, дървеници и хлебарки; храната била с лошо качество и малко като количество; здравното обслужване било лошо – страдал от дискова херния, като причина на нея била работата, която му е давана и е свързана с неудобната поза, в която трябвало да работи, освен това му е направена снимка и е установено, че се нуждае от операция, но вместо нея – му били поставени инжекции; подавал е молба за прекъсване на наказанието, но му е заявено, че има лоша характеристика, което било пречка при положение, че в затвора ищецът спазвал правилата и бил награждаван многократно (повече от 15 пъти) и няма как да има лоша характеристика; работа се давала от време на време, като така бил лишен от възможността да намалява срока на наказанието си.

На следващо място се твърди, че на 04.11.2016 г. обявил гладна стачка; бил е назначен на работа като абонатчик и е спял в помещението, в което е работил, но е бил спрян от работа със заповед № 196/21.03.2018 г., която заповед с решение, постановено по адм. дело № 1846/2018 г. е отменена и е поискал да му бъде зачетен срокът, в който е бил без работа, но му е било отказано със Заповед № 1032/2019 г. на Началника на затвора, за което е подал жалба до Административен съд – Пловдив срещу отказа, но делото е било прекратено и изпратено по компетентност на Окръжен съд – Пловдив, като по ч. н. д. № 980/2019 г. му е отказано да бъде уважено искането. След това се сочи, че е назначаван на два пъти по за 3 месеца на работа. Бил е спрян от работа, което спиране е обжалвал, за което са били образувани адм. дело № 767/2020 г. и адм. дело № 1433/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, но си е оттеглил жалбите.

Претендира се и законната лихва, считано от 31.01.2021 г.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне, като съображения излага в отговора на исковата молба. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на правото на обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковата молба.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище [населено място], съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н. На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

По искане на ищеца като доказателства по делото са приети, представените такива от Началника на Затвора Пловдив с писмо рег. № 317/15.01.2025 г. (л. 55-71) и с писмо рег. № 1648/21.03.2025 г. (л. 170-171), от ответника с отговора на исковата молба (л. 74-120), от Окръжна прокуратура – Пловдив с писмо № 10014/2016 г. от 15.02.2025 г. (л. 140-142) и с писмо № 11827/2016 г. от 13.02.2025 г. (л. 144-146), от Директор МЦ – Затвора [населено място] с писмо рег. № 2736/20.03.2025 г. (л. 173-186) и от Директора на СБАЛЛС – София с писмо изх. № 162/04.04.2025 г. (л. 190).

Приложени за послужване са адм. дело № 3918/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, адм. дело № 1846/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно с приложеното към него адм. дело № 4304/2019 г. по описа на ВАС, адм. дело № 1433/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно с приложеното към него адм. дело № 12938/2019 г. по описа на ВАС, адм. дело № 767/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ЧНД № 980/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ведно с приложеното към него ВЧНД № 377/2019 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и адм. дело № 1106/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив и адм. дело № 3919/2019 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Като свидетели по делото са разпитани Х. И. Й., И. Р. Р. и В. Б. К., чиито показанията съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, но на съда е служебно известно, че свидетелят Р. е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК.

Изготвено и прието е заключение по съдебно-медицинска експертиза (л. 163 и сл.) от д-р Д. И. Д., който след запознаване с приетите по делото доказателства, е установил следното: на базата на извършените консултатитвни прегледи от неврохирург (28.09.2016 г. и 11.11.2016 г.) Р. Н. към края на 2016 г. страда от: 1) посттравматична стеноза на гръбначномозъчния канал в лумбалната област от спондилодискогенен характер; 2) дискова херния на ниво L5-S1. Заболяването е потвърдено с образно изследване – магнитно-резонансна томография (МРТ). Описано е в заключението какво представлява спинална (гръбначна) стеноза, както и че диагнозата за това заболяване се поставя чрез образна диагностика – компютърна томография, магнитен резонанс и рентгенография, като е посочено, че обикновено на пациентите се препоръчва почивка и рехабилитация, както и избягване на физическа дейност с високо натоварване, а при тежки случаи на спинална стеноза се препоръчва операция за създаване на допълнително пространство за гръбначния стълб или нервите и е установено, че на ищеца още през 2016 г. е препоръчано оперативно лечение. На поставения въпрос дали ищецът е лекуван адекватно в Затвора Пловдив вещото лице посочва, че от Затвора София е предоставена информация само, че Н. е получавал медикаменти – обезболяващи, блокатори на протонната помпа и витамини, която предоставена информация е изключително оскъдна, за да се даде обоснован отговор на този въпрос. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено.

Разпечатката съдържа 26 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0645c256-d0a0-4350-a515-9b0589b2ae43